Определение № 17296 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17296 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 - чл. 279 ГПК вр. чл.83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца С. П. К. срещу Определение № 29052 от 07.07.2025 г. на СРС, ГО, 175 с-в по гр.д. № 39456/2025 г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за производството образувано по предявените от нея срещу ЕОС Матрикс ЕООД отрицателни установителни искове за признаване на установено, че същата не дължи следните суми: 19 525 лв. - главница по Договор за потребителски кредит от 20.10.2009 г., заедно със законна лихва от върху главницата от 07.07.2010 г. до окончателното плащане; 1 917, 75 лв. - договорна лихва за периода 15.11.2009 г. 06.07.2010 г. и 1 243, 10 лв. - съдебни разноски.

Заявява, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил обстоятелствата посочени в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК преди да постанови атакуваното определение. Отправя искане за отмяна на определението и уважаване на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба от 03.07.2025 г. на С. П.

К., с която срещу ЕОС Матрикс ЕООД са предявени отрицателни установителни 1 искове за признаване за установено, че същата не дължи на ответника следните суми:

19 525 лв. - главница по Договор за потребителски кредит от 20.10.2009 г., заедно със законна лихва от върху главницата от 07.07.2010 г. до окончателното плащане; 1 917, 75 лв. - договорна лихва за периода 15.11.2009 г. - 06.07.2010 г. и 1 243, 10 лв. съдебни разноски.

В подадена от ищцата молба с вх. № 233964/03.07.2025 г. е направено искане за освобождаването й от заплащане на дължимата се по делото държавна такса и разноски като е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК по образец. В последната е отбелязано, че ищцата не получава месечни доходи и не притежава недвижимо имущество и МПС, не упражнява търговска дейност в т.ч. и като едноличен търговец /макар да има регистрирана фирма ЕТ и да притежава дялове в търговско дружество/, живее на семейни начала с партньор, който осигурява издръжката й, не осигурява издръжка на други лица. В декларацията е посочено, че месечният доход на партньора й е в размер на 1 000 лв. от пенсия, както и че същия притежава жилище в гр. Варна, както и вила в с. Яребичка и е собственик на л.а. с година на производство 2006 г. Към молбата и декларацията са приложени доказателства, че фирмата на ищцата не упражнява дейност, както и че дружеството, в които има участие не упражнява търговска дейност, както и че е бил наложен запор върху дяловете му за парични задължения.

С постановеното по делото определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 768, 32 лв. формирана на база на материалния интерес по делото и с приспадането на основание чл. 73, ал. 4 ГПК. За обосноваване на този извод, съдът е приел, че ищцата реализира доходи от търговска дейност, притежава недвижим имот и е в работоспособна възраст.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд по чл. 56 от Конституцията, при съобразяване също на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 от ЕКПЧ, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба № 28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба № 54991/10 и др.). Правото на достъп до съд е закрепено и 2 в чл. 14 от Международния пакт за гражданските и политически права.

Чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС също закрепя принципа на ефективна съдебна защита при права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, както е в случая. ЕКПЧ не е акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (решение от 26.02.2013 г. на Съда, Aklagaren (С-617/10) и решение от 15.02.2016 г. на Съда, N.J. (С-601/15)), но признатите от ЕКПЧ основни права са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, § 3 от ДЕС), както и съгласно чл. 52, § 3 от Хартата на основните права на ЕС съдържащите се в нея права, които съответстват на гарантирани от ЕКЧП права, имат същия смисъл и обхват, както дадените им в Конвенцията. Така съдържанието и обхвата на правото по чл. 47 от Хартата за ефективни правни средства за защита пред съд се определя от текста на ЕКПЧ и от практиката на ЕСПЧ, с възможност правото на Съюза да предоставя и поширока защита (решение от 05.10.2010 г. на Съда, J.McB. (С-400/10)).

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски физически лица, за които съдът признае, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При произнасянето на съда трябва да бъде съобразено не само имотното състояние на страната, но и всички относими обстоятелства, съгласно чл.83, ал. 2 от ГПК, обосноваващи възможността за плащане на конкретната дължима такса, включително посочените от самата страна, посочени такива от насрещната страна, както и такива, които съдът е установил служебно.

Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В този см. е изразеното становище в Определение № 361 от 29.01.2024 г. ПО Ч. ГР. Д. № 4349/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав.

3а да постанови освобождаване от заплащане на държавна такса и/или разноски, съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. За да се извърши тази преценка е необходимо страната, която иска освобождаване от такси да представени доказателства във връзка с горните критерии.

В разглеждания случай първоинстанционният съд се е отклонил от съдебната практика, като не е съобразил декларираните обстоятелства и приложените доказателства за релевантните по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства. Действително, правото по чл. 83, ал. 2 от ГПК възниква в хипотези, когато липсата на средства е трайно състояние и държавната такса по делото не се покрива от имотните възможности на ищеца. Чрез представената декларация и приложения към нея е установено, че ищцата не упражнява търговска дейност и не реализира никакви доходи, в т.ч. от търговска дейност, като нейната издръжка се осигурява от лицето, с 3 което живее на фактически съпружески начала. Последното, както е посочено и в подадената молба реализира месечен доход от пенсия в размер на 1000 лв. Установява се, че ищцата не притежава недвижимо имущество и МПС, както и че върху притежаваните от нея дялове в търговско дружество /което не упражнява търговска дейност/ е наложен запор по реда на чл.517 ГПК. При така установеното изводът на съда, че ищцата разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса по образуваното производство се явява необоснован.

Съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (чл. 7, ал. 1 от ГПК). Поради това и задължение на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски е да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. По тези въпроси е налице формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч.гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл.83, ал.

2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено. При установяване на невярно декларирани обстоятелства, съдът може да сигнализира и прокуратурата.

Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, 4 когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Актът на съда за уважаване или отхвърляне на искането не формира сила на пресъдено нещо, а дадените на страната срокове за уточняване на обстоятелствата посочени в декларацията не са преклузивни.

В случая по делото пред първата инстанция частният жалбоподател е представил с искането си по чл.83, ал.2 ГПК декларация за материално и гражданско състояние /чл.83, ал.2, т.2 ГПК/, както и доказателства за посоченото от него, че не реализира доходи, че не притежава недвижимо имущество и МПС, че с регистрираната от него ЕТ и търговско дружество не упражнява търговска дейност, че върху притежаваните дялове от търговско дружество е наложен запор по реда на чл.517 ГПК поради наличие на непогасени публични задължения към Община Варна.

С оглед това изводите на съда, че молителят не следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за производството се явяват неправилни.

С оглед декларираните от ищеца данни и представените доказателства, установяващи наличието релевантни за извършване на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства /липсата на доходи и имущество/, настоящият състав намира, че молителят не разполага с достатъчно средства, с които да заплати държавната такса по делото, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаване от това му задължение /сума в размер на 768, 32 лв. формирана на база на материалния интерес по делото и с приспадането на основание чл. 73, ал. 4 ГПК / При преценка на изложените и декларирани обстоятелства с оглед представените доказателства, настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да се освободи ищеца от заплащане на държавна такса в производството.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/affb09ba-5577-41a1-be55-40c778454718