Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 851 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3710/2025
Вид
Решение № 851
Подписан
26.02.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Мария Милкова Дългичева

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330103710 по описа за 2025 година

Предвид оттеглянето на главния иск делото е продължило своя ход по предявените в условията на евентуалност един спрямо друг насрещни искове на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835 против М. С. К., ЕГН ********** за осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата 705 лв.- главница – частична претенция от общо дължима главница в размер на 1400 лв., представляваща неплатената главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва от 23.05.2025 г. до окончателното изплащане и при условията на евентуалност в случай, че се приеме, че договорът за кредит е недействителен да се осъди ищецът да заплати на ответника на основание чл. 23 ЗПК сумата от 705 лв., представляваща чистия размер на непогасената главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва от 23.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Ответникът по насрещните искове не депозира отговор и не взема становище.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договр за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ищцата е получила 1400 лв., която следвало да върне ведно с договорна лихва в размер от 386,11 лв.

(50%), при посочен в договора ГПР о т 62,41 %. Общият размер на погасените по кредита суми възлиза на сумата от общо 695 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, за което следи служебно. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 1 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C714/22. В случая в ГПР не е включен размерът на догорената между страните неустойка, дължима при неизпълнение на задължението за обезпечение договора, като размерът на ГПР е в пъти по-висок от посочения, което се установява чрез изплаването на калкулатор за ГПР.

Следователно всички плащания по кредита, независимо как са отнасяни счетоводно от ищеца са отишли за погасяване на главницата.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.

Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума, според чл. 23 ЗПК.

Главният иск подлежи на отхвърляне. В полза на ищеца следва да се присъди непогасената чиста стойност на кредита.

Ищецът има право на разноски за държавна такса и адвокат съобразно приложен списък по чл. 80ГПК.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835 против М. С.

К., ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 360,46 евро (705 лв.)- главница – частична претенция от общо дължима главница в размер на 1400 лв., представляваща неплатената главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва от 23.05.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 23 ЗПК, М. С. К., ЕГН ********** да заплати на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835 сумата от 360,46 евро (705 лв.), представляваща чистата стойност на непогасената и подлежащата на връщане главница по недействителен договор за потребителски кредит *** от *** г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. К., ЕГН ********** да заплати на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835 сумата от 270,98– разноски по делото за държавна такса и адв. възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2