Решение № 124 от 06.10.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Дончева

Членове:

Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500279 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Гитекс“ ЕООД, ЕИК 119001163, чрез процесуален представител адв. И.З. против решение № 333/17.03.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1062/2021г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът ЕТ „Марица - М - Борис Михалков“, ЕИК 040406418 не е собственик на недвижим имот – магазин със застроена площ от 231.10 кв.м., находящ се във вх.А, етаж минус 2 от жилищна сграда в ПИ ***, с адрес гр.Варна, кв.Виница, ул.“Овеч“ № 12 и представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – Варна, ведно с прилежащите му 3.6559% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е определил правилно предмета на правния спор, съобразно релевантните твърдения на страните и параметрите на спорното правоотношение, в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата е прието, че правото на строеж не е погасено. Изложени са доводи по съществото на 1 спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, ведно с присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – ЕТ „Марица М – Борис Михалков“, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

ОС – Варна се е произнесъл по предявен от „Гитекс“ ЕООД против ЕТ „Марица М – Борис Михалков“ отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот – магазин със застроена площ от 231.10 кв.м., находящ се във вх.А, етаж минус 2 от жилищна сграда в ПИ ***, с адрес гр.Варна, кв.Виница, ул.“Овеч“ № 12 и предстявляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – Варна, ведно с прилежащите му 3.6559% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ.

Наведените в исковата молба фактически твърдения са, че ищецът /въззивник в настоящото производство/ е едноличен собственик на поземления имот, правата на собственост върху който са придобити въз основа на издадени Постановления за възлагане от 17.09.2010г. на ЧСИ Станислава Янкова по изп.д. № 20097190400326 и от 19.05.2015г. на ЧСИ Илияна Станчева по изп.д. № 20127120401144. Въз основа на разрешение за строеж № 331/20.06.2008г., издадено в полза на бившите собственици и на „Манаус комерс“ ООД през 2008г. в имота е започнало строителство на предвидената за изграждане жилищна сграда с ресторант и гаражи, състояща се от пет секции /входа/. Ответникът ЕТ „Марица М – Борис Михалков“ е придобил правото на строеж върху процесния магазин по силата на сключен с „Манаус комерс“ ООД договор по нот.акт от 15.11.2010г., което дружество първоначално е притежавало ½ ид.ч. от правото на строеж върху конкретни обекти от бъдещата сграда, сред които и магазина, прехвърлени му от „Астрея Трейд“ ЕООД с нот.акт от 16.01.2008г., впоследствие прехвърлено в пълен обем от „Манаус комерс“ ООД и „Астрея Трейд“ ЕООД на Г. М.С. и Б.

Й.С. и отново придобито от „Манаус комерс“ ООД, след което разпоредено в полза на въззиваемия ЕТ „Марица М – Борис Михалков“. Твърди се, че към момента на придобиване на собствеността от дружеството, както и към 2020г., сградата не е била изградена в степен „груб строеж“ съгласно дефиницията на §5, т.46 ДР на ЗУТ - били изградени частично тяло „А“ и тяло „Б“, но без покрив, оградни и преградни стени, а останалите три секции само до първа или втора плоча. Съгласно удостоверение на Община Варна от 2

2017г. издаденото разрешение за строеж е загубило действието си, на основание чл.153, ал.2, т.2 ЗУТ, а твърдяното съС.ие на строежа е удостоверено в удостоверение на Община Варна от 16.09.2020г. и констативен протокол към него по чл.181, ал.2 ЗУТ, както и в приетата по ч.гр.д. № 11285/2020г. на РС - Варна съдебно-техническа експертиза вр. подадена от въззивника молба за обезпечаване на доказателства. С оглед на това се твърди, че правото на строеж върху процесния магазин не е упражнено в изискуемия се по чл.67 ЗС давностен срок, начиная от 16.01.2008г. за прехвърлената от „Астрея Трейд“ ЕООД в полза на „Манаус комерс“ ООД ½ ид.ч. и от 10.12.2008г. за другата ½ ид.ч., когато е извършено разпореждането от двете дружества в полза на Г.С. и Б.С., евентуално от 15.11.2010г., когато ЕТ „Марица - М - Борис Михалков“ е закупил правото на строеж за магазина, евентуално от по-късната дата на придобиване на правата на собственост върху поземления имот от страна на „Гитекс“ ЕООД /19.05.2015г./. Твърди се още, че след погасяване на правото на строеж, независимо коя начална дата бъде приета, „Гитекс“ ЕООД, в качеството му на собственик е предприело действия по довършване на строителството, приключило към м.март 2021г., преди датата на предявяване на настоящия иск, с оглед на което и на основание и чл.92 ЗС е станал собственик на процесния магазин. Предвид оспорването на това му право от страна на ЕТ „Марица - М - Борис Михалков“ е предявил и иска си за отричане на претендираното от ответната страна право но собственост.

С отговора по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен, без да се оспорват претендираните права на собственост върху ПИ, в който е построената сграда. Наведени са твърдения, че секция „А“, в която се намира магазинът съставлява самостоятелна сграда, която е била изградена в „груб строеж“ още през 2011г., удостоверено в множество актове – констативни протоколи, издадени от компетентните органи, както и с оглед извършеното през 2013г. попълване в КК. Оспорват се твърденията, че срокът на действие на издаденото разрешение за строеж е изтекъл, в частност, че изтичането му касае и вече изградените секция „А“ и секция „В -латинско“, както и изложеното от вещото лице по приетата по ч.гр.д. № 11285/2020г. СТЕ, че предвиденият по проект покрив е скатен. Твърди, че по отношение на факта за изграждането на въпросните две секции е налице признание от страна на ищцовото дружество, направено през 2018г.

Въз основа на наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, в каквато насока е посоченото в доклада по чл.146 ГПК, относно установените и от ангажираните писмени доказателства фактически обстоятелства, а именно, че въззивникът „Гитекс“ ЕООД е едноличен собственик на ПИ ***, с административен адрес гр.Варна, ул.“Овеч“ № 12, въз основа на реализирани публични продани като 3 с Постановление за възлагане от 17.09.2010г. на ЧСИ Станислава Янкова, издадено по изп.д. № 20097190400326 е придобил притежаваните от длъжника по изпълнението Н.С.С. 2 632.50 кв.м. ид.ч. от имота, ведно с правото на стоеж върху конкретно индивидуализирани обекти от предвидената за построяване в него жилищна сграда, а с Постановление от 19.05.2015г. на ЧСИ Илияна Станчева по изп.д. № 20127120401144 са придобити остатаналите 2 726.36 кв.м. ид.ч., собственост към датата на възбраната на длъжника „Астрея Трейд“ ЕООД. Не са спорни и фактите относно извършените транслативни сделки с правото на строеж и започването на строителството в процесния ПИ – С нот.акт № 54/11.12.2007г. за учредяване право на строеж в съсобствен имот Н.С. е учредил на съсобственика си „Астрея Трейд“ ЕООД правото на строеж върху конкретно индивидуализирани самостоятелни обекти от „предвидените за построяване в имота съгласно одобрени архитектурни обекти жилищни сгради“, сред които обекти под № 90 е описан процесният магазин, находящ се в секция „А“. С нот.акт за покупко-продажба № 5/16.01.2008г. „Астрея Трейд“ ЕООД е продало на „Манаус комерс“ ООД ½ ид.ч. от учредените му права на строеж за описаните в нот.акт № 54/2007г. обекти. С нот.акт № 172/10.12.2008г.

„Манаус комерс“ ООД и „Астрея Трейд“ ЕООД са продали на Г. М.С. и съпругата му Б. Й.С. правото на строеж върху магазина. Последвал е договор за замяна, обективиран в нот.акт 203/05.03.2010г., съгласно който правото на строеж върху процесния магазин отново е преминало в патримониума на „Манаус комерс“ ООД, след което с нот.акт № 122/15.11.2010г. дружеството се е разпоредило с това право в полза на настоящия въззиваем ЕТ „Марица – М – Борис Михалков“. Междувременно е било издадено разрешение за строеж № 331/20.06.2008г. в полза на Н.С., „Астрея Трейд“ ЕООД, в качеството им на съсобственици на имота и суперфициаря „Манаус комерс“ ООД за извършване на строителство на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи, което строителство е започнало в същата година.

Спорните въпроси, във връзка с които са и наведените във въззивната жалба оплаквания, са относно това налице ли е упражнено право на строеж в срока по чл.67 ЗС досежно процесния магазин по см. на разрешенията, дадени с ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС, в частност кога е била изградена в „груб строеж“ секция „А“, в която се намира процесния магазин, съставлява ли същата самостоятелен етап /обект/ от разрешеното строителство съгласно чл.152 ЗТСУ, съответно дали въззиваемият е станал собственик на този обект въз основа на реализирано в срок право на строеж.

За установяване на твърденията на всяка една от страните вр. тези спорни въпроси по делото са приети удостоверения и констативни протоколи по чл.181, ал.2 ЗУТ, други писмени доказателства, събрани са гласни доказателства и е приобщено прието в производство по чл.207 ГПК заключение на СТЕ.

Съгласно заключението на в.л. по посочената СТЕ и дадените от него обяснения в с.з., към датата на изготвянето на експертизата – м.октомври 4

2020г., конструкцията на секция „А“ /вход А/ от предвидената за изграждане в ПИ *** жилищна сграда е изпълнена, но конструкцията на покрива и част от оградните и преградните стени не са изпълнени в цялост.

Тази секция е нанесена в КК като самостоятелна сграда с идентификатор *** въз основа на Заповед № КД-14-03-1905/23.07.2013г. на Началника на СГКК – Варна. Аналогично е и за секция „В-латинско“ /вход Б/ - неизпълнени изцяло покрив и оградни стени, но също попълнена в КК като самостоятелна сграда с идентификатор ***. Останалите три секции не са завършени до ниво покрив.

На описаното от в.л. фактическо съС.ие съответства и представеното от въззивното дружество удостоверение на Община Варна от 16.09.2020г., издадено въз основа на констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ от същата дата. В същите е посочено още, че на основание нова строителна документация са издадени нови разрешения за строеж № 111/23.07.2018г. и № 61/11.04.2019г. в полза на „Гитекс“ ЕООД /приобщени като доказателства по делото/. Първото от тях е за извършване на строителство на жилищна сграда – входове „В“, „Г“ и „Д“. Разрешение № 61/11.04.2019г. е за довършителни работи по входове „А“ и „Б“, но същото е отменено с влязло в сила решение на АдмС – Варна по адм. д. № 2289/2020г. поради неучастие в административното производство по издаване на акта на всички лица с право на строеж за обекти в тези две сгради.