Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1556/2023
Вид
Решение № 148
Подписан
31.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300501556 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №162/28.04.2023г. по гр.д.№2729/2021г. по описа на РС-Асеновград,II гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство И. К. Ч.,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено спрямо нея,че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата от 350лв. главница по договор за кредит №***г.,сключен с „Вива Кредит“ ООД,ведно с обезщетение за забава в размер на 5,42лв. за периода 12.11.2019г.-26.11.2019г.,както и сумата от 29,54лв.,представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2019г.24.08.2021г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че договорът не е сключен от нея,както и сумата по кредита не е получена от нея.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 12.11.2019г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 350лв. на кредитоискателя за 1 срок от 2 седмици при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,34% и ГПР в размер на 49,30%.В договора е предвидена неустойка в размер на 272,29лв.,формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с ипотека,залог на движима вещ,на ценна книга или банкова гаранция,което следва да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 350лв.,която е получения кредит,както и договорна лихва в размер на 5,42лв.В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ от чието заключение се установява,че сумата по кредита е изплатена на „Изи Пей“ и по договора няма плащане от страна на кредитоискателя.Т.е. сумата е дължима.В първоинстанционното производство е била разпитана свидетелката Л. С.,от които показания се установява,че тя лично се обадила на фирма за бързи кредити,тъй като е била помолена от лицето,което е съжителствало с ответницата,и след като е изчела данните от личната карта на ответницата,впоследствие е била одобрена за кредит,който е бил получен на каса на „Изи Пей“.Назначени са и две графологически експертизи в първоинстанционното производство,от които се установява,че подписа,положен под документа на касата на „Изи Пей“ е на ответницата.Освен това е била назначена и СТЕ в първоинстанционното производство,от чието заключение се установява,че искането за кредит е направено от новорегистриран IP адрес,като вещото лице не може да установи,на кого е регистриран същия.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправлно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и да отхвърли исковата претенция поради следното:

В договора за кредит е била предвидена неустоечна клауза,която е била уговорена между страните,но същата излиза извън пределите на своята обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,тъй като изискването на кредитната институция е била в тридневен срок кредита да бъде обезпечен с ипотека,залог на движима вещ,на ценна книга или банкова гаранция или при положение,че няма такова обезпечение кредитоискателя следва да заплати още 272,29лв.При това положение се установява,че са нарушени добрите нрави и кредита се явява нищожен.Съдът следи служебно относно нищожността на договора за кредит,тъй като при наличие на неравноправни клаузи,това следва да бъде констатирано.Тази нищожност на договора влече след себе си невъзможността претенцията да бъде уважена.Освен това следва да се отбележи,че IP адреса е бил новорегистриран за нуждите на кредита,тъй като не може да се посочи на кого е същия,а единствен доставчика на електронни услуги може да посочи на кого е регистриран същия.Следователно не се установява жалбоподателя да е имал преди това такъв адрес.Не се установява по делото също така и жалбоподателя да е правил искане за отпускане на кредит до кредитната институция,тъй като свидетеля С. сочи,че тя е направила искането и е била 2 одобрена,но под имената на жалбоподателя,като личната карта на жалбоподателя е била у лицето,с когото същата е живяла на семейни начала.Спорен е въпросът с положения подпис на документа,издаден от „Изи Пей“,в който при получаването на сумата има подпис на лицето И. Ч.,като и единичната и тройната експертизи сочат,че подписът е на жалбоподателя,но у съда остана убеждението,че подписа не е положен от жалбоподателя.

При така посоченото настоящата инстанция намира решението за неправилно,защото на първо място налице е нищожен договор за кредит,на второ място липсва IP адрес,който може да бъде проследен,а освен това и свидетелката С. уточни,че искането за отпускане на кредит е направено от нея,а не от самата ответница.Ето защо решението следва да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемата страна в размер на платената държавна такса,както са и претендирани в размер на 25лв.,които следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №162/28.04.2023г. по гр.д.№2729/2021г. по описа на РСАсеновград,II гр.с-в,с което е признато за установено по отношение на И. К. Ч. с ЕГН********** от гр.***,че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК-207172780 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3 сумата от 350лв. главница по договор за кредит №***г.,сключен с „Вива Кредит“ ООД,ведно с обезщетение за забава в размер на 5,42лв. за периода 12.11.2019г.26.11.2019г.,както и сумата от 29,54лв.,представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2019г.-24.08.2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК-207172780 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3 против И. К. Ч. с ЕГН-********** от гр.*** относно дължимостта на сумата от 350лв. главница по договор за кредит №***г.,сключен с „Вива Кредит“ ООД,ведно с обезщетение за забава в размер на 5,42лв. за периода 12.11.2019г.-26.11.2019г.,както и сумата от 29,54лв.,представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2019г.-24.08.2021г.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК207172780 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3 да заплати на И. К. Ч. с ЕГН-********** от гр.*** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 25лв./двадесет и пет лв./за платена държавна такса за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4