Решение № 3393 от 22.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29214/2025
- Вид
- Решение № 3393
- Подписан
- 22.02.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 3393 гр. София, 22.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110129214 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищцата З. Т. С. срещу ответника ДРУЖЕСТВО, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи 1660,69 лева – цена за топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г., и 272,97 лева – лихва за периода от 31.05.2012 г. до 06.04.2015 г. – задължения по Изпълнителен лист от 27.03.2017 г. по гражданско дело № 45004/2015 г. на Софийския районен съд, I ГО, 34 състав, поради изтекла погасителна давност.
Ищцата твърди, че на 07.06.2017 г. срещу нея е издадена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20178560401076, водено от ответника при частен съдебен изпълнител Б. Б., с рег. № 856, въз основа на Изпълнителен лист от 27.03.2017 г. по гражданско дело № 45004/2015 г. на Софийския районен съд, 34. състав, но ищцата не дължала претендираните суми, тъй като вземането на ответника било погасено по давност поради липса на валидни изпълнителни действия в продължение на повече от 5 години от последното действие, прекъсващо давността. Твърди, че след 2-годишно бездействие от страна на взискателя била настъпила хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 и 5 ГПК, поради което изпълнителното производство следвало да се счита за прекратено по силата на закона, като сочи, че перемпцията била настъпила през 2019 г. Поддържа, че извършени след този момент изпълнителни действия не прекъсвали давността, поради което погасителната давност била изтекла през 2022 г. и претендираните суми били недължими.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – 1
ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че давностният срок е 5-годишен и не е бил изтекъл към датата на подаване на иска, а ответникът бил прекъсвал давността с искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи от 09.11.2018 г., 27.06.2019 г., 17.03.2021 г., 02.02.2023 г., 27.01.2025 г.. На 27.01.2025 г. и 17.02.2025 г. били предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжницата, а именно налагане на запор на открити банкови сметки и налагане на възбрана върху неин недвижим имот. Изтъква, че при настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК вече извършените изпълнителните способи не се засягали от прекратяването на делото. Поддържа, че перемпцията на изпълнителното дело не влияела върху прекъсването на давността, тъй като за прекъсването на давността било достатъчно взискателят да е поискал предприемане на изпълнителни действия, а самите действия се извършвали от съдебния изпълнител. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Прави се възражение срещу размера на разноските на ищцата.
В съдебното заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.
Ответникът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 52 – 53 по делото) съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: в полза на ответника срещу ищцата е издаден Изпълнителен лист от 27.03.2017 г. по гражданско дело № 45004/2015 г. на Софийския районен съд, I ГО, 34 състав, с което ищцата е осъдена да заплати сумите, посочени в Изпълнителния лист.
На 07.06.2017 г. срещу ищцата е издадена покана за доброволно изпълнение.
Съгласно представения на лист 5 от делото изпълнителен лист, на 27.03.2017 г., в полза на ДРУЖЕСТВО срещу ищцата З. Т. С. е издаден такъв по гр.д. № 45004/2015 г., въз основа на Решение № 2687/16.03.2016 г. по гражданско дело № 45004/2015 г. по описа на СРС, 34 състав, за следните суми: 1 660,69 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода 01.04.2012 г. – 30.04.2014 г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, ведно със законната лихва от 28.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; 272,97 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 31.05.2012 г.
– 06.04.2015 г.
Съгласно представена на лист 1 от изпълнително дело № 20178560401076 по описа на ЧСИ Б. Б., прибожено към настоящото („изпълнителното дело“) молба се установява, че на 28.04.2017 г., въз основа на изпълнителния лист ответникът ДРУЖЕСТВО, е поискал образуването на изпълнително дело и предприемането на изпълнителни действия срещу З. Т.
С., като съдебният изпълнител е натоварен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да избере начина на изпълнение.
2
С молба от 30.06.2017 г. (на лист 14 от изпълнителното дело) ищцата е заявила, че не притежава имущество, което да удовлетворява вземането, предмет на образуваното изпълнително дело.
С молба от 09.11.2018 г. (на лист 16 от изпълнителното дело) ответникът е поискал налагане на запор върху банковите сметки, трудовото възнаграждение и/или пенсията на ищцата.
С молба от 27.06.2019 г., (на лист 22 от изпълнителното дело) ответникът е поискал насрочване на опис върху движимите вещи на длъжника.
С молба от 17.03.2021 г. (на лист 32 от изпълнителното дело) ответникът е поискал налагането на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищцата, както и опис на движимите вещи, собственост на длъжника.
С молба от 02.02.2023 г., (на лист 43 от изпълнителното дело) ответникът е поискал налагането на запор върху банковите сметки на ищцата.
С молба от 27.01.2025 г. (на лист 32 от изпълнителното дело) ответникът е поискал налагането на запор върху банковите сметки, получаваната пенсия и опис на движимите вещи на ищцата.
Със запорно съобщение от 27.01.2025 г. (на лист 65 от изпълнителното дело) съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на ищцата в БАНКА. Запорното съобщение е получено от банката на 30.01.2025 г. С писмо от 03.02.2025 г. (на лист 71 от изпълнителното дело) БАНКА е уведомил ЧСИ Б. Б., че ищцата не е клиент на банката.
С постановление от 17.02.2025 г. (на лист 88 от изпълнителното дело) съдебният изпълнител е наложил възбрана върху апартамент № 55, находящ се в АДРЕС собственост на ищцата.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение, поради изтекла погасителна давност, с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 110 и чл. 117 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че изпълнителният титул е издаден повече от пет години преди образуване на делото, освен ако ответникът не установи, че е предприемал изпълнителни действия, с които е прекъсвал давността.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от 27.03.2017 г., издаден по гр. дело № 45004/2015 г. на Софийски районен съд, 34. състав срещу З. Т. С. са погасени по давност или не, като според ищеца за период по-дълъг от пет години след последното валидно изпълнително действие не са предприемани други такива.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и 3 търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) по изпълнителните дела давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
След прекъсване на давността започва да тече нова давност за вземането.
Съгласно установената съдебна практика в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител или друг орган – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността, и то прекъсва давността, но тя е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от други лица. Затова, ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа по изпълнителното производство. Давността не се прекъсва с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става с отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизане в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл са редица актове на ВКС, например Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV ГО.
От събраните по делото доказателства се установява, че твърденията на ищцата, че 5-годишната погасителна давност за вземането е изтекла, са неоснователни. Съдът приема, че давността за погасяване на вземанията, е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение, което предвид липсата на други данни по делото е станало най-късно на 26.03.2017 г. След това давността е прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително производство и предприемане на конкретни изпълнителни действия на 28.04.2017 г., както и с молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия на 09.11.2018 г., 27.06.2019 г., 17.03.2021 г. и 02.02.2023 г. и 27.01.2025 г., тъй като изпълнителни действия не са предприети по причини, че длъжникът не е имал имущество, върху което да се насочи изпълнението, т.е поради причини, които не зависят от волята на ответника.
4
Погасителната давност е прекъсната и с налагането на възбрана върху недвижимия имот, собственост на ищцата на 17.02.2025 г., тъй като наложената възбрана е извършен по инициатива на съдебния изпълнител в изпълнение на възложените му от взискателя правомощия да определи начина на изпълнението. Поради това, че от последното действие, което прекъсва давността до предявяване на иска, предмет на настоящото производство на 21.05.2025 г. е изтекъл срок по-кратък от пет години, вземанията по издадения изпълнителен лист не са погасени по давност.
Съдът намира за необходимо да посочи, че с налагането на запор върху несъществуваща банкова сметка погасителната давност не е прекъсната, тъй като когато запорираното вземане не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, между които е прекъсване на погасителната давност за вземането на взискателя, но давността е прекъсната с искането за такъв запор. Същевременно, налагането на възбрана върху несеквестируемо жилище на длъжника е допустимо изпълнително действие, доколкото възбраната задържа имота в патримониума на длъжника, и не е несъвместима с несеквестируемостта, поради което с извършването на това изпълнително действие давността за вземането е прекъсната.