Решение № 4557 от 18.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330103499 по описа за 2023 година

Призводството е образувано по депозирана искова молба от Е. Т. Ф., ЕГН ********** против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 873.99 лева – недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ***, изменен с допълнителни споразумения от 11.05.2020 г. и от 21.01.2021 г., сключен между Е. Т. Ф. и П. Д. Ф. от една страна и Юробанк България АД от друга, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането /посочената като претендирана сума е съобразена с допуснатото увеличаване на исковата претенция в открито с.з. от 16.05.2024 год./.

В исковата молба се твърди, че на 13.03.2019 год. бил подписан договор за потребителски кредит № ***, между П. Д. Ф. и Е. Т. Ф., в качеството им на заематели и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството му на заемодател. По силата на съглашението, заемателите получили 40000 лева заемни средства.

Била уговорена променлива възнаградителна лихва, формирана от аритметичния сбор на променлив лихвен процент ПРАЙМ и фиксирана надбавка от 6,350%. Към датата на сключване на договора не бил фиксиран размерът на променливия лихвен процент. Съгласно постигнатите договорености, годишният процент на разходите към датата на сключване на договора бил 10,40%, който формирал общо дължима сума от 55512,18 лева.

Освен тази сума, заемателите следвало да заплащат и премия по застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „ЮРОБАНК 1

БЪЛГАРИЯ“ АД. Такава Застраховка била сключена и била обективирана в сертификат № VC302567 към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ № 6/А/2009, застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“. Застрахователната премия била 5000 лева. С допълнително споразумение от 11.05.2020 г., страните се споразумели да бъдат разсрочени дължимите главници и лихва по договора за кредит за срок от 6 месеца, считано от месец април 2020 г., като бил изготвен и погасителен план. С допълнително споразумение от 21.01.2021 г. страните уговорили плащането по главницата и лихвата да бъде отсрочено за срок от три месеца, считано от месец януари 2021 г. Бил изготвен и погасителен план.

Сочи се, че П. Ф. починал на ***, и оставил наследници - съпругата му Е. Ф. и майка му И. П. Ф..

Навеждат се твърдения, че Договор за потребителски кредит № *** и двете допълнителни споразумения към него носят белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона 3а потребителския кредит (ЗПК). Посочва се, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, всички елементи на договора за потребителски кредит следва да бъдат с размер на текстовата част на шрифта не по-малко от 12, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК, застрахователните полици са част от договора за кредит. Твърди се, че договорът, допълнителните споразумения, погасителните планове и Застрахователните полици са с размер на шрифта по-малък от 12, поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен.

Излагат се съждения, че клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието й с материалния закон (чл.143, ал.1, т.18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК и чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики) и поради противоречието й с добрите нрави, тъй като при изчисление на ГПР не били взети предвид Застрахователните премии по застраховка обективирана в сертификат № VC302567 към групов застрахователен договор по Застрахователна програма „Защита на плащанията“ № 6/А/2009, Застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“, както и таксата за разглеждане на искане за отпускане на кредит от 400 лева. ГПР бил неправилно изчислен, респ. стойността му посочена в договора не била реалната такава. С невярното посочване на ГПР се допускало нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП. Ищцата била въведена в заблуждение с посоченото оскъпяване на кредита от 10,40%, като реално оскъпяването му е по-голямо.

Твърди се, че неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 ЗПК, която разпореждала ГПР да се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към закона и който размер следва точно да се посочи в договора за потребителски кредит. Допуснато било и нарушение на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. Липсата на точен размер на ГПР, респ. оскъпяването на кредита въвеждало в заблуждение ищцата и така се допускало нарушение на добрите нрави при сключването на договора.

Сочи се, че тъй като недействителността на договора за потребителски 2 кредит означава, че потребителят връща единствено заемната сума, а ищцата от датата на сключване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда е заплатила по договора 40050 лева, с което била погасена изцяло заемната сума, това обуславяло правния й интерес да претендира заплащането на сумата от 50 лева платена над заемната сума и която сума била получена при начална липса на основание.

С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се исковете както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че между ответната банка, от една страна, и Е. Т. Ф. и П. Д. Ф., от друга страна, е сключен договор за кредит ***, по силата на който банката с предоставила кредит в размер на 40 000 лева на Е. Т. Ф. и П. Д. Ф., а те са се съгласили да го изплащат солидарно, както и че във връзка е договор за кредит *** П. Д. Ф. е ползвал застрахователен пакет L на застрахователна програма „Защита на плащанията“, предоставена по групов застрахователен договор 6/2009 от застрахователитс Cardif Asuuranccs Vie SA France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, клон България, ЕИК 175190059, и Cardif Assurances Risques Divers SA France чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“, ЕИК 175190073. В тази връзка пояснява, че застрахованото лице било П.Ф., а не ищцата.

Извън горното, оспорва, че сключената застраховка е част от договора за кредит. Това било отделен договор, за отделна застрахователна услуга, предоставена от посочените по-горе застрахователи и за която се прилагал КЗ.

Навежда твърдения, че за този договор не се прилагало изискването за размер на шрифта, дадено в чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Изборът дали да се ползва застраховка била на кредитополучателя. Оспорва също така коректността на посочения от ищцата номер на сертификат и номер на застраховка и оспорва твърдението й, че по застраховката била платена еднократна премия в размер на 5000 лв. Твърди, че премията била платима месечно, като месечната дължима сума била 35.58 лева. Твърди също така, че кредитополучателят П. Ф. преустановил по собствена инициатива плащането на месечната сума за премията, което е довело и до преустановяване на застрахователното покритие от застрахователя.

Твърди се, че изчисленият при сключване на договора ГПР по кредита, посочен в чл. 3, ал. 9 договора, е калкулиран правилно, съгласно всички нормативни изисквания и дадената в закона формула, като в договора били посочени и използваните нормативни допускания при изчислението (чл. 11, т.

10 от ЗПК, чл. 3, ал. 10 от договора за кредит).

Твърди се, че в договора за кредит били изброени точно и конкретно всички дължими от клиента разходи, като било посочено за всеки разход дали е задължителен за сключването и изпълнението на договора за кредит, а таксата за разглеждане на искане и разходът за застраховка са включени в ГПР по кредита.

Посочва се, че договорът за кредит бил разпечатан и подписан с размер 3 на шрифта 12, каквото е нормативното изискване. В ЗПК не се съдържали изисквания относно шрифта на застрахователния договор, общите условия и сертификата към него - за тях се прилагали правилата на Кодекса за застраховането.

Твърди се, че ищцата нямала правен интерес да иска прогласяване на кредита за нищожен, тъй като тогава щяла да дължи законна лихва върху главницата от момента на получаване на сумата без основание, а договорната лихва била по-ниска от законната.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателства, а и е обявено на безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с Определение от 11.08.2023 год., че между ответната страна и Е. Т. Ф. и П. Д. Ф., е сключен договор за кредит ***, по силата на който банката с предоставила кредит в размер на 40 000 лева на Е. Т. Ф. и П. Д. Ф., а те са се съгласили да го изплащат солидарно, както и че във връзка с договор за кредит *** е ползван застрахователен пакет L на застрахователна програма „Защита на плащанията“, предоставена по групов застрахователен договор 6/2009 от застрахователитс Cardif Asuuranccs Vie SA France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, клон България, ЕИК 175190059, и Cardif Assurances Risques Divers SA France чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“, ЕИК 175190073.

Не се оспорва от страните и че Е. Ф. и П. Ф. са усвоили заемната сума от 40 000 лева, както и че П. Ф. е починал, а Е. Ф. е негов наследник.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 178- 188/ се изяснява, че по процесния договор за кредит общо платената сума към момента на изготвяне на заключението на вещото лице е 41087.01 лева. При изчисляване на ГПР по договора са включени следните разходи: възнаградителна лихва, такса за разглеждане, застраховка, такса за обслужване на разплащателна сметка, такса за откриване на пакетна програма „Моето семейство“ и такса за обслужване на пакетна програма. Към датата на депозиране исковата молба оставащите задължения по кредита са в общ размер на 14791.78 лева, а към датата на последно извършената справка в счетоводството на ответника – 18.10.2023 год., задълженията са в общ размер на 12771.58 лева. Към момента на сключване на договора сключването на застраховката е задължително условие за ползването на преференциален лихвен процент, както и превода на работната заплата.

През периода 13.12.2018 – 13.06.2019 год. банката е отпуснала 4551 кредита без сключена застраховка, без да се включват потребителските кредити без ипотека и кредитите, отпуснати на служители и тези при предоговаряне.

Изслушано в с.з от 16.05.2024 год. вещото лице уточнява, че към датата на депозиране на исковата молба - 09.03.2023 год., общо платената сума по договора е 40873.99 лева, както и че след смъртта на П. Ф. вноските по 4 кредита се заплащат от Е. Ф..

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- техническа експертиза /л.212-245/ се установява, че текстът на процесния договор за кредит и допълнителни споразумения към него от 11.05.2020 год. и 21.01.2021 год. са изписани с шрифт с размер 12 pt. Текстовете на погасителните планове към Договора за кредит и Допълнително споразумение към него от 11.05.2020 са изписани с размер 9 pt , а текстът на погасителния план към Допълнителното споразумение от 21.01.2021 год. е изписан с размер на шрифта 11,5 pt. Текстът на Застрахователен сертификат FL973610/2019 е изписан с шрифт с размер 11,5 pt.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица в цялост, тъй като същите са обективни, обосновано и съответсват на останалия, приобщен по делото доказателствен материал и са изготвени от лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.