Решение № 538 от 10.09.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002101085 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение №3209 от 26.10.2023 год., постановено по настоящото дело, по жалбата на ответника Прокуратурата на Република България, е допуснато касационно обжалване на решение № 35 от 09.01.2023 год., постановено по в.гр.дело № 2994/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд /САС/, в частта му, в която е отменено решение № 1251 от 30.05.2021 год., постановено по гр. дело № 7553/2022 год. по описа на Софийски градски съд /СГС/, с което е отхвърлен предявения от Е. П. Б. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016 год. по НОХД № 297/2016 год. по описа на СГС, влязло в сила на 13.06.2016 год., за разликата над 8 000 лв. до размера от 15 000 лв. и вместо него е постановено ново, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. П. Б. А. сумата от още 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2016 год. до окончателното й изплащане и в частта му, в която е потвърдено решение № 1251 от 30.05.2021 год., постановено по гр. дело № 7553/2022 год. по описа на СГС, с което предявеният иск е уважен за сумата от 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, 1 считано от 13.06.2016 год. до окончателното й изплащане.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна Е. П. Б. А. счита, че касационната жалба е неоснователна.

Претендира присъждането на направените разноски по делото.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, Решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, Решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, Решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др./. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително 2 дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр.

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т.ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.

В разглеждания случай, за да приеме, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, въззивният съд е зачел 3 установените по делото и безспорни между страните обстоятелства, а именно: че на 01.02.2015 год. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

242, ал. 2, предл. 1 НК; на същата дата е била задържана на основание чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72 часа, а с определение от 03.02.2015 год., постановено по НЧД № 438/2015 год. по описа на СГС, й е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, влязло в сила на 10.02.2015 год., а с постановление от 20.10.2015 год. на прокурор при СГП мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била отменена и на ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка“; през 2016 год. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищцата за престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК, по който е било образувано НОХД № 297/2016 год. по описа на СГС, НО, като с разпореждане по посоченото дело от 04.04.2016 год. наказателното производство срещу ищцата е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т.

2 НПК – тъй като деянието не съставлява престъпление; с решение от 13.06.2016 год., постановено по ВНЧД № 463/2016 год. по описа на САС, НО, 5 с-в, е било потвърдено разпореждането на СГС за прекратяване на наказателното производство, като е била отменена и наложената на ищцата мярка за неотклонение „подписка“; с разпореждане на СГС от 26.07.2016 год. е била отменена наложената на ищцата на 26.10.2015 год. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, като е заключил, че наказателното преследване срещу ищцата е било незаконно, а всяко незаконно наказателно преследване засяга в една или друга степен неимуществената сфера на пострадалия. Поради това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е намерил за установени, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение и съответно от значение за справедливия размер на обезщетението.

За да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. въззивният съд е приел: 1/ че престъплението, в което ищцата е била обвинена, без да го е извършила, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – то се наказва с лишаване от свобода от 10 год. до 15 год., както и с парична глоба от 100 000 лв. до 200 000 лв.; 2/ наказателното производство е започнало и приключило за срок от 16 месеца и 13 дни, който е разумен; 3/ на ищцата е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от около 9 месеца; 4/ на ищцата е била взета и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България, която е била търпяна през периода от 26.10.2015 год. до 26.07.2016 год.; 5/ в съдебната фаза на наказателния процес не са били извършвани процесуални действия, а наказателното производство е било прекратено в закрито заседание по реда на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; 6/ ищцата била изключително притеснена от воденото срещу нея наказателно производство, както и от невъзможността да общува със своите близки. Въз основа на тези обстоятелства и съобразявайки съдебната практика, обективирана в Решение № 87 от 31.05.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1620/2020 год., ІV г. о., ГК – за сходни обвинения, които са по-тежко наказуеми и с доказан по-висок интензитет на търпените вреди, е присъдено обезщетение от 20 000 лв./, въззивният съд е формирал извода, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 15 000 лв., до който и размер релевираната претенция се явява основателна.

Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, с така изложените съображения 4 относно размера на процесното обезщетение, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с цитираната по-горе практика /включително задължителната такава/ на ВС и ВКС. Предвид даденото с нея разрешение на въпроса, при извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.