Решение № 14948 от 26.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 77793/2024
- Вид
- Решение № 14948
- Подписан
- 26.07.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.137, ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14948 гр. С-я, 26.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110177793 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.59 от ЗЗД, във връзка чл. 137, ал.2 от ЗЕ.
Ищецът „СП“ ЕООД твърди, че е изградил за своя сметка абонатна станция, присъединителния топлопровод и съоръженията към него (наричано „съоръжението за присъединяване“) за жилищна сграда-етажна собственост, представляваща У П И VII-419, 420, 424, кв.70а, м.Гео Милев, район Слатина, гр.С-я, намираща се на административен адрес: гр.С-я, район “Слатина“, ул.“Хемус“ №74-78, като след изграждането на „съоръжението за присъединяване“ към него са били присъединени етажните собственици от жилищната сграда. Заявява, че между страните е сключен Договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 21.11.2005 г., като „съоръжението за присъединяване“ е изпълнено, съобразно одобрените проекти и изцяло завършено от ищеца. Поддържа, че процесното съоръжение се ползва от ответника от издаването му на разрешение за ползване- 28.06.2006 г., като ответникът с договора е поел задължението да изкупи съоръжението в срок до три години(чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до изкупуването дължи цена за ползването на съоръжението. Твърди, че поради неизпълнението на задълженията от ответника е сезирал ДКЕВР с четири жалба. Заявява, че до настоящия момент ответното дружество не е заплатило изграждането на съоръжението, нито е заплатила цената на ползването на съоръжението, което е за периода от 01.01.2022 г. д о 31.12.2024 г. ( като за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. има предходно съдебно решение). Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1250 лева (като частичен от 8800 лева), представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. на изградената от ищеца абонатна станция, присъединителен топлопровод и съоръжения към него („съоръжението за присъединяване“), ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноските.
1
Ответникът „Т-я С-я“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че ищеца не е доказал, че е изградил „съоръжението за присъединяване“. Твърди, че съгласно §4, ал.4а от ПЗР на ЗЕ в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ, енергийното предприятие в срок от три месеца след покана е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. Поддържа, че липсва отказ за изкупуване на енергийния обект. Претендира разноски.
С Протоколно определение от 10.12.2025 г. е допуснато увеличение цената на предявения иск, като същия да се счита предявен за сумата от 8286.29 лева.
С-йски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С Договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 21.11.2005 г., са уредени отношенията между ищеца, наричан „потребител“, и ответникът, наричан „дружество“, за присъединяването на жилищна сграда, представляваща У П И VII-419, 420, 424, кв.70а по плана на гр.С-я, м.„Гео Милев“, район „Слатинва“, намираща се на административен адрес: гр.С-я, район “Изгрев“, ул.„Хемус“ 74-78, към топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване. Присъединяването на обекта се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, посочени са параметрите на строежа. Съгласно чл. 24 договора, ответникът се задължава да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения. До този момент правото на собственост принадлежи на ищеца. Според чл.25 от договора, ответникът има право да използва изградените съоръжения, да разрешава присъединяването на нови потребители на топлинна енергия.
В изпълнение на сключения между страните договор ищецът е изградил процесните съоръжения. За изграждането на същите в съответствие с изискванията свидетелстват представените по делото Удостоверение № 63/28.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж; Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия от 28.04.2006 г. ; Протокол за проведена хидравлична студена проба на отоплителната инсталация от 15.02.2006 г.; Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № 4/15.03.2006 г.;
Инвестиционен проект на външно топлозахранване за жилищна сграда с магазини в УПИ VII-419, 420, 424, кв.70а, на ул.„Хемус“ 74-78, м.„Гео Милев“, гр.С-я, от 09.2005 г.
Установява се от представеното Удостоверение № 63/28.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, че съоръжението е въведено в експлоатация от м.07.2006 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното съоръжение е изградено при спазване на всички технологични изисквания за сметка на ищеца и е включено в топлопреносната мрежа на гр. С-я от м.07.2006 г. Абонатната станция се използва от ответното дружество за пренос на топлинна енергия.
2
Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му по закон (чл. 137, ал. 3 ЗЕ), включително наличието на обективна причина за неизпълнение, и п о Договора за присъединяване между страните от 21.11.2005 г. да изкупи процесните съоръжения в качеството му на топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, въпреки че е бил поканен, видно от представената по делото Нотариална покана (регистрационен № 1268/07.03.2012 г.) ищецът е поканил ответника да изкупи съоръжението (лист 74 и лист 75 от делото). Не доказа и да е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията през исковия период, нито да е придобил съоръженията по давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството, преноса, доставката и разпределението на топлинна енергия е нормативно регламентирана дейност, като правната регламентация на отношенията между потребителите и енергийното предприятие е в Закона за енергетиката и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и действащата преди това Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване./чл. 17, ал.1 от Наредба № 2/28.05.2004 г. (ДВ. бр.68 от 04.08.2004 г.)/.
Съгласно чл. 137, ал.1 Закона за енергетиката при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.2 от същата разпоредба в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Горепосочената разпоредба санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на 3 битов потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.
Наредбата предвижда всички отношения между потребителя и топлопреносното дружество да се уредят с договор за присъединяване. Правилото е, че топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на съоръженията.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 33 Наредбата за топлоснабдяването, в случаите по чл.
137, ал.2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване. Като цяло дейността по изграждането на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция е в правомощията на топлопреносното предприятие, което става техен собственик /чл. 137, ал.1/, но с оглед предвидената от закона възможност изграждането да е от клиент, законът регламентира и задължението за изкупуване на изградените със собствени средства на присъединяващия се потребител съоръжения.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната страна за сметка на ищцовото дружество чрез спестяване на разходи, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност. Облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.
В настоящият случай се доказа, че процесните съоръжения са изградени от ищеца в изпълнение на процесния договор за присъединяване на потребители, в който е уговорено, че до прехвърляне на собствеността в патримониума на ответното топлопреносно предприятие, ищецът- потребител остава собственик на строежа. Още повече, че в договора за присъединяване не е предвидено право на безвъзмездно ползване на топлопреносното съоръжение.
Гореизложеното обуславя извод, че за ищеца е налице обедняване, което се намира в причинна връзка с обогатяването на ответника и следва да бъде обезщетено. Не се установи по делото наличието на основание за имущественото разместване. В случая обогатяването с размера на цената на ползване на процесните съоръжения.
Според приетата и неоспорена съдебно- техническата експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно дадена и кредитира същата се установи, че общата цена за ползване на процесните съоръжения за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. е в размер на 8286.29 лева.
В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 8286.29 лева, представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. на изградената от ищеца абонатна станция, присъединителен топлопровод и съоръжения към него („съоръжението за присъединяване“). Последица от това е и присъждането на 4 законната лихва от датата на исковата молба- 31.12.2024 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 834.15 евро (равностойността на 1631.45 лева), съставляващи държавна такса от 331.45 лева, възнаграждение на вещо лице от 600 лева и адвокатско възнаграждение от 700 лева. С Договор за правна помощ и съдействие от 10.12.2025 г. е уговорено адвокатско възнаграждение от 1100 лева, но от Преводно нареждане № 224L1F***FD/ 10.12.2025 г. е доказано плащане на сумата от 700 лева, която следва да бъде присъдена на ищеца за платеното адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 30 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aff49dad-f176-4609-84d7-20ebd64fe4d4