Решение № 8 от 08.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100100247 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от В. С. Б., ЕГН **********, К. П. Б., ЕГН **********- двамата от *****; П. С. Б., ЕГН **********лично и като законен представител на Д. А. П., ЕГН ********** и на К. С. Б., ЕГН ********** от ******** чрез адвокатско дружество "Чаталбашев, Петкова и Иванова", съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 4, представлявано от адв. Стоян Чаталбашев против ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул. „Света София“ 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров за осъждане на ответника да заплати сумата от по 200 000лв.- частично от 250 000лв. за всеки един от ищците В. С. Б., ЕГН **********, К. П. Б., ЕГН **********- двамата от ******; П. С. Б., ЕГН ********** и К. С.

Б., ЕГН ********** от ********, представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно причиняване смъртта на С.К.Б. при пътно-транспортно произшествие от 05.10.2023г. от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника автомобил, управляван от Т.А.Т.. Моли се за присъждане на законната лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД от датата на претенцията- 06.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. А. П., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000лв., представляващи част от общо дължимите 250 000лв. настъпили вследствие на виновно причиняване смъртта на С.К.Б. при пътно-транспортно произшествие от 05.10.2023г. от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника водач Т.А.Т., ведно със законната лихва от датата на претенцията- 06.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението. С протоколно определение от 11.12.2024г. е допуснато увеличение размера на заявената от последната ищца претенция на сумата от 200 000 лева, предявена частично 1 от сумата от 250 000 лева.

Ищците твърдят, че са наследници на починалия от пътно-транспортно произшествие С.К.Б.- първите двама от тях са негови родители, П. е негова съпруга, а Д. и К.- негови дъщери.

Заявява се в исковата молба, че на 05.10.2023г. Т.А.Т. управлявал превозно средство марка „Акиа“, модел „Ултра Л 9“, с рег. № А 0207 МС по ПП I-9 с посока на движение от гр.

Малко Търново към с. Звездец. При км. 299+5 водачът Т. нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което реализирал удар в мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 1000 РА“ с рег. № А 4492 К, управляван от С.К.Б.. Като резултат от настъпилия удар била причинена смъртта на мотоциклетиста. Твърди се, че деянието е противоправно, тъй като са нарушени правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5 ал. 1 т. 1; чл. 16 ал. 1; чл. 20 ал. 1и ал. 2 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

По случая било образувано ДП № 112/05.10.2023г. по описа на РУ гр. Малко Търново и пр.пр. № 6720/2023г. по описа на ОП- гр. Бургас, което към момента на подаване на исковата молба било на етап разследване.

Уточнява се също така, че починалият С. бил здрав, енергичен и изключително трудолюбив млад мъж, който осигурявал издръжката на семейството си. На 02.09.2023г. с П. направили сватба, а месец по-късно подготвяли погребението му. Родителите му изпаднали в шок от новината за смъртта му. Станали асоциални и емоционално неустойчиви. Вечер не можели да спят- потънали в дълбока скръб и тъга.

Съпругата му П. също била обзета от дълбока тъга. Налагало й се е твърде рано да бъде опората за двете си деца.

К. останала без баща на ** години, като никога нямало да има възможността да опознае баща си. Д. не била биологично дете на С., но в него тя припознала фигурата на баща, като той се грижил за нея като свое дете. Необходимостта от присъствието в живота на децата на двамата родителя била съществена и определяща за тяхното развитие, отглеждане и възпитание. Бащата представлявал подкрепа за майката и децата, а помощта му оказва влияние върху емоционално, психическото и финансовото им състояние.

Твърди се освен това, че превозното средство марка „Акиа“, при управлението на което виновно е причинено произшествието имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, валидна до 29.01.2024г., което ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на инцидента вреди.

На 06.11.2023г. била отправена молба-претенция пред ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД с вх. № 99-7252 и вх. №997251, като били посочени банкови сметки на ищците и представен констативен протокол. Тримесечният срок за произнасяне по претенцията изтекъл, но ответникът не определил и не изплатил обезщетение, поради което за ищците се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ответникът с отговора на исковата молба на първо място оспорва допустимостта на 2 иска предявен от ищцата Д. П.. Останалите искове оспорва по основание и размер.

Заявява се, че искът на Д. П. е недопустим, тъй като същата не е биологична дъщеря на починалия. Възрастта й не предполагала създаване на дълбока и емоционална връзка между тях, за да може да предявява иска и да търси обезщетение от смъртта му. Още повече, че от делото за родителските права на Д. било видно, че тя прекарва достатъчно време с биологичния си баща.

На следващо място се изразява несъгласие с посочения от ищците механизъм за настъпване на произшествието. В тази връзка се оспорва представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 299р-5779/05.10.2023г. От изложените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея документи не можело да се направи извод, че са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Дори и да се приемело, че вредите са настъпили вследствие на инцидента, то ответникът счита, че това обстоятелство не означа, че същите са в резултат на деликт.

Също така се въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Липсвали данни, че управляваният от него мотоциклет е бил технически изправен, респективно че е минал задължителен периодичен преглед. Наред с това е изразена позиция, че пострадалият не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, като е управлявал мотоциклета със скорост над максимално допустимата за конкретния пътен участък, в който е настъпило произшествието, както и че не е контролирал постпянно управляваното от него превозно средство. Последният не се съобразил с конкретната пътна обстановка, което довело до поставянето му в невъзможност да реагира адекватно и чрез предприемането на необходимите действия за недопускане на произшествието. Не носил и защитна каска. Нарушението на множество разпоредби на ЗДвП довело до настъпването на вредоносните последици.

На последно място се отправя възражение за прекомерност на претендираното от ищците обезщетение за причинените неимуществени вреди. Излагат се подробни доводи в тази връзка.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 05.10.2023г., около 14.15 часа на път I-9, км.299+5 автобус марка „Акиа“, модел „Ултра Л9“, с регистрационен номер А 0207 МС , управляван от Т.А.Т. се движил от гр.Малко Търново към село Звездец. При наближаване на местност „Ковач“, водачът на превозното средство спрял на отбивка, находяща се в лентата за насрещно движение, гледано по посока на движението му. При потеглянето си отново навлязъл в лявата пътна лента с намерение да насочи автобуса към дясната такава. Точно по това време в посока, обратна на неговата и в същата лента със скорост 100 км./ч. се движил мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРБ“ с регистрационен номер А 4492К, управляван от С. Б..

Мотоциклетистът навлязъл в десен завой и в неговия край забелязал намиращия се по средата на пътното платно автобус. Не успял да предприеме спиране и изправи своевременно превозното средство, като се опитал да избегне сблъсъка, заобикаляйки 3 автобуса от лявата му страна. Последвал удар в предната част на мотоциклета и долната дясна страна на автобуса, като резултат от който тялото на Б. изхвърчало и след съприкосновение с предното панорамно стъкло на автобуса паднало в ляво от мотоциклета.

Уврежданията, понесени от пострадалия били несъвместими с живота, а смъртта настъпила веднага след инцидента.

За установяване на тази фактическа обстановка по делото са приобщени множество писмени доказателства, включително заверени копия на част от материалите по досъдебно производство №299-112/2023г. по описа на РУ- Малко Търново, в това число констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Последните документи, като част от материалите по досъдебно производство имат характер на официални удостоверителни такива по смисъла на чл.179 ГПК, издадени са от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и по установения ред, поради което се ползват с обвързваща формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които следва да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай. / В този смисъл са решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /.

Представени са и писмени материали, свидетелстващи за уведомяване на застрахователя и разменена в тази връзка кореспонденция, както и удостоверения за родствени връзки.

В качеството на свидетел е разпитан водача на автобуса Т. Т., който споделя, че в деня на инцидента е превозвал ученици от гр.Малко Търново към село Звездец, като спрял превозното средство в отбивка от лявата страна на пътя. При връщането си обратно на пътното платно подал мигач и след като се прибрал в дясната пътна лента последвал удар с мотоциклетиста, който се опитал да го заобиколи отляво.

Свидетелката Ц.Я. разказва, че познава ищците. С П. Б. и С. Б. били в приятелски отношения. Описва пострадалия като всеотдаен и добър човек, прекрасен съпруг и приятел, който много държал на семейните ценности. С. споделял много с баща си, а с майка си също бил в много близки отношения. Двамата с ищцата П. Б. живеели заедно и били двойка от три-четири години. Спира се на отношението на пострадалия към детето Д. П.. Последният я приел като свое дете, грижел се за нея като баща, а с биологичния и такъв тя се виждала два пъти месечно. Докато П. била бременна с второто си дете, съпругът и се грижил за Д., знаел какво обича да яде и пие същата. С. полагал големи грижи и за биологичното си дете К.. По отношение на П. се проявявал като всеотдаен, любящ и грижовен съпруг. След новината за случилото се П. била в шок, майка му и баща му също не били на себе си. Състоянието на П. било критично, задушавала се, изпитвала страх от пространства. Лично свидетелката я завела на психолог. Преди случилото се била контактна и обичала забавленията, а след инцидента се променила, отказвала да се вижда с хора. Детето Д. също била много привързана към С., целувала снимката му и споделяла, че е станал „звездичка“. Нея също я 4 водили на психолог. След смъртта на С. виждала по-често родителите му. Опитвали се да се държат, но имали здравословни проблеми и не се чувствали добре. Показания е дала и В.И.сестра на ищеца К. Б.. По думите и отношенията между починалия и неговите родители били чудесни, той бил много загрижен за тях, помагал на баща си и споделял с тях. Не правил разлика между рожденото и доведеното си дете. Д. била привързана много към него, държала го за ръката винаги, когато може. Рисувала заедно семейството си-С. като „звездичка“. Родителите на починалия преживели много тежко загубата му, затворили се в къщи, появили се и здравословни проблеми- баща му получил схващания, възпалени лимфни възли на крака. Н. И. разказва, че родителите на починалия са приятели на неговото семейство, а той го познавал откакто се помни. С. и родителите му били сплотено семейство. Връзката между него и П. била романтична, те били пример за това как двама души трябва да се отнасят помежду си, въпреки трудностите. С. приемал Д. като собствено дете, грижил се изцяло за нея по време на бременността на П.. Грижил се и за К., като постпянно пращал нейни снимки на свидетеля. Трудно можело да се опише как приели новината за смъртта на С. родителите му. Преживели голяма мъка, шок и ужас. Не бил виждал по съсипани хора. П. също не успявала да превъзмогне загубата, като състоянието и не се подобрявало. Родителите му боледували и не показвали по никакъв начин, че са в състояние да продължат живота си.