Решение № 558 от 20.11.2020, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 558

18.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІІІ въз. граждански състав

На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20204400500700 по описа за 2020 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 338/05.03.2020 г. по гр.д. № 6143/2019 г. Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Е. Л. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 8 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие с разпоредбите на чл. 8 от ЗЗД и чл.138 от ЗЗД на процесните шест договора за покупко - продажба на земеделски земи, обективирани в нотариален акт № 142, дело №734/2013 г. от 14.11.2013 г. по описа на нотариус с рег. № 022 на НК, нотариален акт № 177, том 3, рег. № 3889, дело 539 от 28.11.2013 г. по описа на нотариус с рег. № 007 на НК, нотариален акт №178, том 3, рег. № 3888, дело 540 от 28.11.2013 г. на нотариус с рег. № 007 на НК, нотариален акт № 190, дело 550 от 29.11.2013г. по описа на нотариус с рег. № 007 на НК, нотариален акт № 193, том 3, рег. № 4057, дело 553 от 05.12.2013г. на нотариус peг. № 007, нотариален акт №195, том 3, рег.№ 4059, дело 555 от 05.12.2013г. на нотариус peг. № 007 на НК.

Със същото решение ПлРС е прогласил за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 24 ал. 1 изр. 2 от СК следните договори, с които Е. Л.

П. и М. Й. Н. , в качеството на продавачи са прехвърлили на ЕТ „***“, с.

Садовец, ЕИК ***, в качеството на купувач собствеността върху описаните в 1 нотариалните актове земеделски земи:

- договор, сключен на 14.11.2013 г., обективиран в нотариален акт № 142 том VIII рег. № 4316 дело № 734/2013 г. по описа на нотариус Я.Я. с рег.

№ 022 на НК, вписан в СВ-Червен бряг с вх. рег. № 4642, акт № 187, том 8, дело № 1585 от 2013 г., с който е прехвърлена собствеността върху 27 бр. недвижими имота, находящи се в землището на с. Ракита, община Червен бряг;

- договор, сключен на 28.11.2013 г., обективиран в нотариален акт № 178, том 3, рег. № 3888, дело 540 от 28.11.2013 г. на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№18728, акт №172, том 51, дело 10640 от 2013 г., с който прехвърлена собствеността върху 43 бр. недвижими имота, находящи се в землището на с. Садовец, община Долни Дъбник;

- договор, сключен на 28.11.2013 г., обективиран в нотариален акт №177, том 3, рег.№ 3889, дело 539 от 28.11.2013г. на Нотариус с рег. № 007 на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№18724, акт №170, том 51, дело 10689 от 2013 г., с който е прехвърлена собствеността върху 46 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Садовец, община Долни Дъбник;

- договор, сключен на 29.11.2013 г., обективиран в нотариален акт №190, том 3, рег.№ 3917, дело 550 от 29.11.2013г. на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№18784, акт №11, том 52, дело 10682 от 2013 г., с който е прехвърлена собствеността върху 54 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Садовец, община Долни Дъбник;

- договор, сключен на 05.12.2013 г., обективиран в нотариален акт №193, том 3, рег.№ 4057, дело 553 от 05.12.2013г. на Нотариус И.И., рег. № 007 на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№19320, акт №132, том 53, дело 11014 от 2013 г., с който е прехвърлена собствеността върху 72 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Садовец, община Долни Дъбник;

- договор, сключен на 05.12.2013 г. , обективиран в нотариален акт №195, том 3, рег.№ 4059, дело 555 от 05.12.2013г. на Нотариус с рег. № 007 на НК, вписан в СВ-Плевен с вх.рег.№19240, акт №95, том 53, дело 10975 от 2013 г., с който е прехвърлена собствеността върху ¼ /една четвърт/ идеална част следните недвижими имоти:

2

СТОПАНСКИ ДВОР с площ от 5,045 дка, съставляващ имот с № 012009, при граници и съседи: № 012008, Стопански двор на ЕТ „***“;

№ 012058, Полски път на Община Долни Дъбник; № 012057, Полски път на Община Долни Дъбник, ведно с ¼ /една четвърт/ идеална част от построения в същия имот СКЛАД с друго предназначение с площ 1305 кв. м., а съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-667/12.03.2018 г. на изп. Директор на АГКК съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, област Плевен, община Долни Дъбник, с.

Садовец, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП За стопански двор, площ 5 046 кв.м., стар номер 012009;

2.

СТОПАНСКИ ДВОР с площ от 4,251 дка, съставляващ имот с № 012007, при граници и съседи: № 012008, Стопански двор на ЕТ „***“;

№ 012057, Полски път на Община Долни Дъбник; № 012058, Полски път на Община Долни Дъбник, ведно с ¼ /една четвърт/ идеална част от построения в същия имот СКЛАД с друго предназначение с площ 1315 кв. м., а съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-667/12.03.2018 г. на изп. Директор на АГКК, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, област Плевен, община Долни Дъбник, с.

Садовец, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП За стопански двор, площ 4251 кв.м., стар номер 012007.

1.

Със същото решение ПлРС е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Е. Л. П. против М. Й. Н. искове за съдебна делба на 242 бр. земеделски имота.

Със същото решение ПлРС е осъдил страните да заплатят направените по делото разноски, както следва: на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА вр. с чл.78 ал. 1 от ГПК М. Й. Н. , лично и в качеството му на ЕТ „***“, ЕИК *** да заплати в полза на адвокат Г.И.П.С. от САК сумата от 5 232 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ с оглед уважената част от исковете; на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Е. Л. П. да заплати в полза на М. Й. Н. сумата от 3 500 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско 3 възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковете. на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК М. Й. Н. , лично и в качеството му на ЕТ „***“, ЕИК *** да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на 1 851,12 лв..

С определение № 2195/03.07.2020 г. по гр.д. № 6143/2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК Плевенският районен съд е оставил без уважение като неоснователна молбата на ищцата Е. Л. П. за изменение на решение № 338/05.03.2020 г. по делото в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат Г.П.С. от САК за оказаната по делото правна помощ на ищцата, както и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника М.Н..

Недоволна от постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и съединените с тях искове за делба на недвижими имоти е останала въззивницата Е. Л. П. , която чрез пълномощника си адвокат Г.П.С. от САК го обжалва пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в тази му част. Според въззивницата правилно ПлРС при съобразяване на установената съдебна практика е приел, че ЕТ е само определена от закона правоспособност на физическо лице, придобита в резултат на регистрацията му в търговския регистър, а не нов правен субект, различен от физическото лице, но неправилно е приел, че процесните договорите са действителни и не нарушават разпоредбата на чл. 8 ал. 1 и чл. 183 от ЗЗД. Изложени са подробни доводи относно смисъла на цитираните разпоредби на ЗЗД и е направен извод, че липсват насрещни волеизявления от страна на продавача М.Н. и същият, в качеството на ЕТ, тъй като липсват насрещни волеизявления на два различни правни субекта и съставляват забраненото от закона договоряне сам със себе си, поради което договорите са изцяло недействителни поради противоречие със закона, а участието на въззивницата в договора не може да санира недействителността. Според въззивницата правилно ПлРС е приел, че договорите са недействителни поради противоречие със законовата разпоредба на чл. 24 ал. 1 изр. 2 от СК, но неправилно е приел, че същите са породили вещно-транслативен ефект по отношение на прехвърленото имущество, съставляващо СИО и са включени в търговското предприятие на съпруга ЕТ, поради което същият валидно се е разпоредил със собствеността върху тях, прехвърляйки с договор с нотариална заверка на подписите търговското предприятие на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ в полза на „Б. 82“ ООД. Въззивницата излага правни доводи, сочи съдебна практика на ВКС и прави изводи, че купувачът по нищожна сделка не придобива право на собственост върху имота, предмет на същата, респ. съпругът ЕТ не е станал индивидуален собственик на имотите по нищожните сделки и процесните имоти не са включени в търговското предприятие на ЕТ. Наред с тези доводи въззивницата поддържа, че съпругът не би могъл да се разподели валидно по 4 реда на чл. 24 ал. 4 от СК еднолично с процесните имоти, представляващи СИО чрез договор с нотариална заверка на подписите по чл. 15 ал. 1 от ТЗ, тъй като не е спазена предвидената в чл. 18 от ЗЗД форма за действителност на сделката, а именно обективиране на сключването й в нотариален акт. При липсата на валидно прехвърлено имущество по чл. 24 ал. 4 от СК според въззивницата същата не е имала правен интерес да атакува относителната недействителност на сделките с процесното имущество по този ред. В заключение се прави извод, че след прекратяване на брака между страните процесното недвижимо е собственост на бившите съпрузи при равни права между тях, поради което неправилно ПлРС е отхвърлил предявените искове за делбата му приемайки, че липсва съсобственост между страните. Иска се от въззивния съд да се отмени решението на ПлРС в обжалваната от въззивницата част и вместо него да постанови друго, с което да прогласи недействителността на описаните в исковата молба /ИМ/ шест сделки и на основание противоречие със законовите разпоредби на чл. 8 и чл. 183 от ЗЗД и да допусне делба между въззивницата и бившия й съпруг М.Н. при равни права върху процесните недвижими имоти. С жалбата се претендират направените по делото разноски съгласно списъка на разноските. Представя се договор за правна помощ и списък на разноските, съгласно който разноските за адвокатско възнаграждение на въззивницата следва да бъдат определени по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА поради това, че въззивницата е материално затруднено лице.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. Й. Н. , лично и в качеството му на ЕТ „***“, с. Садовец, общ. Долни Дъбник, ЕИК *** и от „Б. 82“ ООД, с. Садовец, общ. Долни Дъбник, ЕИК ***, представлявано от управителя *** чрез пълномощника им адвокат Г. Г. от ПлАК, в който се оспорва основателността на жалбата. Според въззиваемите сделките с процесното имущество от бившите съпрузи в полза на единият от тях като ЕТ са действителни, като алтернативно споделят правните изводи на ПлРС, съгласно които след като прехвърлянето на търговското предприятие от съпруга търговец не е атукувано от съпруга нетърговец по реда на чл. 24 ал. 4 от СК, то действителността на договора за прехвърляне на търговско предприятие е стабилизирана и липсва съсобственост между бившите съпрузи.

Недоволни от постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД са останали въззивниците ЕТ „***“, с. Садовец, общ. Долни Дъбник, ЕИК *** и от „ Б. 82“ ООД, с. Садовец, общ. Долни Дъбник, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, които чрез пълномощника си адвокат Г. Г. от ПлАК го обжалват пред ПОС като недопустимо и алтернативно като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в тази му част. Според въззиваемите исковете на това основание са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 126 от ГПК, тъй като между страните са налице и други съдебни спорове с предмет 5 действителността на същите сделки на основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 40 от ЗЗД, чл. 57 ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, за което по делото са представени писмени доказателства, приети от ПлРС с определение от 29.11.2019 г. по делото.

Алтернативно се поддържа, че неправилно за да уважи исковете ПлРС се е позовал на т. 6 от Постановление № 5/31.10.1972 г. на Пленума на ВС, тъй като по делото не са представени доказателства, тежестта за което е върху ищцата да докаже, че целта на сделките е изменение на установените от закона права на съпрузите върху общата им собственост и накърняване на правата на роденото от брака им дете, а напротив от представените по делото доказателства се установява, че получените при възмездните сделки суми са използвани за нужди на семейството и в интерес на детето им. Излагат се доводи и относно преклузията по чл. 24 ал. 4 от СК, съдържащи се и в отговора на въззивната жалба и описани по-горе, които не следва да бъдат преповтаряни. Иска се от въззивния съд да обезсили решението на ПлРС в обжалваната от въззивниците част и да прекрати производството по делото в тази му част или алтернативно да го отмени в тази част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 т. 1 от ЗЗД вр. Чл. 24 ал. 1 изр. 2 от СК за прогласяване на недействителността на описаните в ИМ шест сделки с недвижими имоти.