Присъда № 67 от 19.05.2026, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 67/19.05.2026 г. постановена по НОХД № 869/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимия И. Д. Й. от гр.Ямбол за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор изразява становище, че от събраните доказателства, както и от направеното самопризнание от подсъдимия се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер, предвиден в закона, което да бъде намалено с една трета и да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият И. Д. Й. участва лично в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК – Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. При последната му дума по реда на чл.297 от НПК изказва съжаление за постъпката си. Защитникът му се солидаризира с предложеното наказание от прокурора, като бъде наложено наказание в минимален размер.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.03.2025 г. в неустановен точен час подсъдимият И. Д. Й. и свидетелката Л. В.а К., които към този момент живеели съвместно, се намирали в централната част на гр.Ямбол.

Решили да се приберат в жилището, в което към този момент живеели, находящо се в гр.*** поради което повикали такси. Малко след това двамата били отведени от таксиметров автомобил, управляван от свидетеля Д. Д. до посочения жилищен блок. Там подсъдимият Й. помолил таксиметровия шофьор да го изчака, като му казал, че ще отиде за малко до жилището и след това отново имал намерение да ползва таксиметровите услуги.

Подсъдимият Й. и свидетелката К. слезли от таксиметровия автомобил, като последната останала пред жилищния блок, за да го изчака. Подсъдимият не й казал какви са му намеренията и влязъл във вх.Б на бл.1 в ж.к.Хале. След това подсъдимият Й. отишъл до междуетажната стая, находяща се между първи и втори етаж, с намерението да извърши кражба от там. В осъществяване на намерението си, подсъдимият Й. разбил бравата на входната врата на посоченото помещение, след което отворил вратата и влязъл вътре. От там взел 3 бр. автомобилни алуминиеви джанти с размер 15 цола и 1 бр. автомобилна гума марка „Bridgestone“ с размер 205 х 65 R15, собственост на свидетеля П. В. С. от гр.Ямбол. След това пренесъл така отнетите вещи до таксиметровия автомобил и ги натоварил в него. Казал на свидетеля Д. Д. да ги отведе до пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр.Ямбол, ул.Обходен път Юг. Там подсъдимият Й. предал отнетите алуминиеви джанти, като използвал данните от личната карта на свидетелката К., тъй като той не притежавал документ за самоличност. Получените от продажбата пари подсъдимият Й. похарчил за лични нужди.

От заключението на извършената по делото автотехническата оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е както следва: 3 бр. автомобилни алуминиеви джанти с размер 15 цола, на стойност 225 лева /на стойност 75 лева за брой/ и 1 бр. автомобилна гума марка „Bridgestone“ с размер 205 х 65 R15, на стойност 201 лв., като общата им стойност е 426,00 лева.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия И. Д. Й. е видно, че с присъда № *** г. по НОХД № *** г. на Районен съд - Ямбол, влязла в сила на 20.09.2023 г., 1 на основание чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК е осъден на наказание глоба в размер на 100 лв. С оглед на това осъждане, подсъдимият Иванов е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго еднакво по вид престъпление против собствеността.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И. Д. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в неустановен точен час на 06.03.2025 г. в гр.*** вх.Б, от междуетажна стая, находяща се между първи и втори етаж, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на брава на входната врата, е отнел чужди движими вещи - 3 бр. автомобилни алуминиеви джанти с размер 15 цола, на стойност 225 лева /на стойност 75 лева за брой/ и 1 бр. автомобилна гума марка „Bridgestone“ с размер 205 х 65 R15, на стойност 201 лева, всички вещи на обща стойност 426,00 лева, от владението на собственика им П. В. С. от гр.Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието, предметите на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия И. Д. Й., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели П. В. С., Л.В. К., Д. М. Д. и Т.П. Й.а, които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства. При определяне стойността на вещите, съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, съставило автотехническата оценителна експертиза, като обективно и компетентно.

От обективна страна с деянието си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като е отнел посочените чужди движими вещи на обща стойност 426,00 лева, собственост на П. В. С. без съгласието на собственика им, като е прекъснал досегашното владение върху горепосочените инкриминирани вещи и е установил своя фактическа власт върху нея.

От обективна страна, при осъществяване на престъплението, безспорно е установено наличието на квалифициращия признак на чл.195, ал.1, т.3 от НК, а именно разрушаване на преграда, здраво направени за защита на имот, тъй като за да проникне подсъдимият в помещението, откъдето е извършил кражбата и да си осигури достъп до чуждите движими вещи, е разбил бравата на входната врата на помещението, от което е отнел вещите, предмет на престъплението.

Деянието, извършено от подсъдимият Й. не представлява маловажен случай, с оглед както на обществената опасност на деянието, която е висока, предвид обстоятелството, че се засягат пряко обществени отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на този вид престъпления, както и обществената опасност на подсъдимия Й., предвид данните, съдържащи се в справката му за съдимост, а именно, че е осъждан за други престъпления. В резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автор е подсъдимият. Всичко това квалифицира извършеното инкриминирано деяние и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.

От субективна страна подсъдимият Й. е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като е съзнавал, че лишава досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях, предвиждал е преминаването им в неговата власт и пряко е целял установяването й. Предмети на деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е била 2 упражнявана от собственика им – свид. П. В. С. и е била прекъсната с отнемането от владението му, а подсъдимият е установил своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещите за отнемането им.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия И. Д. Й. престъпление по чл.195, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимите, съдът отчете направеното самопризнание от подсъдимия относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и сравнително невисоката стойност на вещите, предмет на кражбата, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната, както и факта, че подсъдимият е бил осъждан за други престъпления от общ характер, включително и за престъпление против собствеността. Съдът наложи на подсъдимият Й. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи наказание от една година лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдът счита, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо подсъдимия Й. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание и тъй като липсват законови пречки за това, отложи изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

Граждански иск по делото не бе предявен.

Тъй като подсъдимият И. Д. Й. бе признат за виновен, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 154,21 евро /равностойност 301,60 лева/ в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 67 гр. Ямбол, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова

Съдебни

М.М.С. заседатели: Й.В. при участието на секретаря Ж.Ч. и прокурора В. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Наказателно дело от общ характер № 20252330200869 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. Й. - роден на ***, българин, българско гражданство, средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановен точен час на 06.03.2025 г. в гр.

***, от междуетажна стая, находяща се между първи и втори етаж, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на брава на входната врата, е отнел чужди движими вещи - 3 бр. автомобилни алуминиеви джанти с размер 15 цола, на стойност 225 лева /на стойност 75 лева за брой/ и 1 бр. автомобилна гума марка „Bridgestone“ с размер 205 х 65 R15, на стойност 201 лева, всички вещи на обща стойност 426,00 лева, от владението на собственика им П. В. С. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ 1

СВОБОДА за срок от ОСЕМ месеца, което на основание чл.66 , ал.1 от НК се отлага от изпълнение за срок от ТРИ години.

ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. Й. да заплати направените по делото разноски в размер на 154.21 евро /301.60 лв./ в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – гр. Ямбол.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2