Решение № 7733 от 07.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4141/2022
- Вид
- Решение № 7733
- Подписан
- 07.07.2022
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 293, ал. 4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 7733 гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110104141 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен директор и В.П.К.-М. срещу ЮЛ, код по БУЛСТАТ: ЕИК, представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес: адрес, с която се иска да бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца - сумата от 8533,45 лева -регресно по изплатено застрахователно обезщетение по щета под №10016030123207 на увредено лице по застраховка „Каско на МПС” в фирма с полица №0000551881, поради настъпило на 20.07.2016 г., около 14:00 ч., в адрес, около 5 км. преди отбивката пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането,
-сумата от 2600,00 лева -мораторна лихва върху посочената главница за периода от 26.05.2018 до 26.05.2021г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по гр.д. №29576/2021 г. на СРС.
Ищецът сочи, че на 20.07.2016 г. в адрес, около 5 км. след отбивката, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), посетено на мястото на произшествието и документирано с Протокол за ПТП № 1682322/20.07.2016г., издаден от „Сектор пътна полиция“ на СДВР - МВР. Съгласно приложения протокол за ПТП, лек автомобил ... ДР № № попада в необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно. Органите на МВР не са намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения участник в произшествието, поради което АУАН не е съставян. В протокола са описани констатираните от органите на МВР повреди по автомобила, а именно: предна дясна гума, предна дясна джанта, задна дясна гума с джанта , предна лява гума с джанта, ходова част и др.
Твърди се, че към датата на събитието за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със фирма, Клауза - „П“ Пълно каско, полица № 0000551881 и период на застрахователното покритие 19.05.2016 г. 18.05.2017 г.Сочи се, че била образувана ликвидационна преписка (щета) № 10016030123207, застрахованият лек автомобил бил огледани от експерти на застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на процесното ПТП и било платено застрахователно обезщетение в размер на 8533,45 лв. с две плащания 1 на 24.11.2016 г. и на 15.08.2016 на упълномощено от собственика на увредения автомобил лице и по възлагане на автосервиз, извършил ремонт на увредени детайли, като били извършени ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Сочи се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Поддържа се, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Законът за пътищата (377), общинските пътища са общинска собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък, т.е. от кмета на ЮЛ, който е длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесните дупки и положи асфалт върху тях, както и до извършването на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други.
Твърди се, че тъй като съответното лице, на което ЮЛ е възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „...”, модел „...“ с ДК№ №, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - ЮЛ.
Твърди се, че с покана с изх. № Л-12565 от 19.12.2016 г.получена от ответника на 22.12.2016 г. ЮЛ е поканена да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение, като към настоящия момент то не е възстановено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсват доказателства, че посоченият като място на настъпване на инцидента пътен участък е собственост и/или се стопанисва от ЮЛ.
Твърди се, че няма представени доказателства, от които по категоричен начин да е видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва се Протокол за ПТП №1682322/20.07.2016г. относно констатациите в същия, описания механизъм на ПТП и щетите, като са изложени съображения относно доказателствената сила на протокола.
Оспорва се наличието на „необезопасена дупка“ на пътното платно, както и твърдения механизъм на ПТП. Сочи се, че няма никакви преки доказателства за наличието на твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, която да е станала причина за процесното ПТП. Не е известно какви са били нейните размери, за да може да се направи обосновано заключение относно причинно- следствената връзка между наличието й на пътното платно и настъпилите щети върху автомобила.
Оспорва се и годността на Уведомление за щети на МПС от 20.07.06г. да установи отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие свързани с времето, мястото и начина на настъпването.
Поддържа се, че в Общите условия към застраховка „Каско на МПС“, в глава IV Изключени рискове, т.16.8 се предвижда, че не се покрива увреждане или унищожаване на гуми и джанти, освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно събитие.
Твърди се, че няма друго застрахователно събитие, от което да са настъпили увредите по двете задни гуми и двете задни джанти.
Сочи се, че ищецът не е представил никакви доказателства за това, дали премията е 2 била изплатена в пълен размер, преди изплащане на застрахователното обезщетение, каквито са изискванията на КЗ.
Оспорва се наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице.
Въвежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва се иска за мораторна лихва като се сочи, че не е налице доказателство, което да потвърждава, че приложената покана отправена към ЮЛ е получена в деловодството.
Претендират се разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 10.05.2022 г. в следствие на частично оттегляне на исковата молба е прекратено производството за сумите от 1851,85 лв. главница и 564,34 лв. - мораторна лихва , като производството остава висящо за сумата от 6681,60 лв. – главница и 2035,66 лв. – мораторна лихва.
Въз основа на събраните в производство писмени доказателства, както и изслушаната АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От ангажираната комбинирана застрахователна полица 0000551881 за застраховки каско и злополуки, се констатира, че на 19.05.2016 г. между фирма, и фирма е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 17:00 ч. на 19.05.2016 г. до 23:59 ч. на 18.05.2017 г. относно лек автомобил марка „ ...“, модел „...“ с рег.№ № за застрахователна сума от 120 000 лева. Видно е и че уговорената застрахователна премия по полицата от 5100 лева е разсрочена на четири вноски, както и че застрахованият е получил, запознал се е и приема Общите условия за Застраховка на моторни превозни средства „Каско“, както и че тези общи условия са неразделна част от договора, представени по делото в заверено копие.
Представени са квитанции за плащане на 4 броя застрахователни вноски по 1300.50 лева всяка.
Съгласно данните от ангажирания с исковата молба протокол за ПТП №1682333/ 20.07.2016г. в срока на действие на застраховката на 20.01.2016 г. около 15.15 в гр. София, МПС 2/... ... с рег. № № и водач Л. Г. С./ се движи по пътя от „...“ към „..." и на около 5 км след отбивката реализира ПТП в необозначена дупка на пътя. На схемата за ПТП към протокола е начертано разположението на автомобила към момента на произшествието и посоката му на движение. .Нанесените щети по автомобилите посочени в протокола, са:
Участник 2 - л.а. „... ..." рег № №: „предна дясна гума с джанта, предна лява гума с джанта , задна дясна гума с джанта и ходова част“.
На 20.01.2016 г. пред застрахователя е депозирано уведомление-декларация за настъпило застрахователно събитие от Л. Г. С. на същата дата, като в уведомлението заявителят е декларирал: „На 20.07.2016 г от пътя на хж „..." посока „..." пътят имаше необезопасени дупки пълни с вода . В последния момент ги видях но не можах да ги избегна защото са през целия път.“ Посочени са увреждания- изкривени джанти, предна лява, предна дясна, задна дясна.
В опис-заключение на застрахователя по щета 10016030123207 от същата дата са посочени ляти джанти предна лява, дясна и задна дясна „... R 22” Застрахователят е съставил експертиза по претенция 10016030123207/20.07.2016 г. , подробно описание на разходите по претенцията и опис на претенцията и доклад по претенцията.
Представена са калкулация-ремонт номер 1001603012 от 14.09.2016 г. за разходи за ремонт в размер на 10 186.50 лева.
3
На 20.09.2016 г. Л. Г. С. е представил пред застрахователя становище от фирма, в което се сочи,че съгласно сервизните указания на ... Аг не се допуска изправяне и заварявана на оригиналните алуминиеви джанти.
С разходен касов ордер застрахователят е превел на увреденото лице сума в размер на 1980 лева и с платежно нареждане от 24.11.2016 г. застрахователят е превел на увреденото лице сума в размер на 6543.45 лева с основание за превода „Щета 10016030123207“.
Представена по делото е регресна покана за заплащане на сумата от 8533.45 лева, която на 19.12.2016 г. е заведена в деловодството на ЮЛ с обща молба с рег. №СОА16ТО26-15203/22.12.2016 г., с която са входирани 39 бр. регресни покани.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е депозирало заключение. Вещото лице е заключил, че стойността на описаните щети по л.а.
„... ..." с per. № №, към датата на настъпване на ПТП, по пазарни цени е в размер 6681.60 лева, а описаните повреди по лекия автомобил са в причнно-следствена връзка на описания механизъм съгласно протокол за ПТП № 1682333, начертаната схема към него и посочения механизъм от Л.С..
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения срещу него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско”/; плащането на застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 и сл. от ЗЗД от трето лице
Сключеният между тези лица застрахователен договор съдържа всички изискуеми се реквизити по глава Тридесет и шеста от Част Четвърта на КЗ, валиден е и е породил действие в правната действителност. Застрахователната полица, в която е обективиран договор за застраховка „каско на МПС“ за процесния автомобил, не е подписан от застрахованото лице, но страните са изпълнили задължението си по него. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния договор е за действителност. В случая ищецът не е представил двустранно подписана застрахователна полица. По делото обаче са налице доказателства, от които може да се установи съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал.