Решение № 3713 от 22.07.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3713 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20245330120807 по описа за 2024 година

Предявен иск с правно основание чл. 150 СК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Х. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си М. П., против К. Х..

Твърди се, че с Решение №***г. по гр. дело № ***г. на *** е прекратен бракът между родителите К. Х. и М. П., като ответникът по силата на същото решение е осъден да заплаща на сина си А. Х. издръжка в размер на 120лв. чрез неговата майка и законен представител.

Към настоящия момент тази издръжка е под минималната за страната и не отговаря на потребностите на непълнолетното момче. Момчето е на *** години, живее с майка си в *** като ежедневно пътува до гр. ***, където посещава училище.

От определяне на издръжката е изминал значителен период от време повече от девет години. Единствено майката на ищеца полага грижи за него и го възпитава, а бащата се е дистанцирал от грижите за него, не проявява интерес да го вижда дори в рамките на определения режим за лични контакти.

От ***г. бащата не е заплащал и дължимата издръжка. На момчето са необходими средства за храна, облекло, учебни пособия, извънкласни 1 дейности. С възрастта нарастват и неговите потребности.

Ето защо от съда се иска да увеличи размера на издръжката от 120лв. на 500лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва при забава.

Прилагат се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.

Същият няма контакт с ответната страна. Ще се ползва от материалите по делото. При наличните доказателства искът е процесуално допустим, но според ответната страна е недоказан. Не са налице достатъчно доказателства, които да сочат неговата основателност, а също доказателства за претендирания размер на издръжката. Моли да бъде отхвърлен иска.

Квалификацията на иска е чл.150 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че малолетният ищец А. К. Х.ЕГН ********** е син на отв. К. А. Х..

Видно от представеното по делото Решение № ***г.по гр.д *** г. по описа на ***, ***., ответникът към момента е задължен да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 120лв., считано от 27.07.2015г. занапред .

От разпита на св. *** / без родство / се установява,че свидетелят живее на съпружески начала с майката на непълнолетния ищец – М. П.. Заедно отглеждат непълнолетния А. Х. . Свидетелят го чувства като свой син, при него момчето е пораснало, живеят заедно от ***годишната му възраст.

Много рядко бащата вижда сина си, за последните 10 години може би са прекарали общо около месец заедно .Не заплаща и дължимата издръжка на момчето . Преди около месец все пак изпратил 500лева за нужди на детето.

Свидетелят не знае какво работи ответникът, къде живее, знае ,че има помалка дъщеря , А. познава сестра си .

Понастоящем непълнолетното момче е ученик в *** . Допреди година тренирало *** . Има свой социален живот,излиза с приятели . Ежедневно 2 джобните му са около 25лв, тъй като заплаща и пътни разходи, а и по цял ден е извън дома и се храни навън .

Момчето расте бързо, често му се закупуват дрехи и обувки, защото наличните са му станали малки . Свидетелят и майката на момчето са родители на едно дете – момиче, и А. е много привързан към сестра си,както и тя към него .

Момчето посещава редовно *** .Около 80лв. е цената на *** карта .

В началото на учебната година се закупуват учебни помагала,раница, дрехи, на момчето се закупуват и телефони,като майката понастоящем изплаща телефонния му апарат- по 115лв. месечно .

Свидетелят е чувал, че ответникът играе хазарт, че родителите му са загубили жилището си, а сестра му – търговско помещение,заради дълговете му .

Наскоро узнали, че ответникът е получил наследствена къща до *** , която продал за 450 хиляди лева, а родителите и сестра му не получили нищо от тези пари, нито сина му А. . Случвало се е обаче обратното – А. имал спестени пари и баща му ги поискал в заем, като обещал да ги върне за няколко дни, но така и не ги върнал .

За период от 1 година когато момчето посещавало ***,бащата му заплатил веднъж или два пъти месечната такса . Закупил му тротинетка за 1200лв., после си я взел и я заложил .

Непълнолетният А. имал нужда от *** лечение, общата стойност на *** била 4200лв. и семейството я плащало на вноски .

Момчето има нужда ежемесечно и от *** продукти, от разнообразна и пълноценна храна и месечните му разходи надхвърлят 1000лв.

Сумата от 500лв. бащата превел по сметка на майката след завеждане на делото . Ответникът постоянно се оправдавал,че е сменил работата си,че няма средства . Свидетелят не знае дали към момента работи.

Изискана и приета по делото е справка за от *** за доходи и имущество на родителите на непълнолетния ищец. Майката на момчето работи, доходът и е под минималния за страната, притежава ***бр МПС.

3

Ответникът също е собственик на ***бр. МПС, няма действащ трудов договор понастоящем.

От приобщената справка от ,***,, се установява ,че и двамата родители имат задължение за издръжка към едно по-малко дете.

От изготвения по делото социален доклад се установява,че непълнолетният А. се отглежда от майка си, която по адекватен начин посреща базовите, емоционалните, образователните потребности на момчето.

Отскоро контактът на момчето с бащата е възобновен, срещат се,чуват се, прекарват време заедно .

Издръжката на момчето следва да бъде съобразена с възрастта и потребностите му .

Съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК показанията на разпитания свидетел, К. В. П.,ЧЕ СЪЩИЯТ ИМА

ЕЖЕДНЕВЕН БЛИЗЪК КОНТАКТ С МАЙКАТА И ДЕТЕТО И ПРЕКИ

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА НА СЕМЕЙСТВОТО, КАКТО

И

УЧАСТВА АКТИВНО В ГРИЖИТЕ ЗА

НЕПЪЛНОЛЕТНИЯ А. .

Показанията се кредитират като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, липсват приети доказателства, които да ги опровергават, поради което съдът ги кредитира в пълен обем .

Вземат се предвид приложените по делото писмени доказателства, КОИТО НАПЪЛНО СЪОТВЕТСТВАТ НА СЪБРАНИТЕ ГЛАСНИ ТАКИВА .

Писмените доказателства не са оспорени от страните .

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от 4 имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2015г./ е изминал значителен период от време, през който нуждите на детето драстично са се увеличили. Към момента на определяне на първоначалната издръжка детето е било на ***, понастоящем е на *** г. – ученик в ***.

Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи –чл. 142 ал.1 от СК.

От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се, това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т.н.

Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила раздялата между родителите му . Всеки един от тях въпреки раздялата е длъжен да поеме своята част от отговорността към детето.

Другият критерий са възможностите на родителя.

При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължение към други лица .

В настоящия случай И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА ЗДРАВИ И