Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 09.05.2024, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
Касационно административно наказателно дело 75/2024
Вид
Решение № 471
Подписан
09.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Валери Раданов, Павлина Георгиева-Железова, Маргарита Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 471

Силистра, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

Членове:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

МАРГАРИТА СЛАВОВА

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА и с участието на прокурора ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ канд № 20247210600075 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 22 / 16.02.2024 г. по АНД № 839 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 23-1099-001880 / 28.11.2023 г. на началник на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра и е осъдил Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Ю. Ю. С., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], сумата 400 лв., представляваща направени по делото разноски.

Касаторът началник на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки довод за нарушение на материалния закон; претендира също така присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Ю. Ю. С., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Силистра, [улица], [ЕГН], оспорва касационната жалба; изразява се също така претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление 23-1099-001880 / 28.11.2023 г., издадено от касатора, на ответника, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП Районният съд е отменил наказателното постановление със следните мотиви:

... жалбоподателят С. е бил собственик на процесното МПС, но с договор за покупко-продажба от 09.06.2023 г. същият го е продал на „Тера Трейдинг – 2010“ ООД. Още на същата дата жалбоподателят С. е депозирал пред отдел „Местни данъци и такси“ в Община Главиница декларация, чрез която е изпълнил задълженията си по закон да отчисли от своята партида процесното МПС. В този случай е следвало новият собственик на МПС-то да подаде декларация, чрез която да заприходи към своята партида процесното МПС, но очевидно същият не го е сторил. Видно от доказателствата по делото ... жалбоподателят С. към момента на извършването на нарушението, което му е било вменено във вина, не е знаел, че автомобилът, закупен от него няколко месеца преди това, е бил със служебно прекратена регистрация, като е научил това обстоятелство, едва когато са го спрели органите на реда и са направили справка за автомобила. ... В този случай жалбоподателят С. е нямало как дори да предполага, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй като го е продал с надлежна такава. Жалбоподателя С. е нямало как да предполага и че новият собственик на МПС-то е недобросъвестен, тъй като, още когато го е поискал за послужване от него, новия собственик го е уверил, че всичко по МПС-то е наред. Не са били налице и външни белези, по които жалбоподателя С. да установи този факт, без да го уведоми служебно лице или новият собственик на МПС-то, а такива данни не са налични по делото. ... И след като от доказателствата е видно, че служебната дерегистрация на МПС-то не е била известна на жалбоподателя С. към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140. ал. 1 от ЗДвП. ... в конкретния случай регистрационните табели на МПС-то са били на предназначените за това места, ... поради което на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива, за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП“.

Настоящият състав счита, че въззивното решение е правилно, а доводът на касатора за проявена непредпазливост от страна на ответника – неоснователен. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, ответникът, в качеството му на водач на МПС, е бил длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. От тази разпоредба обаче, както и от целият нормативен текст на ЗДвП, не може да се направи изводът, че водачът също така е бил длъжен да провери валидността на свидетелството за регистрация, като изследва да не би собственикът на автомобила да не е е изпълнил някое свое задължение, което пък да е повод за предположение относно евентуално служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Във връзка с въпросната регистрация всеки един водач, преди да пристъпи към управление на чужд автомобил, следва да се увери, че автомобилът е с регистрационни табели и че е издадено свидетелство за регистрация. В тези граници се простира и субективната страна на неговото поведение, особено като се има предвид, че „не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация“ (тълкувателно постановление № 2 / 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. № 3 / 2022 г., I и II колегия на ВАС). В конкретния случай административнонаказващият орган неправилно е разширил гореописаните граници на субективната страна на деянието, приемайки, че ответникът е действал виновно (в сходен смисъл вж. решение № 2873 / 28.04.2023 г. на АдмС – София по адм.д. № 1926 / 2023 г.; решение № 757 / 16.02.2024 г. на АдмС – Хасково по КАНД № 1307 / 2023 г.; решение № 7551 / 29.12.2020 г. на АдмС – София по адм.д. № 6436 / 2020 г.; решение № 5095 / 05.10.2020 г. на АдмС – София по адм.д. № 4729 / 2020 г.).

Така изложените съображения налагат извод за неоснователност на касационното оспорване и на искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това следва да се уважи претенцията по чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. В тази връзка трябва да се има предвид, че в договора за правна защита и съдействие е изписано правното основание „чл. 38, ал. 2 ЗА“. Това означава, че съдът трябва да осъди учреждението, към което се числи касаторът, да заплати на адвоката, представляващ ответника, възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА (чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА). С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 Съдът на Европейския съюз обаче е приел следното: „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. При това положение възниква празнота в разпоредбата чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, която трябва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Аналогична на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА е Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Имайки предвид това, както и че разпоредбата на чл. 27е НЗПП въвежда минимум от 80,00 лв., настоящият състав определя размер на адвокатското възнаграждение от 300,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 / 16.02.2024 г. по АНД № 839 / 2023 г. на Силистренският районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на адвокат Е. Р. П., регистрирана в Адвокатска колегия – Силистра с личен № **********, сумата 300,00 (триста) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

Особено мнение на съдия Павлина Георгиева-Железова:

Не споделям мнението на мнозинството от тричленния касационен състав по повод на конкретната хипотеза по настоящото дело, поради следните съображения:

С оспорения акт на РС-Силистра е отменено Наказателно постановление № 23-1099-001880 от 28.11.2023 г, с което Ю. С. е санкциониран за извършеното нарушение по Закона за движение по пътищата.

Изпълнителното деяние е квалифицирано по чл.140,ал-1,изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. ) - по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от правоспособност за водач, който управлява моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик в случаите, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно, че към датата на нарушението регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена и превозното средство се явява такова, нерегистрирано по надлежния ред.

Обуславящ мотив за мнозинството, за да приеме в конкретната хипотеза, че НП следва да се отмени, е липса на вина – във всичките й форми. Като обуславят мотив -е изводът , че „няма публичен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратена регистрация“.

По делото не е спорно, че Ю. С. продава на дружество „Тера Трейдинг – 2010 „ ООД процесния автомобил. Изтичат два месеца. Автомобилът служебно се дерегистрира.Два месеца и половина след изповядване на сделката предишният собственик управлява продадения автомобил,който е с данни, които не са актуални, поради това, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред.

Условията и реда за регистриране, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се определят от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 18 от същата регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от собственика. Според чл. 18б ал. 1 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б,ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по чл.18б,ал. 1. В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на 11.08.2023 г., за което на собственика не се дължи нарочно уведомяване, предвид, че настъпва по силата на закона, като незнанието на същия не го извинява- както предишния, така и настоящия собственик.

Цитираната от съдебния състав разпоредба на чл. 110,ал.1,т.2 от ЗДвП, според която водачът на МПС е длъжен да носи със себе си свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, не отменя и не противостои на задължението, което е нарушено в настоящия казус, а именно – водачът на МПС да управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред (чл.140,ал.1 от ЗДвП).

В противовес на становището на мнозинството, смятам, че действително, преди всяко управление на МПС , още повече в случай, при който водач е продавачът на процесното МПС, следва да положи усилия и да се увери дали управляваното МПС е регистрирано надлежно към датата на управление. Обстоятелството, че Юксел Сюлейман притежава СР на МПС не означава, че данните в това СР са актуални.