Решение № 148 от 29.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ловеч, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200245 по описа за 2024 година С наказателно постановление № 23-0906-001005/27.02.2024 год.на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.1,т.6 глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на П. Т. К. от гр.Р., ЕГН: **********, за това, че на 21.08.2023 год. в 13:21 часа в община Ловеч, на път първи клас №4, като законен представител на „**“ ЕООД собственик на лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА с per. № * **** **, не предоставя информация за водача извършил нарушение на ЗДвП на 25.03.2023 г. в 13:21:43 часа, на ПП I-4, км. 34+900, с. Микре, с посока на движение към гр.

Варна с лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА, per. № * **** **, със скорост 103 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 53 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на собственика със снимков материал № 120cd3d/0086513, радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г, с нарушение № 20181 в отсъствието на собственика, след като е поканен и е отказал да попълни декларация по чл.

188 от ЗДвП, с което е извършил:

1. Водач, превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 1

50 КМ/Ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С НП са отнети на основание Наредба №I-з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР общо 18 контролни точки.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.

Т. К., който го обжалва в срок чрез адв.И. Д. и излага, че същото е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради недоказаност, несъставомерност и необоснованост. Сочи, че описаното в АУАН и в НП деяние е неясно и не съставлява административно нарушение, поради което жалбоподателят не може да организира защитата си. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Д., който поддържа жалбата и излага, че е налице неяснота относно авторството на деянието, както и по отношение на изпълнителното деяние, тъй като в АУАН и НП е посочено, че доверителят му не предоставя информация за водач, но в ЗДвП не е въведено такова нарушение. Изтъква, че не е налице единство между обстоятелствената и санкционната част на НП, както и че са несериозни твърденията, че жалбоподателят не е могъл да бъде издирен, с оглед на това, че всяко лице се идентифицира с имена и адрес и е неоправдано забавянето повече от 6 месеца до съставянето на АУАН. Счита, че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН, както и че НП е издадено при съществено противоречие между обстоятелствена и санкционна част, при липса на законово основание за ангажиране на отговорността, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, като претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева.

Ответникът - Началник група сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не изпраща представител. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата и материалите по преписката е изразено становище за потвърждаване на НП, като е направено възражение относно размера на разноските при уважаване на жалбата.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите В. Д., Т. И. и С. С., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната 2 фактическа обстановка:

На 26.09.2023 год. бил съставен Акт № 196897 за установяване на административно нарушение от свид. В. Д., в присъствието на свид.Т. И. и С.

С., срещу П. Т. К., за това, че на 21.08.2023 год. в 13:21 часа, на ПП I-4, км.

34+900, с. Микре, като законен представител на „**“ ЕООД собственик на лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА с per. № * **** **, не предоставя информация за водача извършил нарушение на ЗДвП на 25.03.2023 г. в 13:21:43 часа, на ПП I-4, км. 34+900, с. Микре, с посока на движение към гр. Варна с лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА, per. № * **** **, със скорост 103 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Превишението от 53 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на собственика със снимков материал № 120cd3d/0086513, радар ARH CAM S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г, с нарушение № 20181 в отсъствието на собственика, след като е поканен и е отказал да попълни декларация по чл.

188 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е вписал възражения.

Писмени възражения са депозирани пред наказващия орган в срок и са приложени към преписката. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно представената с преписката заповед на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

НП е връчено на жалбоподателя по ССЕВ на 05.03.2024 г., като жалбата е депозирана по пощата. Наказващият орган въпреки дадените от съда указания не е предоставил данни за датата на изпращане на жалбата срещу процесното НП, а само за датата на получаването й, но жалбоподателят е ангажирал доказателства за това, че жалбата е подадена по куриер на 14.03.2024 г./л.63/, поради което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок от връчване на НП, като по същество е и основателна.

3

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на законен представител на ЮЛ, собственик на процесния л.а. не е предоставил информация за водача, с който е извършено нарушение на 25.03.2023 г.

Посочено е, че е отказал да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство”. Тук следва да се отбележи, че в АУАН и НП нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не присъства посочване на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. По този начин възниква въпроса дали жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач, извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП или в качеството му на собственик на процесния л.а., за това, че не е предоставил информация за лицето, което е управлявало автомобила, с който е извършено нарушението превишена скорост и по тази причина следва да се ангажира отговорността му за това нарушение. Не само при квалифициране на нарушението, но и при неговото описание е налице противоречие в обстоятелствената част и на АУАН и на НП относно дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като от една страна се сочи, че нарушението е извършено на 21.08.2023 г., което е датата на получаване на поканата за съставяне на АУАН и датата, на която жалбоподателят е отказал да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, а не датата на извършване на нарушение управление с превишена скорост. От друга страна се сочи за място на извършване на нарушението ПП I-4, км. 34+900, с. Микре, което пък е датата на засечената превишена скорост, а не тази на отказа да се декларира водача, управлявал МПС с превишена скорост. Този пропуск на наказващия орган при описание на нарушението и при посочване на правната му квалификация е съществен, тъй като именно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП позволява да се санкционира собственика на МПС, само ако не посочи на кого е предоставил управлението на МПС, с което е извършено нарушение. В материалите към преписката/л.11/ присъства отбелязване, че жалбоподателят отказва да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, но цялостното описание на нарушението е вътрешно противоречиво и не позволява еднозначен извод за това, каква е 4 била волята на наказващия орган, в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, като това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а именно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, съответно да организира в пълен обем защитата си срещу това обвинение.

Основателно е и възражението, направено в с.з. от адв.Д. относно неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който е давностен. Видно от материалите по преписката нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено на 25.03.2023 г. , отразено е в ЕЦОН, като автоматично е генерирано за издаване на АУАН с оглед констатираното превишение и предвиденото за него наказание /обстоятелство, което е служебно известно на съда/ и е видно и от отразеното в акта и НП „преписка № 906р-1627/21 г.“, което е единния регистър, в който се регистрират всички нарушения за скорост. По рег.номер на автомобила при регистриране на извършеното нарушение за скорост в ЕЦОН неговият собственик е бил известен и е могло своевременно преписката да бъде изпратена до съответното РУ на МВР за попълване на деклация по чл.188 от ЗДвП от собственика на автомобила, респ. за установяване на водача на МПС, с което е извършено нарушението, но въпреки това не е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта.

ОД на МВР-Ловеч разполага с данни за собствеността на процесното МПС и неговия адрес и е следвало да съблюдава за своевременното открИ.е на собственика на автомобила, респ.неговия водач. Разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предвижда, че не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези обаче не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя възможност на административния орган да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от открИ.ето му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у административно наказващия орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил 5 възможност за административно наказващия орган да положи усилия за открИ.е на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит с изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца, но в конкретния случай следва да се има предвид, че контролните органи са установили извършено нарушение, имали са данни са собственика на МПС, с което е извършено наушението - жалбоподателят, същият има постоянен адрес в гр.Р., посочен и в справката за собственост на МПС и в жалбата и е могло да положат усилия за открИ.ето му, съответно за получаване на данни за водач на МПС. Липсват доказателства по преписката жалбоподателят да е търсен и да не е открит на посочения адрес или на този на представляваното от него дружество, т.е. налице е бездействие от страна на наказващият орган да установи нарушителя, въпреки че с оглед изложеното по-горе същият е имал възможност да стори това, още повече, че закона дава възможност в случая да бъде санкциониран собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Съгласно цитираната по – горе разпоредба е задължение на АНО, в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административнонаказателното производство с издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то се погасява и възможността за реализиране на административно - наказателната отговорност на нарушителя.