Решение № 1194 от 10.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Варна, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110112845 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Н. К. Н. – П.а срещу „ЗАД А.“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на 1) сумата от 520,18 лв. (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 31.03.2023 г.), представляваща разликата над признатото от застрахователя и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 86,02 лв. по договор за имуществено застраховане за Застраховка „Каско“ и „Злополука“ по застрахователна полица № 0306ХО494613, действаща за периода от 28.08.2019 г. до 27.07.2020 г., за вреди от настъпило застрахователно събитие на 25.09.2019 г. в гр. Варна, ул. „Дойран“, на лек автомобил „Мини Купър“ с peг. № ***, за което е заведена щета № 13019030107509, и 2) сумата от 156,35 лв. (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 31.03.2023 г.), представляваща мораторна лихва върху сумата за застрахователно обезщетение по щета № 13019030107509 за периода от 11.10.2019 г. до 26.09.2022 г., както и 3) сумата от 1298,88 лв. (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 31.03.2023 г.), представляваща разликата над признатото от застрахователя и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 357,92 лв. по договор за имуществено застраховане за Застраховка „Каско“ и „Злополука“ по застрахователна полица № 0306ХО494613, действаща за периода от 28.08.2019 г. до 27.07.2020 г., за вреди от настъпило застрахователно събитие на 31.03.2020 г. в гр. Варна на паркинг до ул. „Студентска“ № 13, на лек автомобил „Мини Купър“ с peг. № ***, за което е заведена щета № 13020030102102, и 4) сумата от 320,39 лв. (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 31.03.2023 г.), представляваща мораторна лихва върху сумата за застрахователно обезщетение по щета № 13020030102102 за периода от 22.04.2020 г. до 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 27.09.2022 г., до окончателното й заплащане.

Твърди се в исковата молба, че за периода 28.07.2019 г. - 27.07.2020 г. лек автомобил „Мини Купър“, с рег. № ***, рама № WMWRC31030TH22219, двигател № W10B16A8D398R196, цвят - жълт/черен, собственост на ищцата бил застрахован при 1 ответника по застраховка „Каско“ и „Злополука“, за което била сключена Полица № 0306X0494613. Излага се, че по полицата била платена изцяло дължимата застрахователна премия, като общата застрахователна сума за автомобила е 4000 лв.

Сочи се, че с оглед настъпили застрахователни събития и извършени оглед, заснемане и описание на щетите били заведени две щети. По щета № 13019030107509 бил направен опис на увредените детайли, а застрахователното събитие и вредите се изразявали в следното: на 25.09.2019 г. ищцата паркирала автомобила си на ул. Дойран в гр. Варна и след връщането си до автомобила установила, че е наранена предна лява врата, заден ляв панел ТЕ и заден ляв блен кант калник, като за да се възстановят се изисквали ремонт и боядисване. Навежда се, че застрахователят изплатил сумата от 86,02 лв., която е недостатъчна за ремонтиране на автомобила. По щета № 13020030102102 бил направен опис на увредените детайли, а застрахователното събитие и щетата се изразявали в следното: докато автомобилът бил паркиран на паркинг до ул. „Студентска“ № 13 в гр. Варна до 31.03.2020 г., тъй като ищцата била в задължителна карантина поради Ковид 19, на 31.03.2020 г. установила увреждане на преден десен калник, преден десен блен кант калник, преден капак, заден десен панел ТЕ, външна ламарина таван, заден десен блен кант калник, облицовка /коруба/ ляво и дясно външни огледала. Сочи се, че по тази щета застрахователят изплатил сумата от 357,92 лв., която е недостатъчна за ремонтиране на автомобила. Поддържа се, че ищцата е изпълнила всички свои задължения, като предпоставка за възникване на задължението на застрахователя за заплащане на реално дължимото застрахователното обезщетение, което да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, въпреки което застрахователят не изплати обезщетение в дължимите размери. Ищцата уточнява, че за застрахователното събитие от 25.09.2019 г., за което била образувана щета № 13019030107509, уведомила застрахователя на 26.09.2019 г., а за застрахователното събитие от 31.03.2020 г., за което била образувана щета 13020030102102, на 06.04.2020 г. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗАД А.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Отправя се искане за съединяване на производството по настоящото дело с гр.д. № 12844/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 31 с-в, на основание чл.

213 ГПК. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента, предявяването по доброволен ред на претенциите от страна на ищцата, по повод която са били образувани щетите под посочените номера. Поддържа се, че с оглед констатираните увреждания били определени и изплатени застрахователни обезщетения в размер на 86,02 лв. и 357,92 лв., отговарящи на действително настъпилите имуществени вреди. Навежда се довод, че изплащането на обезщетение в размер надвишаващ действителната стойност на вредите би довело до незаконосъобразно изплащане на по-високи обезщетения, респективно до неоснователно обогатяване, което е забранено от закона. Акцентира се върху факта, че към датата на ПТП процесният автомобил е на повече от 17 години от датата на първа регистрация и цените за резервни части и материали следва да бъдат съобразени с този факт. Ответникът счита, че не съществува каквото и да било нормативно основание ремонтът на подобен автомобил да бъде извършен в официален сервиз на марката, където цените значително надвишават средните пазарни, както за вложените материали, така и ставката за труд, а освен това официалните сервизи на съответните марки не се ангажират с ремонти на автомобили, близки до края на своя естествен експлоатационен срок. Оспорва се размерът на исковете, като ответникът счита, че претендираните суми за извършването на ремонт на увредения автомобил е завишена и не отговаря на действително претърпените от ищцата вреди. По отношение на акцесорната претенция, предвид изразеното становище за неоснователност на главните искове, счита, че същата е неоснователно. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните е обявено за безспорно с Определение № 270/09.01.2023 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 31.03.2023 г., че между страните е сключен договор за Застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0306ХО494613, действаща за периода от 28.08.2019 г. до 27.07.2020 г. за притежавания от ищеца лек автомобил „Мини Купър“ с peг. № ***, както и че ищецът е предявил претенция към застрахователя на 26.09.2019 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпили вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.09.2019 г., по което е образувана щета № 13019030107509 и на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 86,02 лв., и на 06.04.2020 г. претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпили вреди вследствие на ПТП, настъпило на 31.03.2020 г., по което е образувана щета № 13020030102102 и на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 357,92 лв.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – Полица № 0306Х0494613, Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по щета № 13020030102102/06.04.2020 г. и Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 26.09.2019 г. Видно от представената застрахователна полица, уговорената между страните застрахователна сума по договора за имуществено застраховане „Каско“ на МПС е 4000 лв.

Установява се от представения Опис на щетите по претенция № 13019030107509 от 26.09.2019 г., че за настъпването на процесното застрахователно събитие от 25.09.2019 г. при застрахователя по договора за имуществено застраховане е образувана застрахователна преписка, назована „щета № 13019030107509”, като на посочената дата е извършен оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани повреди на следните детайли: предна лява врата, заден ляв панел ТЕ и заден ляв блен кант калник. Застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 86,02 лв., като не се спори между страните, че същото е изплатено на ищеца.

Изяснява се от представения Опис на щетите по претенция № 13020030102102 от 06.04.2020 г., че за настъпването на процесното застрахователно събитие от 31.03.2020 г. при застрахователя по договора за имуществено застраховане е образувана застрахователна преписка, назована „щета № 13020030102102”, като на посочената дата е извършен оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани повреди на следните детайли: преден десен калник, преден десен блен кант калник, преден капак, заден десен панел ТЕ, външна ламарина таван, заден десен блен кант калник, облицовка ляво и дясно външни огледала. Застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 357,92 лв., като не се спори между страните, че същото е изплатено на ищеца.

От допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства и направено пазарно проучване, вкл. и обективираните обстоятелства в описите, съставени от ответното дружество, се установява, че описаните в тези документи повреди е възможно да бъдат получени в паркирано състояние на процесния автомобил от неизвестно превозно средство или лице. Според заключението на САТЕ стойността на разходите, необходими за ремонт, вследствие на настъпилите щети на автомобила при застрахователното събитие от 25.09.2019 г., за което е образувана щета № 13019030107509, възлиза общо в размер на сумата от 606,20 лв. с ДДС, по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие. Установява се, е стойността на разходите, необходими за ремонт, вследствие на настъпилите щети на автомобила при застрахователното събитие от 31.03.2020 г., за което е образувана щета № 3

13020030102102, възлиза общо в размер на сумата от 1656,80 лв. с ДДС, по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие.

Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че панел заден ляв е заведен като увреден детайл в предходна щета № 13019030105693/26.07.2019 г., който не е възстановен, което установило и от огледа за подновяване на застрахователната полица от 03.09.2019 г., поради което при определяне на стойността на разходите за ремонта на автомобила по щета № 13019030107509 е извадена стойността на този детайл. По аналогични съображения вещото лице е приспаднало от стойността на разходите за ремонта на автомобила по щета № 13020030102102 стойността на таван купе, тъй като този детайл е заведен като увреден в предходна щета № 13019030105694/26.07.2019 г., за което било изплатено обезщетение и автомобилът не е представен за отремонтиран.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: