Решение № 3823 от 14.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3823 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110136152 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба от „..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление .. (ищец) чрез юрисконсулт В. Б.. Според твърдяното с исковата молба ищецът е застраховал моторно превозно средство, което е претърпяло пътнотранспортно произшествие на 20. 01. 2020 г. в гр. София. Пътнотранспортното произшествие било причинено виновно от водач на автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Вследствие на пътнотранспортното произшествие застрахованият от ищеца автомобил бил увреден, за което бил съставен двустранен констативен протокол. Ищецът описал щетите и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 108 лева и 51 стотинки и разходи за определяне на щетите в размер на 15 лева. Същият твърди, че с така заплатеното застрахователно обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредите. Отправил е покана към ответника с приложени към нея документи, доказващи претенцията. Ответникът направил частично плащане. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 123 лева и 51 стотинки, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а също така и сумата от 145 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19. 10. 2020г.

(изтичане срока на поканата) до 23. 06. 2021г. (входиране на изковата молба) и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Застрахователно акционерно дружество „..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление град .., чрез процесуалния представител юрисконсулт Том Тодоров.

Ответникът намира, че предявените искове по основание и размер са неоснователни и необосновани. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба, изключителната вина на водача Д. Д. Й. и твърди, че вина има Д. С. А..

1

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от водача на увреденото моторно превозно средство. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва предявения иск по размер и счита, че изплатеното обезщетение трябва да се намали. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва като неоснователен. Твърди, че застрахователното събитие и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и твърдените вреди не са безспорно доказани. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение гражданска отговорност на автомобил „Ситроен” с рег. № .., но отрича ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение.

Иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените разноски по делото.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба съдържа необходимите изисквания по чл. 127 ГПК, поради което исковата молба е редовна. По съществото на спора съдът приема следното.

Ищецът е предявил два кумулативно съединени осъдителни иска, първият от които с правно основание чл. 411 във връзка с чл. 493, ал. 1 Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); и втори с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е направил евентуално възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че към момента на пътнотранспортното произшествие има валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между него и увреденото лице, по силата на която автомобилът марка „Мерцедес, модел „ЦЛА 220 Д”, с рег. № .., е застрахован, също така наличието към датата на пътнотранспортното произшествие на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и причинителя на вредата, по което отговорността на водача на автомобил „Ситроен” с рег. № .., е била застрахована. Ищецът трябва да докаже настъпването на застрахователното събитие на 20. 01. 2020 г. в периода на застрахователното покритие и че то представлява покрит риск от застраховката „Каско”. В тежест на ищеца е да докаже механизма на пътнотранспортното произшествие, вредите на застрахования автомобил и техния размер (2108 лева и 51 стотинки), както и причинно-следствената връзка между вредите и процесното пътнотранспортно произшествие.

В тежест на ответника е да докаже при установяване на горните обстоятелства по реда на чл. 154 ГПК, че водачът на автомобила „Ситроен“ с рег. № .. не е действал виновно. Ако не успее да докаже това, то в негова тежест е да докаже, че е погасил претендираното вземане чрез плащане. По евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, че водачът на автомобил марка „Мерцедес, модел „ЦЛА 220 Д”, с рег. № .., застрахован при ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че този водач с поведението си обективно е допринесъл за настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 28. 01. 2019 г. ищецът е сключил застрахователен договор за застраховка на сухопътни безрелсови превозни средства „Каско“, застр. полица № 1011910000477, по силата на който е поел задължението да осигури застрахователно покритие спрямо лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛА 220 Д”, с рег. № .. (застрахованият автомобил), през периода на 30. 01. 2019 г. – 29. 01. 2020 г., като покритите 2 застрахователни рискове са включвали и настъпването на вреди от пътнотранспортно произшествие. Страните освен това не спорят, че към 20. 01. 2020 г. гражданската отговорност на водача на автомобила „Ситроен” с рег. № .., е била застрахована при ответника. Също така не се оспорва заплащането на застрахователното обезщетение в размер 2108 лева и 51 стотинки от ищеца на увреденото лице.

Страните спорят относно механизма на пътнотранспортното произшествие, реално настъпилите вреди, дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, какъв е действителният размер на вредите и оспорват основанието за присъждане на лихва.

По делото е представено писмено доказателство – двустранен констативен протокол от пътнотранспортно произшествие. Според съдържанието на този документ на 20. 01. 2020 г., около 11, 30 часа, в град София, квартал „Орландовци”, на улица „Христо Батанджиев”, е настъпило пътнотранспортно произшествие между моторните превозни средства автомобил застрахования автомобил и автомобил „Ситроен” с рег.

№ .. (съдът констатира, че това описание съответства на описанието на моторните превозни средства в исковата молба), с водачи Д. Сашова А., съответно Д. Д. Й..

Документът е подписан от двамата водачи. Двустранният констативен протокол за пътнотранспортно произшествие е частен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. При това положение отразените в него обстоятелства относно настъпването на пътнотранспортното произшествие и констатираните видими щети по застрахования автомобил следва да бъдат внимателно преценявани в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства.

В разглеждания случай съдът е събрал показания от свидетелите Д. Сашова А. и Д. Д. Й., които са в значителна степен еднопосочни и взаимно допълващи се, като от тях се установява, че на 20. 01. 2020 г. в квартал „Орландовци”, на улица „Христо Батанджиев”. Улицата била с две ленти, в едната от които имало паркирани автомобили, а другата била свободна за движение. След работа свидетелката Д. Д. Й. се качила в автомобила марка „Ситроен” и потеглила, при което започнала да се движи напред в свободната лента за движение на улицата. Успоредно с това свидетелката Д.

Сашова А. влязла в застрахования автомобил „Мерцедес“ и потеглила, като предприела маневра за отклоняване надясно в свободната лента за движение на улицата. Щом тя навлязла в нея, автомобилът „Ситроен“ се ударил в застрахования автомобил марка „Мерцедес”. И двете свидетелки заявяват, че не са видели другия автомобил. Свидетелите не си спомнят категорично и несъмнено подаването на сигнали за маневри. Не е имало спор относно обстоятелствата, довели до настъпването на пътнотранспортното произшествие. По автомобила марка „Мерцедес” е имало видимо повреждане на дясната врата.

С оглед на обсъдените поотделно и в съвкупност по-горе свидетелски показания и двустранен констативен протокол съдът приема, че механизмът на пътнотранспортното произшествие се състои от един удар на предната лява част на автомобила марка „Ситроен“ в дясната част на застрахования автомобил марка „Мерцедес“ при потегляне на първия в лентата за движение, както и при потегляне на втория от мястото му на паркиране и включване в дясната лента за движение.

Установява се наличието на пряка причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите вреди. Последните изводи се подкрепят и от експертното заключение по съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано и професионално издържано.

При така установената обстановка съдът направи следните изводи.

3

Начална предпоставка за основателността на претенцията е наличието на противоправно от обективна страна поведение на водача на лекия автомобил „Ситроен“ Д. Д. Й.. Самото потегляне е маневра по смисъла на чл. 76 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Затова преди да предприеме тази маневра свидетелката Д. Д. Й. е била длъжна да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението (чл. 25, ал. 1 ЗДвП). Съдът приема, че тя е изпълнила това свое задължение. От внимателната преценка на доказателствата се налага фактическият извод, че към момента на предприемането на маневрата „потегляне“ от водача на автомобила „Ситроен“ другият автомобил (застрахованият автомобил „Мерцедес“) все още е бил в паркирано състояние. При това положение дясната лента е била свободна за движение и свидетелката Д. Д. Й. правомерно е потеглила, започвайки да се движи напред в нея. Едва след предприемането на тази маневра, докато управляваният от нея автомобил „Ситроен“ вече е бил в движение, свидетелката Д. Сашова А. е предприела на свой ред маневра „потегляне“ със застрахования автомобил и е навлязла в съседната дясна пътна лента. Предприемайки тази маневра Д. Сашова А. е нарушила задължението си да пропусне автомобила „Ситроен“, който се е движел по нея (чл. 25, ал. 2 ЗДвП). Наред с това съдът приема за установено, че тя не е подала и пътепоказател за маневрата си, при което е нарушила и нормата на чл. 26 ЗДвП.

Действително, след потеглянето на Д. Д. Й. с управлявания от нея автомобил „Ситроен“ тя е имала и други задължения, свързани с движението по пътното платно, а именно непрекъснато да контролира моторното превозно средство и да го управлява със скорост, която да е съобразена с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, така щото да може да спре пред всяко предвидимо препятствие (чл. 20 ЗДвП). Във връзка с това съдът приема, че тя се е движила със сравнително ниска скорост. Този извод се налага от нейните показания ( „Не помня с каква скорост съм се движела, но не беше висока, защото тъкмо тръгвах.“) и от събраните по делото фотоснимки, от които личи, че конкретните увреждания на дясната страна на автомобила „Мерцедес“ се състоят във вдлъбнатина и ожулване на боята (по-висока скорост би довела до по-сериозни увреждания от така установените).

Тази ниска скорост е била съобразена с пътната обстановка, при която не е имало особено интензивно движение. Този извод следва от показанията на Д. С. А., която не си спомня да е имало интензивно движение, както и от обстоятелството, че мястото на пътнотранспортното произшествие е периферен квартал на града. Ето защо съдът приема, че Д. Д. Й. е управлявала автомобила „Ситроен“ със скорост, която е била съобразена с пътните условия и която е позволява спиране пред всяко предвидимо препятствие. Внезапната и неправомерна маневра на Д. С. А. е поставила пред управляваното от Д. Д. Й. моторно превозно средство непредвидимо препятствие.