Определение № 1137 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500847 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: 175074752 против определение № 1211/27.01.2025г., постановено по гр.д.№ 3785/2024г. на РС - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 4247/30.10.2024г. в частта за разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо него да измени решението в частта за разноските, като намали присъденото в полза на ЕАД Е.И. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна, в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА за първоинстанционното производство, под минималния по Наредба № 1/2004г. за МРАВ и без да се присъжда ДДС върху него.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна ЕАД Е.И. оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл правилно по отговорността за разноски в производството.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С решение № 4247/30.10.2024г., постановено по гр.д.№ 3785/2024г. на РС - Пловдив, III гр.с., е признато за установено в отношенията между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 и С. Г. П., с ЕГН **********, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от 21.01.2022г. е недействителен на основание чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът се е произнесъл и в частта за разноските, като ги е възложил в тежест на 1 ответника. Така „Профи Кредит България” ЕООД е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Пловдив, сума в размер на 300,36 лв. - държавна такса, а на ЕАД Е.И. сумата от 840 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказаната правна помощ на ищеца. При определянето му ПРС е съобразил цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания – само едно, на което адв. И. не е присъствала. Взел е предвид и обстоятелството, че не са изслушвани вещи лица, нито са събирани гласни доказателства.

Недоволен от решението в частта му за разноските, ответникът „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника юрк. Г. С., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, без да се присъжда ДДС. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че предоставената услуга е възмездна и по нея се дължи плащане с ДДС.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че адвокатското възнаграждение на ЕАД Е.И. по чл. 38, ал.2 ЗАдв. е определено от ПдРС в справедлив размер.

Пред първата инстанция е направено своевременно искане от ЕАД Е.И. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. По делото са налице и доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

При оценка на фактическата и правна сложност на делото следва да се вземе предвид, че са събрани само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, в хода на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, не са разпитвани свидетели, нито са изслушвани вещи лица. Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Цената на иска в размер на 7509 лв. следва да бъде взета предвид, макар същата да не е определящ критерий, а изисква да се отчете ведно с другите значими обстоятелства, посочени по-горе, както и с извършената от адвоката на страната работа по делото – изготвяне на исковата молба, подаване на молба за освобождаване от държавна такса и молба по 2 хода на делото. Настоящият въззивен състав намира, че определеното от първостепенния съд адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. за процесуално представителство на ищеца е справедливо определено и съответства на посочените критерии, поради което няма основание за намаляване на неговия размер.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1211/27.01.2025г., постановено по гр.д.№ 3785/2024г. на РС - Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 117962/17.11.2024г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752, за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 4247/30.10.2024г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3