Решение № 260011 от 28.09.2020, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Търговско дело 100/2019
- Вид
- Решение № 260011
- Подписан
- 28.09.2020
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА СТАМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.197 · Кодекс за застраховането
- чл.288 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.288,ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 21, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е № 260011 гр. Кюстендил, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения
Стамова при секретаря Мая Стойнева,като разгледа докладваното от съдия Стамова т. д. № 100 по описа за 2019 на КнОС и за се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ и иск с правна квалификация чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от К.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М.,*** срещу „Гаранционен фонд“, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, представлявано от Б.М.и С. С. в качеството на Изпълнителни директори. С исковата молба се поддържа искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие виновно причиняване смъртта на А. Н.И., ЕГН ********** при ПТП, станало на 19.10.2014 г. при управление от лицето М.Л.А. на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № **** АК на предната седалка, на който е пътувал починалия, който е брат на ищеца, доколкото управлявания автомобил не е имал застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е, че третото лице помагач М.А. е признато за виновно, с влязла в сила присъда по НОХД № 377/2015 г., за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, като с тази присъда на практика е призната вината на третото лице помагач, за смъртта на брата на ищеца.В исковата молба е обективирано и искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца и законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на смъртта – 26.11.2014г. до окончателното й изплащане.Твърди се, че между двамата братя е съществувала дълбока обич и уважение.Двамата били в изключително близки отношения, живеели в едно домакинство, споделяли обща стая, били на една възраст, поради което споделяли общи интереси, били най- добри приятели и си споделяли всичко, неразделни изключително привързани един към друг, а с порастването им емоционалната връзка по между им все повече се задълбочила.Смъртта на А. настъпила неочаквано и по трагичен и нелеп начин и е приета тежко от ищеца, който и към момента не е преживял болката от внезапната загуба. След смъртта на брат му К. се бил затворил в себе си и изпаднал тежко емоционално състояние, губейки най- близкия си човек, мъката от която не е преодолял.Отговорността на Гаранционния фонд се основава на факта, че за управлявания автомобил е липсвала задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В допълнителна искова молба ищецът излага обстоятелства относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, в т.ч. сочи влязлата в сила присъда, като доказателство за извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца относно причинно следствената връзка на деянието и вредоносния резултат. Обосновава размера на обезщетението с обстоятелства, които счита, че са от тези посочени в Постановление № 4/23.10.1968 г. на Пленума на ВС. Сочи, че ритъмът на живот на ищеца е подчинен изцяло на скръбта от голямата загуба, скръб от смъртта на близък човек, загинал нелепо и неочаквано, сочи гласни доказателства за установяване особена близост между починалия и неговия брат.Във връзка с възраженията относно размерите на претендираните обезщетения прилагани по методи от застрахователи се сочи практика на съда на Европейския съюз, според която не се допуска законодателна уредба, предвиждаща обезщетение в размери по-малки от размерите, посочени в чл. 1, §2 от Втора директива 84/5.Твърди се неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, като се поддържа, че давността започва да тече от 26.11.2014 г., когато е починал брата на ищеца. В какъвто смисъл има задължителна съдебна практика - решение № 72 от 02.08.2017 г. на ВКС по гр.дело № 60168/2016, г.
4-то ГК, като сочи, че искова молба е подадена на 26.11.2019 г. по еконт.Ищецът счита, че е в кръга на лицата, съгласно ТР № 1/2016 г. от 26.01.2018 г. по ТД № 1 от 2016 на ОСГТК, имащи право да получат обезщетения за неимуществени вреди при смърт на близък.
В отговор на исковата молба ответникът прави изявление за неизяснено поведение на пострадалия А. П. и механизъм на получените увреждания. Оспорва размера на претенцията, както и основанието на същата, като се твърди, че липсват житейски обстоятелства и ситуации, от които да се направи извод за породена особена близост и за това, че ищецът е понесъл морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосноват търсеното обезщетение. Сочи се в тази връзка и промяна в методиката по чл. 493, ал.2 касаеща застрахователите при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, доколкото ПТП е настъпило на 19.10.2014 г. и към момента на подаване на исковата молба е бил изтекъл предвидения в чл. 197 от Кодекса на застраховането – 5-годишнен срок, считано от датата на откриване на дееца.В допълнителен отговор на исковата молба се твърди, че при определяне на обезщетението следва да се има предвид, че размерът на обезщетението не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка, определена за годината, когато е настъпило ПТП и определените в чл. 266 от Кодекса на застраховането лимити, са максималните, в рамките на които би могло да бъде изплатено обезщетение от фонда, при които размерът бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика.Потвърдено е оспорването, че липсват житейски доказателства и ситуации, от които да се направи извод за особена близост между починалия и неговия брат. Прави се изявление във връзка с искането за отделяне на безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ПТП е настъпило на територията на Република България, че за процесния автомобил не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, че деянието е извършено от М. Л.А., неговата противоправност, механизъм и обстоятелства, и че в резултат на същата е причинена смъртта на А. И.. Отправено е искане за представяне на допълнителни доказателства по реда на чл.146, ал.2 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника
„Гаранционен фонд“ - М. Л.А. не е взело становище по исковете.
В първото по делото заседание, ищеца, чрез пълномощникът си адв. Р.М., поддържа предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./ вр. чл.86 ЗЗД спрямо ответника „Гаранционен фонд“ за заплащане на сумата от *** лева обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, породени от смъртта на неговия брат, причинена при ПТП, виновно за което е третото лице – помагач - М. Л.А.. Сумата се претендира ведно със законната лихва от деня на смъртта на пострадалия при ПТП – 26.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да бъде уважена искова претенция на ищеца е необходимо да бъде установено наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на „Гаранционния фонд“ за репариране на претърпените от него неимуществени вреди. Във връзка с това съдът му е възложил в доказателствена тежест да установи настъпването на твърдяното притовоправно деяние, настъпилите вреди в патримониума му като следствие на това противоправно деяние, че същото е резултата от управление на автомобил, за който липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, регистриран в Република България и при настъпил на територията на Република България инцидент, че с починалия при инцидента се намира във връзка, породена от родство или други обстоятелства от кръга на визираните в ТР № 1 от 2016 г. и посочените в него постановления, твърдението си за особена близост с починалия и емоционална връзка с него и интензитета на претърпените от него болки и страдания вследствие на смъртта му.
От своя страна в тежест на ответника по предявения иск е възложено да докаже положителните факти, на които основава възраженията си по иска.
От доказателствата по делото безспорно се установява, а и страните не спорят, че на 19.10.2014 г. при управление от лицето М.Л.А. на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***АК на предната седалка, на който е пътувал починалия – А. Н.И., който е брат на ищеца, е настъпило описаното в исковата молба ПТП, че управлявания автомобил не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, че третото лице помагач М.А. е признато за виновно, с влязла в сила присъда по НОХД № 377/2015 г., за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, която на осн. чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки №08/12.06.2019 г. на ищеца К.Н.И. е видно, че починалият при реализираното ПТП – А. Н.И. е негов брат.А.И. е роден на ***г., а К.И. на ***г.
Ищецът е потърсил репариране на претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия родственик от ответника „Гаранционен фонд“, което обстоятелство се установява от представена по делото молба вх.№24-01-372/06.06.2019 г.
По така заявената претенция „Гаранционният фонд е постановил отказ изх.№24-01-372/29.08.2019 г., мотивирайки се с недоказаност на твърдяното обстоятелство за особена близост на търсещото възмездяване лице с починалия негов брат, както и понесените от същия морални болки и страдания от загубата със соченото продължително проявление във времето, които да обосновават основателността на търсеното обезщетение.
От приложено към исковата молба разписка от Еконт за пощенска пратка с баркод *** се установява подаване на исковата молба чрез куриер.С допълнителната искова молба е представено „електронно изявление“ От приложено към исковата молба разписка от Еконт за пощенска пратка с баркод **** се установява подаване на исковата молба чрез куриер.С допълнителната искова молба е представено „електронно изявление“ **** г установяващо, че същата пратка е постъпила в Еконт на 26.11.2019г.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. П. и И. Ч. се установява, че А. и К. са растели не като братя, а като близнаци – същите били родени в една година.
От раждането им били непрекъснато заедно - в една група в детската градина, в училище седели на един чин, навсякъде ходили заедно, взаимно си помагали, споделяли и подкрепяли, „деляли си хляба“, 23 години били непрекъснато заедно, от раждането им до трагичния инцидент живеели в едно домакинство,допитвали се един до друг, търсели помощта си.Свидетелят Ч. ги възприемал не само като братя, но и като приятели. К. понесъл изключително тежко загубата на своя брат.
Разпечатката съдържа 25 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aff8274f-4984-4d65-ae6a-87e4b663aaf1