Определение № 21 от 09.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Перник, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100192 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановеното по делото определение № 905/03.12.2025 г. е оставена без движение исковата молба като на ищеца е указано да отстрани нередовност на исковата молба като в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане представи документ, удостоверяващ внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Перник в размер на 5 672.42 лв., както и че при неизпълнение в посочения срок на така дадените от съда указания, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото прекратено. На ищеца е указано за възможността да бъде освободен от заплащането на такси и разноски по реда и основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В отговор ищецът е подал в предоставяния му срок молба вх. № 7964/10.12.2025 г., с която навежда допълнителни твърдения, доводи и искания, от които, макар и да не са съвсем ясни и юридически прецизни, се установява, че ищецът посочва като цена на исковите си претенции сумата от 16 261 лв. (която, считано от 01.01.2026 г. се превалутира в евро, а именно: 8 314.12 евро), при което е заплатил дължимата върху тази сума държавна такса в размер на 650.44 лв. (4 % върху 16 261 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), видно от приложената към молбата вносна бележка от 10.12.2025 г.

Следва да се отбележи, че действително, както и правилно се отбелязва в становището на ответника от 08.01.2026 г., наведените от ищеца твърдения, доводи и искания по исковата му молба, както и по последващите му молби, са в голяма степен неясни, противоречиви и променящи се, но съдът съобразява, че е недопустимо да откаже правораздаване, при което намира, че все пак може да се направи извод относно това в какво се изразяват исковите претенции с оглед преценка и тълкуване на всички направени до момента волеизявления на ищеца. А именно: ищецът претендира, че ответно дружество не е легитимиран кредитор по договор за цесия от 27.07.2022 г., сключен между последното като цесионер (купувач) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като цедент (продавач), с предмет на вземания от ищеца Н. И. Т. по договори за кредит: PLUS - 17297831 от 13.09.2019 г.; PLUS 1 17076302 от 07.06.2019 г. и PLUS - 18666050 от 28.06.2021 г.; съответно, че ищецът не дължи на ответника суми въз основа на цесията в размер на 16 261 лв. (считано от 01.01.2026 г. се превалутира в евро, а именно: 8 314.12 евро), която сума изрично се посочва в последно подадената молба от 10.12.2025 г. и върху която е заплатена съответната държавна такса.

Искането си ищецът обоснова с това, че договорът за цесия е недействителен поради неспазване изискванията по чл. 99, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, чл. 60, ал. 3 и ал. 3 ЗКИ, чл.

75 ЗЗД и чл. 100 ЗЗД, съответно договорите за кредит, предмет на цесията, са недействителни поради неравноправни клаузи по ЗЗП, ЗЗД, ЗКИ, ЗПК, Директива 93/13/ЕИО, за което и съдът следи служебно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 6 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2026 г. от 15.00 ч., за когато да се призоват страните.

Обявява на страните проекта на доклад по делото:

„Предмет на производството е предявен от Н. И. Т. от ***, с ЕГН:********** срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София, ул. „Рачо Казанджията“ № 4-6, с ЕИК:131001375 иск, с който се претендира съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 8 314.12 евро (16 261 лв.) по договор за цесия от 27.07.2022 г., сключен между „Еос Матрикс“ ЕООД като цесионер (купувач) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като цедент (продавач), с предмет на вземания от ищеца Н. И. Т. по договори за кредит: PLUS - 17297831 от 13.09.2019 г.; PLUS - 17076302 от 07.06.2019 г. и PLUS - 18666050 от 28.06.2021 г. поради недействителност на договора за цесия – неспазване изискванията по чл. 99, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, чл. 60, ал. 3 и ал. 3 ЗКИ, чл.

75 ЗЗД и чл. 100 ЗЗД, съответно недействителност на договорите за кредит, предмет на цесията поради неравноправни клаузи по ЗЗП, ЗЗД, ЗКИ, ЗПК, Директива 93/13/ЕИО.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК):

Липсата (несъществуването) поради недействителност на договора за цесия от 27.07.2022 г., както и на договорите за кредит, предмет на цесията.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Така предявения отрицателен установителен иск е с правна квалификация чл. 124, ал.

1 ГПК, явява се процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

2

Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК): - Няма такива.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК): - Няма такива.

Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти се разпределя, както следва (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от търсената защита – отричане на вземането от 8 314.12 евро (16 261 лв.), като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесното вземане, както и да докаже твърденията си за незаконосъобразност на договора за цесия и наличието на неравноправни клаузи по договорите за кредит. От своя страна ответникът следва да докаже наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения по договорите за кредит и цесия. Всяка от страните е длъжна да докаже твърденията и възраженията си.“.

Указва на страните, че могат да вземат становище по проекта на доклад най-късно в първото по делото заседание.

Указва на страните, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;

- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца бъде връчен и препис от становище вх. № 104/08.01.2026 г.

Определение не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3