Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7466 от 23.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45512/2023
Вид
Решение № 7466
Подписан
23.04.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 · Закон за водите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за водите
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 125а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 77 · Закон за устройство на територията
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 49 · Кодекс за застраховането
  • чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • § 1, т. 19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 7466 гр. ***, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110145512 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ от *** срещу С*** *** за присъждане на сумата от 600 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за ПТП, настъпило на 16.03.2022г. в гр. ***, при което движейки се по ул. „***“ в посока към ул. „****“ в близост до № ***, водачът на лек автомобил „***”, с per. №**** е преминал през необезопасена шахта на пътното платно, капакът на която се надига и уврежда автомобила - щета № ***, ведно със законната лихва от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 16.03.2022г. в гр. ***, движейки се по ул. „***“ в посока към ул. „****“ в близост до №***, водачът на лек „***”, с per. №**** е преминал през необезопасена шахта на пътното платно, капакът на която се надига и уврежда автомобила, като в резултат били причинени имуществени вреди по автомобила- спукана /срязана/ предна дясна гума и одраскана джанта. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът имал сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с дружеството с полица № ***, със срок на действие от 29.09.2021г. до 28.09.2022г., валидна към датата на ПТП-то, при покрит риск „Пълно Каско“. След подаденото заявление била образувана щета № ***. Съставени били опис на претенция и опис - заключение с реф. ***001300-2807/22г. от 17.03.2022г. с описание на имуществените вреди и посочване на тяхната стойност. Направени били и снимки на увредените части. По щетата допълнително била представена фактура, ведно с касов бон за извършен ремонт, като бил съставен и втори опис -заключение и с два доклада от 18.03.2022г. и от 15.04.2022г., с които било признато и одобрено за изплащане застрахователно обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 600 лева. Поддържа, че във връзка с настъпилото събитие на увредения автомобилна на собственика била заплатена сума в размер на 600 лева с две платежни нареждания от 22.03.2022г. и от 18.04.2022г. Твърди, че увреждането е настъпило поради обстоятелството, че шахтата, находяща се на пътното платно не била обезопасена, нито била обозначена.

Пътят, по който се движил автомобила, при настъпване на произшествието бил част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаряла С*** ***. Във връзка с ПТП-то била изпратена регресна покана на ответника с изх. № 1600 от 25.05.2023г. за 1 сумата в размер на 600 лева, представляваща заплатеното застрахователно обезщетение.

С*** *** отказала да заплати претенцията, поради което предявявали и настоящия иск.

Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С*** *** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеното вземане. Счита, че не е процесуално легитимиран с довод, че канализационната шахта била собственост на „***“ ** това лице било отговорно за поддържането на шахтите. Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена шахта на пътното платно. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП като твърди, че описаните вреди могат да настъпят и при друг механизъм. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното произшествие и настъпилите вреди, които оспорва и по размер. Сочи, че не ставало ясно дали било отчетено обикновеното овехтяване на автомобила и съответните части към момента на твърдяното ПТП, липсвали данни и увредените части да са били в изрядно състояние преди настъпването на ПТП. Поддържа, че събитието можело да е реализирано и на територията на друго населено място. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието било настъпило поради това, че водачът на процесния автомобил се е движел с поведение, несъобразено с условията на пътя. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Алтернативно моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.

Третото лице-помагач на страната на ответника- „***“ АД, не е взел становище по основателността на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.

2 от ЗЗД.

В настоящия случай с определение от 29.10.2023г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 29.02.2024г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК извършеното от ищеца плащане на обезщетение в размер на 600 лева. Горното обстоятелство се установява и от представените платежни нареждания от 22.03.2022г. и 18.03.2022г.

Между страните не е спорно, а и се установява от приетия препис на застрахователна полица № *** от 28.09.2021г., че лек автомобил „***“, модел „***“, рег. № *** е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ с допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“. От представения препис се установява, че застрахователното покритие по имуществената застраховка е за периода от 29.09.2021г. до 28.09.2022г., т.е. обхващащ процесното ПТП от 16.03.2022г. От представеното свидетелство 2 част Втора се установява, че автомобилът е бил собственост на „***“ ***, както и че като ползвател е вписан ****

С оглед на което съдът намира, че към датата на процесното ПТП е бил налице сключен валиден застрахователен договор с предмет имуществено застраховане на увредения автомобил.

На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се изяснява от свидетелските показания на св. С. Г. С., водач на увредения автомобил, и св. С. А. П. С. /пътник в процесния автомобил по време на настъпване на ПТП-то/, както и от приетите писмени доказателства и САТЕ.

Св. С. С. е посочил, че на 16.03.2022г. преминал през някаква неравност, валяло дъжд и отивал на погребението на най-добрия си приятел. Влязал в дупка, нямал представа каква била и спрял за момент. Спомня си, че имало повреда по гумата. Управлявал лек автомобил „***“ близо до ул. „***“ в гр. ***. Управлявал автомобила с нормална скорост, улицата била еднопосочна. Не бил слязал, за да огледа, продължил и усетил как налягането в гумата пада и спрял. Видял, че има проблем, била като шахта или дупка върху павираната улица. Нямал спомен да е имало нещо метално около нея или друга неравност. Дупката можело и да е била пълна с вода, не можел да каже. Не бил викал полиция, автомобилът бил в движение, отишъл при застрахователя, за да подадат документи. Щетите по автомобила били гума и джанта. Не си спомня дали е било дупка или шахта, усетил нещо като хлътване.

Св. С. С. е посочила, че влезли в дупка, съпругът й бил управлявал колата, кА.ли по ул. „***“ и мисли, че влезли в дупка. Съпругът й се притеснил, видял, че гумата е спукана и казал, че джантата била одраскана. След това потърсили ***. Не може да каже каква е била неравността. Валяло и било неприятно време. Не погледнала въобще, съпругът й погледнал и тръгнали. Съпругът й управлявал автомобила много бавно, защото улицата била тясна и еднопосочна. Не си спомня дали е било капак на шахта или дупка, мисли, че било шахта.

Ограждения или знаци, показващи неравност нямало. Усетили щум и дискомфорт.

От приетата САТЕ се установява, че за събитието е било съставено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, като обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетние и описани в ДеклА.ция за настъпване на застрахователно събитие били следните: на 16.03.2022г. около 09:40 часа, лек автомобил „***“, рег. № *** се движил по ул. „***“ с посока към ул. „****“, където превозното средство преминало през необезопасена и необозначена шахта, повдигната над нивото на пътното платно, и реализира ПТП. Експертът е посочил, че при така представения механизъм щетите по лекия автомобил се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.03.2022г. произшествие в гр. ***.

Съдът намира, че механизмът на процесното ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства. Следва да бъде посочено, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на 3

МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение.

При спор между страните, доказването на фактите с правно значение може да се осъществи и с други доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствена сила протокол за ПТП, като всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящия случай. Така и Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК. При това положение и кредитирайки събраните по делото доказателства, в това число свидетелските показания, дадени добросъвествено и кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза, както и събраните писмени доказателства, съдът приема, че при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в нарушена цялост на пътното платно /шахта, надигната над нивото на пътното платно/. Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а именно свидетелските показания на св. С. *** и С. ***, както и на деклА.ция за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че процесният автомобил е преминал през неравност на пътното платно на ул. „***“, което е представлявало именно надигната шахта.

Свидетелят С. *** е посочила, че мисли че са преминали през шахта, което кореспондира на заявеното от нея пред застрахователя непосредствено след инцидента. Подадените от свидетеля документи датират един ден след инцидента, т.е. същите отразяват непосредствените впечатления на свидетеля.

Поради което съдът намира, че процесното ПТП е осъществено по начина, описан в деклА.цията, изходяща от св. С. ***, възпроизвен от нея в проведеното съдебно заседание на 29.02.2024г.

По възражението на ответника, че в случая не е съставен протокол за ПТП, съдът счита, че съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал.1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. "констативен протокол за ПТП"- при смърт или нА.няване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Съгласно цитираната нормативна уредба в настоящия случай не е било задължително съставянето на протокол за ПТП и не може липсата му да бъде скрепена с неблагоприятни последици за ищеца. В конкретния случай от изслушаните свидетелски показания се установи и че процесният автомобил е бил в движение, на собствен ход.