Решение № 9640 от 07.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9640 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20221110167184 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. Д. М., ЕГН **********, с която се предявяват обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, срещу Комисията за защита на потребителите, БУЛСТАТ *******. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че по силата на т. 4 от Решение № 331 от 25.05.2022 г., прието от Министерски съвет на Република България бил определен като член от състава на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, като въз основа на посоченото бил назначен за член на КЗП в рамките на петгодишен мандат, по силата на Заповед № КВ – 364 от 27.05.2022 г. на Министър - председателя К.П.. Навежда доводи относно незаконосъобразното му освобождаване от длъжност, въз основа на постановено Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет, обуславящо издаването на Заповед № КВ -781 от 20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д., с която е освободен от длъжност. Счита, че законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото му правоотношение с КЗП следва да се преценява съобразно специалните основания, предвидени в Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Сочи, че в разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП изчерпателно са изброени основанията, обуславящи предсрочното прекратяване на мандата на членовете на КЗП, като твърди че в настоящия случай не е била налице нито една от посочените хипотези. Сочи, че доколкото основанията за предсрочно прекратяване на трудовите правоотношения с КЗП са дадени лимитативно в посочената нормативна уредба, то действието на ЗЗП дерогира приложението на чл. 19а, ал. 2 от Закон за администрацията /ЗА/, спрямо който ЗЗП се явява специален закон. Моли съда да постави решение, с което да бъде признато като незаконно 1 прекратяването на трудовото му правоотношение с КЗП, съответно да постави неговата отмяна. Претендира възстановяването на предишната му работа като член от състава на КЗП. Обективира искане за присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил становище относно неоснователност и недоказаност на претенциите на ищеца. Поддържа, че приетите решения на Министерски съвет и издадените въз основа на тях заповеди на Министър – председателя на Република България са законосъобразни и съобразени с приложимата нормативна уредба.

Твърди, че КЗП е държавна комисия по смисъла на чл. 50 ЗА, представляваща колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията, поради което по аргумент на чл. 19, ал.

4 ЗА, трудовите правоотношения с членовете от състава й могат да бъдат прекратени без предизвестие по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА. Сочи, че в настоящия случай освобождаването на членовете на КЗП е извършено по преценка на органа по назначаването, като не е необходимо да бъдат излагани мотиви. Твърди, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е получена от него на 21.09.2022 г., като от съдържанието й е видно, че отговаря на изискванията за законосъобразност. Поради изложеното, счита че е налице неоснователност и на иска за възстановява на предишната работа. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на извършените в хода на производството съдебно – деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно назначаването на ищеца като член от състава на КЗП по силата на т. 4 от Решение № 331 от 25.05.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ – 364 от 27.05.2022 г. на Министър – председателя К.П., респективно последващото му освобождаване от длъжност, въз основа на Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д.. Доказателствената тежест по предявените искове е на работодателя, който трябва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. В тази връзка, ответната страна следва да докаже, че трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, въз основа на прието решение на Министерски съвет, в чиято компетентност попадат последващи изменения, респективно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

От разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устройствен правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация се установява, че Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с регионални звена на територията на страната. Съгласно чл. 165, ал. 2, изр. 1 ЗЗП, КЗП се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок от пет години с решение на Министерски съвет и се назначават от министър – председателя.

Видно от събраните по делото писмени доказателства е, че ищецът е бил назначен като член от състава на КЗП при спазване на процедурата, по силата на прието от Министерски съвет Решение № 331/25.05.2022 г. и Заповед № КВ – 364/27.05.2022 г. на Министър – 2 председателя К.П.. Правната уредба, регламентирана в чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗА предвижда, че за органи на изпълнителната власт се считат и държавните комисии, като в чл. 50, ал. 1 ЗА е посочено, че държавната комисия е колегиален орган към Министерски съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закона или постановление на Министерски съвет. Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗА, министър – председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия. От нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗА е видно, че членове на колегиални органи имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че правоотношенията с членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Посочената разпоредба разкрива специално основание за прекратяване на трудово правоотношение с попадащите сред изброените лица, заемащи определена длъжност. От изложеното следва, че ищецът попада в хипотезата на чл. 19а, ал. 2 ЗА, доколкото е назначен като член на колегиален орган – държавна комисия по смисъла на чл.

19, ал. 4 ЗА. Спорен между страните е въпросът дали основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на член на КЗП, изброени в разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП са дадени императивно и изчерпателно и дерогират приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, доколкото ЗЗП има характера на специален закон. Настоящия съдебен състав не споделя становището на ищеца относно значението на ЗЗП и по – конкретно чл. 165, ал. 8 ЗЗП като специални спрямо реда по чл. 19а, ал. 2 ЗА. Основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на член на КЗП, предвидени в ЗЗП, не изключват приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, доколкото реда предвиден в ЗА има значението на специален по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение с определен кръг длъжностни лица.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 19а, ал. 2 ЗА е свързано с преценката за целесъобразност на органа по назначаването във връзка с изпълнението на функциите на лицата, попадащи в обхвата на разпоредбата, като в чл. 165, ал. 8 ЗЗП са регламентирани законовите основания, наличието на които може да обуслови предсрочното прекратяване на правомощията на член на КЗП. В тази връзка, следва че законоустановените възможности за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение не са взаимоизключващи се, съответно намират приложение в зависимост от конкретния случай. Нормата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е специална и по отношение на основанията за прекратяване на трудово правоотношение, предвидени в Кодекса на труда. Съгласно съдържанието й работодателят не дължи излагане на мотиви относно фактическите основания за уволнението, следователно същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на органа по назначението да прекрати правоотношението с изпълнителния директор по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата, които са довели до вземането на това решение.

Проверката на съда в настоящото производство, с оглед спецификата на прекратителното основание по чл. 19а, ал. 2 ЗА, се свежда единствено до установяване спазването на формалните изисквания на закона. При съобразяване на изложеното от фактическа и от 3 правна страна по отношение на приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, съдът намира, че в случая процедурата по прекратяване на трудовоправната връзка с ищеца, в качеството му на член на КЗП, е била надлежно проведена. Съдът дължи проверка относно обстоятелството дали заеманата от ищеца длъжност попада в обхвата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА, съответно дали прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентния орган. В случая се касае за прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност, поради което мотивите за това не подлежат на съдебна проверка. С оглед на това не е необходимо заповедта по чл. 19а, ал. 4 от ЗА да бъде изрично мотивирана, доколкото изискването за излагане на мотиви е свързано със случаите когато те подлежат на съдебен контрол и въз основа на тях може да бъде проверявана законосъобразността на прекратяването на правоотношението. Поради това съдът не е длъжен да изследва мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 19а, ал. 2 от ЗА. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процедурата по прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е спазена, доколкото за освобождаването му от длъжност е постановено Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет, въз основа на което е издадена Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 на Министър – председателя Г.Д., съгласно изискванията на чл. 50, ал. 5 ЗА. С Указ № 212 от 1.08.2022 г. за назначаване на служебно правителство от 2 август 2022 г., издаден от президента на Република България, е назначено служебно правителство със служебен министър-председател – Г.Д., като посоченото удостоверява обстоятелство, че издадената заповед за освобождаване на ищеца като член на КЗП е от компетентен орган, в рамките на законоустановените му правомощия. Предвид изложените съображения съдът приема, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА, поради което искът с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде взето предвид, че основателността му предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност също се явява неоснователен.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от спора, право на разноски е налице по отношение на ответната страна, по аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е обективирал искане за присъждане на извършените в производството разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК.

Претендира заплащането на 936 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съответно прилага като доказателство за извършените разходи Договор за предоставяне на правни услуги, сключен с процесуалния му представител по делото. Видно от чл. 5.1. от същия е, че дължимото от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 780 лв., без начислено ДДС, като в ал. 2 е посочено че същото се заплаща по банков път. По делото не са представени писмени доказателства, които да удостоверят извършеното плащане, респективно регистрацията на процесуалния представител по ЗДДС. В тази връзка, следва да бъде взето предвид постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 4