Решение № 3963 от 15.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Ал. Т. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110113636 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 510,18 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 15.05.2021 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното плащане, както и 85,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2021 г. до 14.03.2022 г. /след допуснато в о. с. з. на 29.09.2022 г. изменение на исковете чрез увеличаване на размера им/.

Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 15.05.2021 г., на ГКПП „Кулата“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ..... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то влекач „Волво“ с рег. № .... с ремарке с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – А. И. Х., който при извършване на маневра за паркиране удря спрелия за проверка от длъжностните лица т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ..... Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП в съответствие с изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Заявява, че след постъпило искане за плащане на застрахователно обезщетение за възстановяване щетите по автомобила, произлезли вследствие на процесното ПТП, е образувана ликвидационна преписка № 210853620, по която е извършен оглед на увреденото МПС и е съставен опис на щетите. Сочи, че за ремонта е издадена фактура № 256921/14.06.2021 г. на стойност от 3 020,36 лв., която сума с преводно нареждане от 21.06.2021 г. е заплатил в полза на извършилия ремонта доверен сервиз - ..... като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Заявява, че с писмо с изх. № 1

310007748/20.07.2021 г., получено на 21.07.2021 г., ответникът е поканен да възстанови сумата от общо 3 035,36 лв., като последният е погасил задължението си до размера от 1 525,18 лв., поради което е останал задължен за разликата в размер на 1 510,18 лв., която сума претендира. Счита, че считано от 23.08.2021 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и мораторна лихва в размер на 85,58 лв., начислена за периода от 23.08.2021 г. /датата на изтичане на 30-дневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ/ до 14.03.2022 г.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 15.05.2021 г. е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица №BG/30/120002469782, по отношение на т. а. „Волво“ с рег. № ...., както и, че ищецът е заплатил на .... сумата от 3 020,36 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета с реф. № 210853620. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, твърдейки, че водачът на увредения автомобил – Д. Д. е създал предпоставка за него, паркирайки на недостатъчно отстояние от намиращия се пред него т. а. с рег. № ..... Оспорва доказателствената стойност на съставения двустранен констативен протокол за ПТП в частта относно механизма му, доколкото същият представлява частен свидетелстващ документ, който не притежава материална доказателствена сила. Поддържа, че водачът на т. а. с рег. № .... няма вина за настъпилото произшествие. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, който е допуснал нарушение на чл. 23 ЗДвП, паркирайки същия в непосредствена близост до т. а. с рег. № ...., без да се съобрази с ограничената видимост при товарните автомобили с прикачено ремарке. Допълва, че водачът Д. Д. не е имал правото да паркира на мястото, където е реализиран ударът между двата автомобила - на по-малко от 5 метра след кръстовище, с което е нарушил забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Оспорва наличието на причинна връзка между част от уврежданията по автомобила и процесното ПТП, в т. ч. и тези по предна лява врата, тъй като съприкосновението между двете МПС-та е настъпило в предната част на увредения автомобил. Оспорва претенцията и по размер, тъй като цените за труд и закупуване на детайли за подмяна са завишени и не отговарят на средните пазарни такива. Заявява, че увреденият автомобил е бил на над 5 години към датата на реализиране на ПТП, поради което ремонтът за възстановяване на щетите е могло да бъде извършен и в сервиз, различен от официалния за марката. Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва.

По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. действително застрахователно правоотношение между 2 делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 05.05.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 15.05.2021 г., на ГКПП „Кулата“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и т. а. „Волво“ с рег. № .... с ремарке с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз - .... застрахователно обезщетение в размер на 3 020,36 лв. и е сторил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.

В случая, въз основа на показанията на свидетелите Д. Д. Д. и А. И. Х., двустранния констативен протокол за ПТП от 15.05.2021 г. и уведомлението за щета при .... от 18.05.2021 г., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 15.05.2021 г., настъпило при следния механизъм: около 17:20 часа, на ГКПП „Кулата“, при предприемане на маневра за паркиране на заден ход, водачът на влекач „Волво“ с рег. № .... с прикачено към него ремарке с рег. № .... реализира съприкосновение с паркирания зад него т. а. „Пежо Боксер“ с рег. ...., вследствие на което му нанася материални вреди. Действително, сам по себе си двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета при ...., показанията на свидетелите Д. Д. и А. Х., които непосредствено са възприели фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебноавтотехническата експертиза. В показанията си свидетелят Д. Д. разказва, че по време на проверка на „Гранична полиция“ е паркирал управлявания от него автомобил на посочено му от служители на граничния пункт място, където същият е бил ударен от извършващ маневра на заден ход влекач. Изрично свидетелят заявява, че автомобилът му е бил спрял и той не е бил вътре в него към момента на удара. Нещо повече, голяма част от показанията на свидетеля се подкрепят и от разказаното от свидетеля А. Х., доколкото при разпита си по делегация пред РС – Петрич същият потвърждава, че при извършване на маневра на заден ход е усетил удар в спрял зад него микробус. В случая, при така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според която всички щети по т. а. „Пежо Боксер“ с рег. ...., отразени в описа на застрахователя – ищец, безспорно се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 15.05.2021 г. Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – А. Х., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид собствените му показания като свидетел по делото, които безспорно установяват, че при извършване на маневра на заден ход е допуснал съприкосновение с паркирания зад него микробус. Също така в тази насока са и показанията на свидетеля Д. Д., който изрично заявява, че е бил ударен от маневриращ назад влекач. От друга страна съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на влекач „Волво“ с рег. № .... с прикачено към него ремарке с рег. № ...., който е предприел маневра за паркиране на заден ход, без да се увери, че пространството зад него е свободно и е реализирал ПТП с паркирания зад него микробус. Нещо повече, така описаното поведение на водача А. Х. напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и описания в уведомлението за щета от 18.05.2021 г. механизъм на 3 настъпване на процесното ПТП, който водачът Д. Д. е потвърдил и при разпита си в качеството на свидетел по делото. В случая, така установеното поведение на застрахования при ответника водач несъмнено представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне маневра за движение назад, не се е убедил, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, което съдът възприема като единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП. Това е така, тъй като не се доказва с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение по чл. 23 ЗДвП. От една страна това е така, тъй като по делото не се установява той изобщо да е бил в процес на движение, доколкото в качеството си на свидетел по делото Д. Д. изрично заявява, че към момента на удара не е бил в микробуса, а от друга страна не са ангажирани и доказателства, че същият го е паркирал на забранено за целта място в рамките на граничния пункт, поради което не може да се приеме, че е допуснал и твърдяното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че с оглед констатациите на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза за водача на влекач „Волво“ с рег. № .... с прикачено към него ремарке с рег. № .... е имало техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП в случай, че преди започване на маневрата за паркиране на заден ход се е уверил, че пространството зад него е свободно. Точно обратното обаче, не може да се приеме, че такава възможност е съществувала за водача на т. а. „Пежо Боксер“ с рег. № ...., тъй като микробусът е бил в паркирано състояние, още повече, че водачът Д. Д. изобщо не е бил в кабината на превозното средство.