Решение № 299 от 03.10.2025, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. гр. Димитровград, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря В. Ив. Г.а като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100391 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищецът Р. Д. Р. твърди, че на 17.10.2024 г. придобил с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.01.2024 г. № 190, том III, рег. № 11894, дело № 551/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС Димитровград /вписан в СВ № 68, том II, рег. № 3146, дело № 1567/17.10.2024 г. по описа на Служба по вписванията при РС – Димитровград/ от Ц.Г.М.

ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-73582018.07.2024 г. на

АГКК,

ИМОТ с

ИДЕНТИФИКАТОР

№

***/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м.

/деветнадесет/ квадратни метра.

Излага твърдения, че гаражът бил във владение на Т. В. Т. и Г. В. Г., 1 които не желаели да премахнат катинар и да освободят имота, като от ищеца били предприетите действия за влизане във владение на процесния имот, като запознал съответните длъжностни лица.

Искането до съда е да постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че Р. Д. Р. е собственик на ГАРАЖ находящ се в гр.

Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково, с адрес:

***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР № ***/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м. /деветнадесет/ квадратни метра, като бъдат осъдени Т. В. Т. и Г. В. Г. да предадат владението на собственият на ищеца недвижим имот, а именно: ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР № ***/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м.

/деветнадесет/ квадратни метра.

Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Т. В. Т. и Г. В. Г., с който оспорват иска.

Оспорва твърдението, че ищецът е собственик на имота, както и че сградата представлява гараж.

2

Oспорват, че ищецът е станал собственик на посочената в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 190, том III, рег. № 11894, дело № 551/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС Димитровград /вписан в СВ № 68, том II, рег. № 3146, дело № 1561/17.10.2024 г. по описа на Служба по вписванията при РС – Димитровград сграда, както и че праводателката на ищеца е била собственик въз основа на договор за доброволна делба от 11.04.2004 год. и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.06.2024 г. № 124, том II, рег. № 6766, дело № 302/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС - Димитровград Тези първични актове за собственост обаче установявали собственост на сграда с идентификатор ***, но не и на процесната сграда с идентификатор ***, ведно от приложените към отговора на исковата молба писмени документи. В тази връзка изрично посочва, че ищецът не е станал собственик на тази сграда.

Отделно от това, видно от приложената към отговора скица 715 от 17.07.1986 год. тази сграда била обозначена с МС -масивна сграда, а не с гараж, както е означен гаражът на ищеца с идентификатор ***.

Алтернативно, даже да се приемело, че ищецът е станал собственик на годно правно основание, то преди това -нито към момента на придобиване от ищеца през 2024 год., нито когато и да било тази сграда не е представлявала, нито е използвана за гараж, винаги е била навес, който преди повече от 10 години бащата на ответниците покрил с дървен покрив, изгР.л вътре барбекю, но самата сграда никога е нямала четири стени, нито била ползвана за гараж.

Всички ремонти, всички дейности по построяването на това барбекю там и покриването с покрив били правени преди повече от 10 години от бащата на отетниците, поР. семейство го било придобило по давност. В тази връзка праводателят на ищеца от много години живеел в чужбина, със сигурност повече от 10 години и също не го била ползвала и владяла, нито пък е оспорвала правата им на собственост като единствено тази сграда била владяна от родителите на ответниците и впоследствие от тях като присъединяват и тяхното владение.

Ответниците сочат, че те и родителите им винаги са се считали за собственици на тази сграда, като го демонтирали открито и никой никога не бил оспорвал правото на собственост върху нея.

3

Ето защо, изрично посочват, че са придобили сграда с идентификатор *** по давност, която била изтекла преди още ищецът да получи като дарение навеса, поР. което той не бил собственик на имота.

През периода от 2009 год. до смъртта на майка им през 2020 год. процесната сграда с идентификатор *** била владяна от нашите родители им, а след смъртта на майка им продължавала да се владее от ответниците и баща им, което владение продължавало от 2020 год. до настоящия момент .

Давността е оригинерно придобивно основание, а не деривативно, поР. което нямало как да се приеме, че ищецът бил собственик.

Тъй като ищецът следвало да докаже, че е собственик на имота, за да бъде налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от 3С, то липсвала тази кумулативна предпоставка и искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Отделно от това изрично оспорват, че тази сграда е гараж. Това бил навес и никога не е бил заключен ,още по-малко с катинар, тъй като нямало четвърта стена -врата, която да се заключи. Никога на ищецът не бил отказван достъп, но тази сграда винаги се е ползвала от ответниците и винаги са се считали за нейни собственици, като били демонстрирали владението си и никога никой не го бил оспорвал. Ищецът никога не бил искал достъп, вероятно, защото знаел, че не е собственик.

Отделно от това даже да се приемело, че ищецът бил собственик, липсата на отказ за достъп било достатъчно основание за отхвърляне на иска.

В тази връзка изрично посочват, че липсвала и втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на предявения иск.

Молят съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.01.2024 г. № 190, том III, рег. № 11894, дело № 551/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС Димитровград /вписан в СВ № 68, том XI, рег. № 3146, дело № 1567/17.10.2024 г. по описа на Служба 4 по вписванията при РС Димитровград/ се установява, че Ц.Г.М. е дарила на Р.

Д. Р. недвижим имот: ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР № ***/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м.

/деветнадесет/ квадратни метра.

От договор за доброволна делба от 01.03.2004 год. с нотариална заверка на нотариус Р.В. с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград се установява, че Ц.Г.М. е придобила собственост върху етаж II-ри и пристроено стълбище към него откъм западната половина на жилищна сграда, построена в дворно место цялото от 570 кв.м. /петстотин и седемдесет квадратни метра/, а по скица-575.271 кв.м. /петстотин седемдесет и пет цяло и двеста седемдесет и една хилядни квадратни метри/,за който имот е отреден пл. № 615 кварта 32 парцел ХХIII, а по нот.акт-пл.№ 1548 квартал 32 парцел XXIII пpи граници за цялото: според нотариалния акт: Т. Г.ев, Г. КаР.нов, А.Р. и улица,а по скицата: парцел ХI,парцел ХХII, парцел XXIV и улица, построена на капкан със съсобственика на местото и съучредител на суперфицията- Д. Д.

Р., и гараж, построени на основание нотариален акт за учредяване право на строеж № 90 том I дело № 201/16.04.1982 год. на РСД, надлежно вписан в службата по вписванията при РСД с вх.рег.№ 164/1982год., рег. № 32/24.02.2004 год.

По делото не е спорно, че процесният имот е във фактическа власт на ответниците и понастоящем.

Представени са по делото удостоверение за данъчна оценка и схема от СГКК –Димитровград на гаража.

За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с упражняваната фактическа власт върху процесния обект и извършените ремонти на същия са 5 разпитани четирима свидетеля Д. Р. М., З.С.А., Б. Д.в Б.ов и Т.К.П., чиито показания съдът ще изложи подробно по – долу, с оглед извършване на преценка на достоверността им и кредитирането им.

От показанията на свидетеля Д. Р. М. /баща на ищеца/ се установява, че е участвал в подготовка на покупко-продажбата и оглед на имота, документи в банката, като многократно е ходил в имота, но ответниците не са отключвали имота. Ищецът освен процесния гараж, е закупил още един гараж и етаж от недвижимия имот в поземления имот, но седмица не е имал достъп, тъй като вратата била заключена. След среща със съседите от първи етаж, те предоставили ключ за достъп до имота. Ищецът и свидетелят разговаряли с ответниците и баща им, но те предоставили само достъп до гараж 4, а за гараж 5 посочили, че е техен.

Посочва, че сградата има три стени, едната залешене дп гара 4, като четвъртата представяла платнище, което се отваря, без катинар, без ключ.

Ответниците съхранявали там пералня, маса, хладилник и представлявало лятна кухня. Вътре барбекю имало дясната страна, това не е в гаража. По време на огледа е бил в това състояние.

Този гараж имал една стена залепена за гараж № 4, имал задна стена, а нямал странична дясна стена и вход. Имало едно покривало като вход, каквито са по заведенията – пластмасовите. Отстрани в дясно, където трябвало да има стена, нямало нищо. Стената била изнесена много по-надясно. Нямало друга стена. Стената в страни била разбита и направена лятна кухня.

Не знае преди това там дали е имало стена. На огледа гаражът бил в това състояние.

Твърди, че е разговарял с ответниците и баща им да предадат имота, но те казали да си търси правата по съдебен ред и повече не е имало нужда от конфликти.