Решение № 290 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500315 по описа за 2023 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 49 от 10.03.2023 г. на Районен съд - Левски, постановено по гр.д. № 750/2022 г. по описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Д. С. Л., С. Д. С. и П. Д. С., всичките от гр. Левски, не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София сумите от общо 8444,09 лв., от които 3000 лв. главница, 617,49 лв. лихва за забава за периода от 06.10.2010 г. до 25.10.2011 г., 153,53 лв. санкционна лихва за периода от 06.10.2010 г. до 25.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 333,54 лв. разноски по делото, 338,00 лв. разноски по изпълнителното дело и 947,65 лв. такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ, които вземания са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20167550400199 по описа на ЧСИ П.Д. с район на действие РС-Плевен.

Пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба срещу така постановеното решение, подадена от Д. С. Л., С. Д. С. и П. Д. С., подадена 1 чрез пълномощника им адв. Р. Р. от АК-Плевен. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея съдебно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, то налице е правна възможност за наследниците на починалия длъжник да възразят срещу заповедта за изпълнение, което са сторили, като са заявили това възражение с предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Жалбоподателите претендират отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на деловодни разноски.

Процесуалният представител на въззивниците адв. Р.Р. е представила писмени бележки по делото.

Ответникът по въззивната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София изразява становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, чрез процесуалния си представител адв. А. К. от АК-Монтана. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с постановеното по делото определение по чл. 267 ГПК от 11.05.2023 г.

Като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Не се спори по делото, а е и видно от приложеното ч.гр.д.

№

767/2011 г. по описа на Районен съд – Левски, че по същото в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД гр. София срещу длъжника М. И. Л.а, от гр.

Левски, ЕГН **********, е била издадена заповед № 487 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.10.2011 г. за следните суми: сумата от 3000 лв. – главница; сумата от 617,49 лв. – лихва за забава за периода от 06.10.2010 г. до 25.10.2011 г.; сумата от 159,53 лв. – санкционираща лихва за периода от 06.10.2010 г. до 25.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011 г. /датата на подаване на заявлението/, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 333,54 лв. разноски по заповедното производство.

Съгласно цитираната заповед за изпълнение вземането произтича от 2 извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит от 30.10.2008 г.

Не е спорно между страните по делото, че въз основа на издадената заповед на незабавно изпълнение на 27.10.2011 г. в полза на заявителя е бил издаден изпълнителен лист.

Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на издадения в полза на кредитора изпълнителен лист на 14.10.2016 г. е било образувано изп.дело

№ 20167550400199 по описа на ЧСИ П.Д..

Изпълнителното производство е образувано по молба на ОТП „Факторинг България“ ЕАД гр. София, в качеството му на цесионер на присъденото със заповедта за изпълнение вземане от длъжника М. И. Л.а.

Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх.№ 2165/25.10.2016 г. Видно от приложената разписка /известие за доставяне/ М. И. Л.а е получила лично тази покана на 03.11.2016 г. В поканата за доброволно изпълнение е отразено, че на длъжника се връчва и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт.

По делото няма данни, а и не се твърди, длъжникът по изпълнението М. Л.а да е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение срещу нея по реда и в срока, визирани в чл. 414 ГПК.

От данните по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че по искане на взискателя на 25.10.2016 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника. По възлагане от страна взискателя съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 03.04.2017 г. е постъпило уведомление, че запорираната банкова сметка е закрита служебно от банката. На 10.09.2018 г. взискателят е депозирал нова молба за налагане на запор върху всички сметки на длъжника. След изискана справка от БНБ, съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на М. Л.а в три банки, като последното запорно съобщение е от 04.10.2018 г. Тъй като извършените действия на принудително изпълнение не са дали резултат, на 07.08.2020 г. взискателят отново е депозирал молба за налагане на запори по сметките на длъжника. На същата дата е изпратено запорно съобщение до Обединена българска банка АД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Л.а. На 27.05.2021 г. като страна /взискател/ в изпълнителното производство е конституирано „ЕОС Матрикс“ 3

ЕООД гр. София, което дружество е правоприемник на първоначалния взискател „ОТП Факторинг“ ЕАД по силата на сключен между тях договор за цесия от 27.10.2020 г., който е приложен към молбата. По молба на взискателя, депозирана на 02.11.2022 г., съдебният изпълнител е изискал удостоверение за наследниците на починалия длъжник М. И. Л.а, а на 10.11.2022 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до всеки един от нейните наследници.

Не е спорно по делото, а е и видно от приложените писмени доказателства, че М. И. Л.а е починала на 19.11.2021 г. и е оставали за свои законни наследници ищците-въззивници, а именно: Д. С. Л. – съпруг, С. Д. С.

– син и П. Д. С. – дъщеря.

С депозираната пред районния съд обща искова молба ищците оспорват дължимостта на вземането, предмет на принудителното изпълнение, което обуславя правната квалификация на предявените от тях субективно и обективно съединени искове – главни и акцесорни искове на всеки един от законните наследници като такава по чл. 439 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на издадено в негова полза изпълнително основание. Законодателят е предвидил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая отричането на вземането, материализирано в изпълнителния титул, издаден въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, се основава на твърдения на ищците за погасяването му по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне по предявените искове.

Следва да бъде посочено обаче, че когато изпълняемото право е установено с издадена заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл. 439 от ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, с предмет установяване на присъденото със заповедта вземане при подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, а ако възражение по чл.

414 от ГПК не е подадено – след изтичането на срока на за подаване на възражение, т.е. след влизане в сила на заповедта. Това е така, тъй като 4 неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК /в първия случай – при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория – при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/.

В този смисъл въззивният съд намира, че релевантният период на давността по предявените в случая искове с правно основание чл. 439 от ГПК, който следва да се съобрази в настоящото производство, е периода след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора, е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника М. И.

Л.а, чиито правоприемници са ищците-въззивници. По делото е установено по безспорен начин, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на М.

Л.а заедно с поканата за доброволно изпълнение на 03.11.2016 г., при което срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК /в действащата за случая редакция/ е изтекъл на 17.11.2016 г. Следователно релевантният факт за заявеното от ищците несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност следва да е настъпил след тази дата.

От 17.11.2016 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за цялото вземане, установено по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение. Давността е прекъсвана с предприетите действия за принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело.

5

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/, като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая по делото е безспорно установено, че по образуваното на 14.10.2016 г. изпълнително дело ЧСИ е предприел действия за принудително изпълнение чрез налагане на запори по банковите сметки на длъжника, съответно на 14.09.2018 г., на 04.10.2018 г., на 15.10.2018 г. и на 07.08.2020 г.