Решение № 200 от 09.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ловеч, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200321 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 25-0906-000210/14.04.2025 год. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, е наложена на Д. К.

М., ЕГН: ********** о т гр.Ловеч, на основание чл. 1 77, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100.00 лева, за това, че на 22.11.2024 г. около 23:20 часа в гр.Ловеч, на ул.“Княз Имеретински“ №7, управлява собствения си л.а. „БМВ 328 И“ с рег.№ ** **** **, след като е изгубил правоспособност за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки. СУМПС е предадено в сектор „Пътна полиция“-Ловеч на 20.09.2024 г., във връзка с привеждане в изпълнение на ЗЗПАМ № 24-0906-000167/18.09.2024 г., с което е извършил:

Който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС е иззето по реда на чл.171, т.4, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с постановление за прекратяване на ДП №11/2025 г. по описа на РУ-Ловеч.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.

К. М., който го обжалва в срок и излага, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили административнонаказателното производство и не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.И., който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът – Началник група сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С. В., В. В., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Н а 22.11.2024 г. бил съставен Акт № 803076 от свид.С. В., в присъствието на свид.В. В. срещу Д. К. М., за това, че на 22.11.2024 г. около 23:20 часа в гр.Ловеч, ул.“Княз Имеретински“ до №7, с посока на движение към магазин „Билла“, управлява собствения си л.а. „БМВ 328 И“ с рег.№ ** **** **, като към момента на проверката водачът е с отнет/иззет СУМПС с влязла в сила ЗППАМ № 24-0906-000167/18.09.2024 г./неправоспособен водач/. Справка РСОД и дежурен ОДЧ-РУ Ловеч, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения.

С мотивирана резолюция от 25.11.2024 г. на Началник сектор в ОД на МВР-Ловеч е прекратено административнонаказателното производство и материалите изпратени на РП-Ловеч поради данни за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК и е образувано ДП.

С постановление от 03.04.2025 г. на РП-Ловеч, ТО – Луковит е прекратено образуваното ДП № 11/2025 г. по описа на РУ-Ловеч за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, като препис от постановлението е изпратен на ОД на МВР-Ловеч за произнасяне относно административното нарушение – управление без правоспособност.

Въз основа на постановлението на прокурора е постановено обжалваното наказателно постановление.

НП е издадено от компетентно лице съгласно представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок от легитимно лице, като по същество е основателна.

2

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи процедурата по издаване на НП, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Съдът не споделя направените възражения относно некомпетентност на актосъставителя, въпреки, че наказващият орган не е представил доказателства в тази насока, дори след като съдът с разпореждане №421 от 03.05.2026 г. е изискал цялата административнонаказателна преписка, тъй като обжалваното НП е издадено не въз основа на съставения АУАН, а въз основа на постановление за прекратяване на РП-Ловеч на ДП №11/2025 г. по описа на РУ-Ловеч. Споделя обаче възражението, че след издаване на постановлението на РП-Ловеч, жалбоподателят не е бил в известност за същото и въпреки, че е поискал да получи препис не е получил такъв, а му е било отказано/л.40 и л.41/, тъй като на практика постановлението на РПЛовеч замества съставения АУАН/по който производството е било прекратено/ и служи за основание за издаване на НП. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е следвало да знае за съществуването на процесното постановление и да бъде уведомен от наказващия орган за това, след като същото е послужило за издаване на НП. На следващо място макар да се сочи, че обжалваното НП е издадено въз основа на постановлението на РП-Ловеч за прекратяване на ДП, то наказващият орган не е възпроизвел описаната в постановлението на прокурора фактическа обстановка, което означава, че за първи път в НП се въвеждат нови факти и описание на нарушението, което е недопустимо, тъй като това води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

На следващо място с НП е вменено във вина на жалбоподателя, че същият на процесните дата и място е управлявал МПС след като е изгубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки, като е посочена ЗППАМ № 24-0906-000167/18.09.2024 г. В описателната част на НП като фактическо основание за налагане на глобата е посочено, че същият е неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки със ЗППАМ, но посочената заповед касае изземване/предаване на СУМПС по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. Самата разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от 3

ЗДвП/действаща по време на извършване на нарушението, която е и поблагоприятна/ предвижда наказание от 100 до 300 лева, на лице, което управлява МПС, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към което спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Очевидно е, че законът прави разлика между изначално неправоспособно лице и такова, което впоследствие е загубило правоспособност. В случая от самото НП става ясно, че не става въпрос за лице, което изначално е неправоспособно, а за такова, което е загубило правосопособност впоследствие. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП се изземва СУ на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4, а именно да върне СУ в съответната служба на МВР, след като е загубило съответната пръвосопособност поради отнемане на всички контролни точки. Загубата на правоспособността обаче не е обусловена от влизането в сила на ЗППАМ, доколкото същата става с влизане в сила на санкционен акт, с който са отнети последните от общо 39 контролни точки и който акт не е цитиран в НП, което от своя страна води до непълно и неточно описание на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.

Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че в обжалваното НП не е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, а с него се въвеждат за първи път факти по нарушението, свързани с хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП, по които до този момент жалбоподателят не се е защитавал поради липса на конкретизация и е издадено при неизяснена фактическа обстановка, непозволяваща категоричен извод по фактите и по правото. От друга страна елементите на фактическия състав на нарушението не кореспондират с дадената правна квалификация, която както беше посочено предполага факти, обосноваващи липсата на правоспособност. Посочените нарушения, допуснати от наказващия орган са съществени, не позволяват еднозначно тълкуване на нарушените правни норми и осъщественото деяние и тъй като са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, обуславят незаконосъобразност на издаденото НП.

4

Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 600 лева, които са малко над минимално предвидения в чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер и за заплащането на които са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че сумата е заплатена в брой. Имайки предвид фактическата и правна сложност на делото, това, че е разгледано в три с.з. и проявената процесуална активност на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати посочената сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0906000210/14.04.2025 год. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което е наложена на Д. К. М., ЕГН: ********** о т гр.Ловеч, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на Д. К. М., ЕГН: ********** о т гр.Ловеч, сумата от 600 лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 5