Решение № 556 от 04.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Плевен, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20244430201872 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. Р. Р. в качеството й на нотариус против НП № 785396-F779067/23.08.2024 г., издадено от *** на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Велико Търново. В жалбата се твърди, че нарушението е вследствие на техническа грешка, че не е налице умисъл и същото представлява случайно деяние, както и че неправилно не е отчетено наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.

Чрез упълномощения по делото представител - юрисконсулт М., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Районен съд - Плевен, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

На жалбоподателката Р. е съставен АУАН № F779067 от 19.07.2024 г., за това, че при извършена на 15.07.2024 г. проверка на основание заявление заведено в регистъра на НАП офис Плевен с вх. № 12170/26.06.2024 г. е 1 установено, че като регистрирано лице по ЗДДС, В. Р. Р. не е начислила данък върху добавената стойност в съответния данъчен период месец май 2024 г. За данъчен период месец май 2024 за извършени облагаеми доставки с данъчна основа 23 822,57 дв. и ДДС 4 764.49,91 лв., но в Справка-декларация и Дневник продажби е отразена погрешно с данъчна основа 11 974,90 лв. и ДДС 2 394,98 лв., при което не е начислено ДДС в размер на 2 369,51 лв.

Задълженото лице В. Р. Р. е подало коригираща справка - декларация на дата 28.06.2024 г. за данъчен период м. 05.2024 г., заведена с вх.№ 15002089642.

Изготвена е покана № 12170#2/15.07.2024 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, получена на дата 19.07.2024 г. Лицето се явява лично на дата 19.07.2024 г. за съставяне на АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, с което за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС на В. Р. Р. е наложено на основание чл. 180, ал.3 от ЗДДС наказание глоба в размер на 200 лева. В наказателното постановление административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната от процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства - Уведомление от В. Р. от 13.06.2024 г., Уведомление от В. Р. от 28.06.2024г. , Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния *** на НАП, Информация за сметка за В. Р. Р. за 26.06.2024 г. и 12.06.2024 г., АУАН № F779067 от 19.07.2024 г., НП № 785396-F779067/23.08.2024 г., издадено от *** на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Велико Търново, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели - К. Р. Д., Д. С. М. и С. И. С., които съдът кредитира като логични, последователни, взаимноподкрепящи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от Закона за данък върху добавената стойност Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Според чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според, ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното 2 лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не помалко от 50 лв. Следователно, деянието, за които е наложена на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

Съдът намира, че извършването на описаното в АУАН и НП нарушение се доказва по безспорен начин показанията на свидетелите и от събраните по делото писмени доказателства.

Според съда правилно нарушението е квалифицирано по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗДДС, понеже жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да начисли дължимия ДДС, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, както и за момента, респ. данъчния период, за който дължимостта по, ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е налице - за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. тоест в случая начисляването на ДДС е следвало да стане за периода м.05.2024 г.

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя, че не е налице нарушение, доколкото същото не е извършено виновно. Твърденията за грешка при импорт на файла остават неподкрепени от доказателствата по делото, като освен това следва да се отбележи и че формите на вината включват както прекия умисъл, така и непредпазливостта и ако се касае за допусната техническа грешка при подаване на декларацията, то в случая нарушението ще е извършено при форма на вината непредпазливост – небрежност, доколкото жалбоподателят е могъл да установи несъответствието като провери съдържанието на заявлението преди да го подаде и по този начини да избегне извършването на нарушението.

В същото време обаче съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от страна на АНО, доколкото счита, че са налице предпоставките за приложението на тази разпоредба, която неправилно не е била приложена от АНО и в случая следва да намери приложение.

Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от 3 другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение други такива нарушения, т.е налице е маловажен случай.

В правната теория преценката за маловажност на случая се прави с оглед засегнатите от обществената опасност отношения, липсата или незначителност на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици (а при формалните нарушения, при които по дефиниция липсват общественоопасни последици следва да се преценява опасността от засягане на защитаваните обществени отношения, а в случай на засягане дали се касае за минимално или по-сериозно засягане), всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието. В случая следва да се има предвид твърдяното от жалбоподателя, че заявлението за месец май относно е подадено в този му вид поради техническа грешка – импортване на друг файл, което твърдение звучи правдоподобно в светлината на обстоятелството, че жалбоподателя при установяване на грешката сам е уведомил съответните органи и е подал на 28.06.2024 г. коригираща справка-декларация. Тези действия от страна на жалбоподателя, извършени непосредствено след допуснатото нарушение, също безспорно сочат по-ниска обществена опасност на конкретното деяние от обичайното, доколкото не са настъпили негативни последици за бюджета и то поради предприетата от страна на жалбоподателя активност по отстраняване на допуснатото несъответствие, както и за по-ниска обществена опасност на извършителя, доколкото същият не е целял извършването на нарушението и е положил усилия да поправи допуснатата неточност.

Същевременно няма данни на жалбоподателя да са налагани други административни наказания за нарушения на ЗДДС. Освен липсата на настъпили вредни последици следва да се има предвид и че сумата, за която първоначално не е начислено ДДС, не е значителна – 2369,51 лева.

Съдът намира, че мотивите и подбудите за извършването на дадено нарушение следва да бъдат отчетени в светлината на обществената опасност на деянието и на дееца и да бъдат съобразени на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства, още повече като се има предвид, че от деянието не са настъпили общественоопасни последици и то поради действията на нарушителя, а нарушението е първо от същия вид. Всичко това обаче не е било взето предвид от АНО, при преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното по-горе сочи за по-ниска степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Съдът, като съобрази изложеното по-горе, както и разпоредбата на чл.

63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, намери, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, 4 представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото разноски за страните не следва да бъдат присъждани, а те следва да останат за тяхна сметка, така както са били направени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Районен съд – гр. Плевен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

НП

№

785396-F779067/23.08.2024 г., издадено от *** на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Велико Търново, с което за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС на В. Р. Р. е наложено на основание чл. 180, ал.3 от ЗДДС наказание глоба в размер на 200 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА НАРУШИТЕЛЯ В. Р. Р., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5