Решение № 4426 от 20.06.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№………….. гр. С., 20.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-4 състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 1106 по описа на СРС за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 5521/09.02.2009 г. /плик на л.43/ на О.К.Ш., с която са предявени срещу Л.К.С., Т.В. /Л./ С. и Б.Д.С. осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 50000 лева общо за понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – частично разрушаване на масивен гараж и масивна жилищна сграда при строителство на сграда в съседния имот; нанасяне на щети на движими вещи, в това число мебели, книги, дрехи и др.; причиняване на болка и страдание от станалата на 07.02.2004 г. авария – свличане на откоса на изкоп на строеж довело до срутване на част от собствените й сгради.

Поддържа твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. Б. № ** представляващ дворно място с построена върху него жилищна сграда, с площ от 200 кв.м., съставляващо, съгласно Нотариален акт № 104, том XIX, дело № 3344 от 1971 г., имот с планоснимачен № 5, за който в съсобственост с планоснимачен № 6, е отреден парцел IV в квартал ***, местността **********, по плана на гр.С., целият с площ от 392 кв.м.

Твърди, че в началото на 2004 г. в съседния имот УПИ, представляващ парцел ХХ-4, кв. 39, ******по плана на град С., с административен адрес ул. Б. № **, започнало осъществяване на строеж на сграда –«жилищна сграда на 4 и 5 етажа с гаражи и сутерен» възложители на който били ответниците. Вследствие неспазването на правилата за извършване на изкопни работи на 07.02.2004 г. била нанесена значителна щета на собствения на ищцата имот изразяваща се в: подкопани са основите на масивен гараж и масивна жилищна сграда, в резултат на което била разрушена тухлената стена на гаража и на едната стая от къщата на ищцата, ведно с цялата едноскатна покривна конструкция. Вследствие това срутване пострадали антрето и друга стая за живеене във вътрешността на къщата; нанесени били множество щети на движими вещи, в това число мебели, книги, дрехи и др., и цялостното използване на имота било силно затруднено.

Ищцата понесла допълнително разходи, като наела помещение, в което да съхранява останалата покъщнина от разрушените помещения. Освен това, по твърдение й били нанесени и неимуществени вреди представляващи изживян силен стрес довел до хипертонична криза. Освен това по необходимост за съдействие и помощ във връзка с разрушения имот единият й син, който живеел и работел в РГермания като лекар се върнал в РБългария. При връщането му на по-късен етап в РГермания се наложило да започне работа при много по-лоши условия от тези на предходната.

Твърди, че до настоящия момент /подаване на исковата молба на 10.02.2009 г./ семейството на ищцата живее в полуразрушена къща с всички неудобства и грижи, които произхождат от това.

В резултат на заведената преписка пред компетентните органи по строителен контрол, на 21.04.2004 г. бил издаден Протокол на техническа експертна комисия за проучване и документиране на аварията свличане на откоса на изкоп на строеж: „Жилищна сграда на 4 и 5 етажа с гаражи и сутерен”. В него било удостоверено, че „причината за настъпилата аварийна ситуация е липсата на конкретно разработено проектно решение или предвидени съответни мерки за осигуряване на стабилността на основите на съседната сграда, чрез подходящо укрепване на откосите на изкопа, особено в непосредствена близост до ивичните основи на засегнатите сгради.” За осигуряване на ефикасно отстраняване на последиците от аварията, техническата експертна комисия предложила на Началника на ДНСК „възложителите на строежа причинили аварията при изпълнението му, да осигурят проект за възстановяване на засегнатите постройки ... и неговото изпълнение”. По твърдение на ищцата, това предписание било потвърдено с

Нареждане на Началника на ДНСК с изх. № СО- 665-02-027 от 22.04.2004 г.

Изразява правни доводи, че това предписание е задължително за лицата, за които се отнася. Въпреки това от страна на ответниците не били предприети мерки за поправянето на предизвиканите от тях вреди. Поради това, на 02.02.2009 г. била връчена нотариална покана на Л.К.С. и Т.В.С., за предприемане на конкретни действия за удовлетворяването на претенцията й, или за явяване на 05.02.2009 г. при нотариус за подпис на споразумение относно начина на изплащане на исканото от ищцата обезщетение.

Претендира заплащане при условията на солидарност от ответниците на обезщетение за нанесените й имуществени и неимуществени вреди, както и всички пропуснати ползи от месец февруари 2004 г. до настоящия момент, свързани с разрушаването на част от къщата й и неизпълнението от страна на ответниците на нареждането на Началника на ДНСК да осигурят възстановяването на разрушените постройки, в размер на 50000 лева общо, ведно със законната лихва до момента на окончателното изплащане на обезщетението.

В молба – уточнение от 01.07.2009 г. ищецът поддържа претенциите си срещу посочените ответници. Заявява, че исковата молба е подадена на 06.02.2009 г., а ответниците са възложители на строежа. По отношение на разрушената сграда заявява, че същата е строена през тридесетте години на миналия век и същата е била търпим строеж. С последващи молби от 27.06.2016 г. и от 12.08.2016 г. уточнява претенциите за имуществени и неимуществени вреди възлизащи на общата стойност 50000.00 лв., както следва:

1. обезщетение за погиналото недвижимо имущество – 35285.00 лева, от които:

- за съборените масивни тухлени постройки: гараж 19,6 кв.м и стая 17,64 кв.м. – 24167.00 лв.

- за гаража за мотори и бараката в двора с размери 4,45 м/2р30м, тухлени стени, гаражна врата, еднокрила врата, покрив -дървена конструкция и керемиди - 2

653.00 лв.

- стойност на възстановителни строителни работи, включително и проект за укрепване и изграждане на съборените: тухлени стени и покривни конструкции на гаража и стаята, стоманенобетонни основи, вътрешни и външни мазилки,ремонт ел. и ВиК инсталации в размер на 8465.00 лв.

2. обезщетение за неимуществени вреди - 2 000.00 лева;

3. обезщетение за погинало движимо имущество

-12715.00 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Л.К.С. и Т.В. /Л./ С. са подали писмен отговор, в който са изразили следното становище: Оспорват исковете, като недопустими, поради липса на пасивна материалноправна легитимация по спора. Заявяват, че действията по строителството в имота им -/съседен на този на ищеца/ са извършени от трети лица – предприемачи. Съответно отговорността за действията им по време на строителство в т.ч. и причинени вреди от последното е поета от тях съобразно сключените договори. При условията на евентуалност правят възражение за погасяване по давност на вземанията за обезщетяване на вреди, причинени от описаните действия. Оспорват исковете по основание и размер. Изразяват становище, че действията, в резултат на които по твърдения са били причинени вреди на ищеца са правомерни, доколкото се придружават от надлежни документи за извършваното строителство. На самостоятелно основание правят възражение, че отговорността следва да се носи от строителя-предприемач. Поддържат, че са само част от съсобствениците на имота и съкооператори в бъдещата сграда.

Поддържат, че са предлагали на ищцата многократно обезщетение за вредите, които са й били причинени. Поддържат, че съборената постройка /на ищцата/ е строена на границата с техния имот- незаконно без съгласие за построяването й и съответно разполагането й на това място. Правят възражения, че исковата молба е нередовна, доколкото не са описани поотделно вредите, чието обезщетяване търси.

С определение от 28.05.2011 г. на основание чл.227 ГПК като правоприемник на починалата ответница Т.В. /Л./ С. е конституиран наследникът й по закон - Л.К.С. – ответник в производството.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.Д.С. не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответника с противоправните му действия на ищеца – неимуществени и имуществени вреди в резултат на извършени противоправни действия- описани в исковата молба и молба от 12.08.2016 г. Претендира отговорността на ответниците за непозволено увреждане - чл. 45 от ЗЗД.

Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: противоправно поведение в причинна връзка от което да са настъпили сочените вреди. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина указана в чл.45,ал.2 от ЗЗД и своите възражения.

В тежест на всяка от страните е да установи положителните факти, на които основава изгодни за себе си факти.

Съдът намира, че чрез събраните в производството доказателства се установиха посочените правопораждащи спорното право факти.

Исковете следва да бъдат уважени по основателни по следните съображения:

Страните не спорят и се установи чрез представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 104, том ХІХ, дело № 3344/1971 г. /л.7/, че ищцата О.К.Ш. притежава правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. *******№ ** представляващ дворно място с построена върху него жилищна сграда, с площ от 200 кв.м., съставляващо, имот с планоснимачен № 5, за който в съсобственост с планоснимачен № 6, е отреден парцел IV в квартал 39А, местността Банишора, по плана на гр.С., целият с площ от 392 кв.м.

Страните не спорят и се установява чрез приложената писмена кореспонденция на Столична община, Район Сердика и ДНСК по писма изх.№ СА-446/30.03.2004 г. на ДНСК, № СО-665-01-690/05.04.2004 г. на ДНСК, № АС-94-0-2/08.04.2004 г. на СО и № СО-665-02-027/22.04.2004 г. на ДНСК, че в съседния имот на имота, собствеността върху който принадлежи на ищцата представляващ: УПИ ХХІ-4, кв.39, ******по плана на гр.С. с административен адрес гр.С., ул.Б., 74, в началото на м.февруари 2004 г. е започнало строителство на строеж: «Жилищна сграда на 4 и 5 етажа с гаражи и сутерен» по стопански начин.

Възраженията на ответниците, че не са възложители на строежа разрешен с Разрешение за строеж № 7/02.02.2004 г. на Главния архитект на СО, Район Сердика, съдът намира за неоснователни. Чрез последното и другите издадени строителни книжа за сградата се установява, че възложители на строежа са: Б.Д.С., Т.В.С. и Л.К.С.. Към момента на настъпване на събитието – 07.02.2004 г. възложители на извършения строеж са били именно ответниците съобразно ангажираните в производството доказателства. В производството не е спорно и се установява, че към този момент същите са били и собственици на описания имот в качеството им на наследници по закон на Д.С. С., поч. На 05.12.1982 г.

Чрез представения в производството нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 095, том І, рег.№ 2546, дело № 095/13.04.2004 г. /сключен след настъпване на събитието на 07.02.2004 г./ се установява, че Б.Д.С., Т.В.С., Л.К.С. и Н.Г.С. взаимно са си учредили право на строеж на жилищната сграда върху УПИ ХХІ-4, кв.39, ******по плана на гр.С. с административен адрес гр.С., ул.********, **.

Като собственици-учредители на правото на строеж върху имота в представения по делото предварителен договор с посочена дата «09.2003 г.», сключен с Р.И.К. и С.В.С. – предприемачи са посочени именно Б.Д.С., Т.В.С. и Л.К.С..