Решение № 94 от 11.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Казанлък, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101569 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал. 1, т. 10-12, чл.12, ал.1, т.7- 9 и чл.21 от ЗПК.

Ищецът твърди, че сключил договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -19440515/22.07.2022г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с ЕИК:204915054. На 06.06.2023г. търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България било прехвърлено на правоприемника “Юробанк България” АД. Съгласно договора за кредит трябвало да върне сумата в общ размер от 18482.40 лв., при сума на получаване в размер на 10000 лева, ГПР- 19.57%, и ГЛП-16.84 %, като кредитът се погасявал на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 308.04 лв. и да заплати 250 лв. такса ангажимент и 3558.60 лв. застрахователна премия. Счита договора за недействителен по чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. В договора бил посочен ГПР-16.84 %, липсвали обаче условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, нямало отбелязване нито в договора, нито в погасителния план какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. В договора е било посочено, че ГПР-16.84%, но липсвало каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Застрахователната премия от 3558 лева и такса ангажимент от 250 лева следвало да се включат в ГПР, а в случая това не било сторено. Това от 1 своя страна заобикаляло на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Позовава се на чл.19 ГПР, § 1 от ДР към ЗПК относно уговорените такса ангажимент и застрахователна премия като поради невключването им в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. В решение по дело С- 453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. В случая, следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение и изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това, процесният договор следва да се прогласи за недействителен.

На следващо място, в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В сключения договор имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора била предвидена дължимостта на договорна лихва, такса, както и застрахователна премия, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени, с оглед тяхната периодичност.

Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора. Счита, че е налице недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Таксата ангажимент била нищожна на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като не е за допълнителна услуга, а законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита чл.10а, ал.2 ЗПК. Така уговорената „такса ангажимент“ в договора счита за нищожна на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП като се позовава и на чл.21, ал.1 от ЗПК и с нея се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК относно застрахователната премия, както и таксата ангажимент които били задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Към датата на подаване на исковата молба независимо, че договорът бил недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 -12 и чл.12, ал.1 т.7-9 от ЗПК изплатил на ответника общо сумата от 17068.40 лв. по договора за паричен заем PLUS -19440515.

2

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за паричен заем PLUS 19440515 от 22.07.2022г., сключен между С. Г. П. с ЕГН-********** и “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с ЕИК-204915054 с правоприемник „Юробанк България“ АД е ЕИК:000694749 е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1 т.10 -12 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. В условията на евентуалност в случай че съдът прецени, че целият договор не е недействителен, да признае за установено, че клаузата „такса ангажимент“ от договор за паричен заем от PLUS-19440515 от 22.07.2022г. сключен между С. Г. П. с ЕГН-********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с ЕИК:204915054 с правоприемник “Юробанк България“ АД с ЕИК:000694749 е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. вр. чл.22, вр. с чл10а, чл.19, ал.4 и чл.21 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Оспорва твърдението, че ищцата е имала качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП при подписването на процесния договор за кредит за което излага подробно съображение. Дори банковата институция да е приела кредитополучателя за потребител, това изобщо не означава, че той бил такъв. Твърди, че са неоснователни доводите на ищцата за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В процесния договор, съобразно със законодателното изискване, ясно е посочен лихвеният процент (стр.1, раздел „Параметри и условия"), фиксирания му характер (чл.2) и условията за приложението му (чл.11, изречение 7 - лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в Договора, разделен на 365 дни). От клаузата на чл.3, изречение второ, от параметрите на кредита, изложени на стр.1 и от погасителния план е очевидно, че възнаградителната лихва се начислява за времето, в което е дължима главницата (60 месеца), както и че се начислява единствено върху нея. Следвало да се има предвид, че възнаградителната лихва е част от ГПР, а в клаузата на чл.3, изр. трето изрично било посочено, че началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приемало, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Видно от клаузите на договора и погасителния план били налице анюитетни вноски, а ноторно известен факт е как се изчислява лихвата при този вид плащания.

Същевременно, на стр.1 от процесния договор била посочена общата стойност на плащанията - 18482.40 лева, от тях: 3558 лева е застрахователна премия, 250.00 лева - такса ангажимент и 10000 лева главница, очевидно възнаградителната лихва била 4674.40 лева. Елементите на всяка погасителна вноска по процесния договор били ясно описани в клаузите на чл.2 и чл.3, а в чл.7 било разписано, че месечните плащания ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница. В тази връзка напълно неоснователни и бланкетни били твърденията на ищцата, че не е посочено каква част от отделните задължения на кредитополучателя се погасявали с всяка погасителна вноска. На 22.07.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ - кредитор и С. Г. П. кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №PLUS19440515 от 22.07.2022 г. В предварително предоставения на ищцата 3

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, също изрично било разписано, че предложеният заем е с фиксиран период на олихвяване (част III, т. I). Ответникът излага подробни и мотивирани съображения като цитира решения на ВКС и на СЕС, с твърдение за неоснователност на изложените в исковата молба доводи. предявените при условията на евентуалност искове. Твърди, че в договора било означено дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен бил годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и останалите изискуеми реквизити. Бил изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 60 бр.месечни погасителни вноски, при фиксирана месечна падежна вноска - 308.04 лв., с точни дати за погасяване на отделните вноски, в които вноски безспорно бил включен посоченият фиксиран лихвен процент. Лихвата била възнаградителна, уговорена за целия срок на издължаване. Поради това, процесният договор за потребителски кредит не противоречал на закона, нито го заобикалял и не накърнявал добрите нрави. Моли съда да постанови с решение, с което да остави без уважение исковата молба на С. Г. П. като неоснователна и недоказана.

Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От представените по делото заверени копия на Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-19440515/22.07.2022 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е видно, че по силата на сключения на 22.07.2022 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ като кредитор и С. Г. П. като кредитополучател договор за потребителски кредит №PLUS-19440515 кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 10000 лв. при следните уговорени параметри и условия: застрахователна премия- 3558 лв.; такса ангажимент- 250 лв.; брой погасителни вноски- 60 бр.; месечна погасителна вноска- 308.04 лв.; обща стойност на плащанията- 18482.40 лв.;

ГПР- 19.57%; лихвен процент- 16.84%, погасителен план, в който са посочени падежните дати, главница, лихва, размер на вноската, оставаща главница, с падеж на първата погасителна вноска- 01.09.2022 г., а последната е с падеж01.08.2027 г., като застрахователната премия също е разсрочена на вноски, чиито падежи съвпадат с тези на месечните погасителни вноски по кредита. В чл.5 от договора страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер включително всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.