Определение № 2445 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2445 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501858 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., Булстат: 180978004 против Определение № 7056/ 30.05.2025г. постановено по гр.д.№ 5175/ 2024г. по описа на ПРС – XX гр.с, с което се иска отмяна на обжалваното определение като се постанови присъждане чрез определяне на адв.възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност. В тази насока са изложени мотивирани съображения в обстоятелствената част на частната жалба.

Постъпил е писмен отговор от „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК: 201513004 по частната жалба, като същата се оспорва като неоснователна и се иска да се остави без уважение , и се потвърди обжалваното определение в частта на присъдения адв.хонорар.

ПОС като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с два обективно съединени установителни иска с материален интерес на по 635,39 лв и 953,08 лв , както и един осъдителен за сумата от 50 лева, свързани с договори за потребителски кредити, с доводи за наличие на неравноправни клаузи в тях и правните последици от това.

След препращането на делото РС-Димитровград на РС-Пловдив на основание чл.119, ал.3 ГПК, жалбоподателката е била освободена от внасяне на ДТ за производството въз основа на представена ДСИС и изискани служебно данни от съда в тази насока.По делото са проведени три съдебни заседания, вкл. по събиране на доказателства, в които действително проц.представител адв. Е. И., упълномощена на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА , не се е явявала. Независимо от това от същата с писмени молби по делото е инициирала доказателствен процес, като е ангажирала писмени доказателства и ССче, последната 1 оспорена в една част от проц.представител, в каквато връзка отново са били ангажирани отново писмени доказателства – справка от БНБ, отдел „ЦКР“- гр.София, в отговор на което е постъпил отговор на 10.03.2025г.

Съдът в първоинстанционното производство е определил възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА в размер на 150 лева, което от въззивният съд се намира, че не отразява в пълнота положеният от проц.представител адв. Е. И. процесуални усилия във връзка с изясняване на фактическата обстановка по наведените в ИМ доводи по двата установителни иска, които са уважени от съда.

В практиката на СЕС, вкл. решение по дело С-438/22 , се приема действително, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали АВ под минималния размер, определен с НМРАВ / в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС, а съобразно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. се намира, че съдът дори е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебни разноски, когато установи, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на АВ и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочения член 101, пар.1. Фактически този подход принципно е приложен в обжалвания акт при определяне на размера на АВ по чл.38, ал.1 ЗА.

Въззивният съд не споделя в пълнота преценката на районния съд относно определяне на размера от 150 лева за извършените от адвоката проц.действия, по неговата подготовка за предявяване и уважаване, като този смисъл се отчита, че са извършени процесуални действия по предявяване на законни права на ищцата в качеството й на потребител и съпоставяйки не дотам ниските размери на материалния интерес по предявените искове от гледна точка на качеството на ищцата като потребител, като служещата за ориентир НМРАВ въвежда като критерий по оценяемите искове, то се определя от съда АВ на основание чл.38 ЗА в размер на 400 лева. Доколкото обаче не са налице доказателства по настоящото дело за регистрация по ЗДДС, то такъв не следва да се начислява. Следва да се уважи частната жалба като се присъди допълнителен размер от още 250 лева.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК във връзка с чл.278, ал.1 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7056/ 30.05.2025г. постановено по гр.д.№ 5175/ 2024г. по описа на ПРС – XX гр.с. , с което след като е изменено Решение № 2143 от 05.05.2025г. в частта на разноските, като е уважено искането на ЕООД Е. И., ЕИК: 180978004 за присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА в размера до 150 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 2143 от 05.05.2025г по гр.д.№ 5175/2024г. по описа на ПРС - XX гр.с в частта на разноските по отношение на адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА, КАТО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 20153004 да заплати на ЕООД Е. И., ЕИК:

180978004 сумата общо 400 лв / четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3