Решение № 287 от 04.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102477 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ******* от **.**.**** г., евентуално – нищожността на т. 7 от Приложение № 1 - Условия на кредита и на чл. 4 от договора за кредит, за прогласяване недействителността на договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № ******* от **.**.**** г., както и обусловен иск за осъждането на първия ответник да заплати на ищцата сумата от 585.27 лева, заплатена без основание над главницата по договора за кредит.

Ищцата твърди, че на **.**.**** г. между нея и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е получила сумата от 5 000.00 лева при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %. Заявява, че на същата дата между нея и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за поръчителство, целящ обезпечение на задълженията й по договора за кредит.

Сочи, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР по договора за кредит, целейки да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ 1

ЕООД са свързани лица, както и че предвид недействителността на договора за кредит липсва основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство, който също е недействителен. Заявява, че е заплатила сумата от 5 585.27 лева, като счита, че не е дължала разликата над 5 000.00 лева, която разлика е платена без основание.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове. Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване недействителността на договора за кредит, тъй като има възможност да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание и в рамките на това производството съдът ще се произнесе в мотивите по този въпрос. Оспорва твърдението за нищожност на договора за кредит и счита, че същият има необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но не оспорва, че при изчисляване на ГПР не включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В тази връзка сочи, че въпросното възнаграждение не е общ разход по кредита и че същото не му е било известни при сключването на договора за кредит, а самото сключване на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаването на кредита. Заявява, че дори да се възприемат твърденията на ищеца за свързаност на двете дружества и за обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влече недействителност на двата договора, а единствено на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва предявените искове. Също счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване недействителността на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като за защитата правата на ищцата е достатъчно предявяването на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Заявява, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, т.е. към момент, в който основните параметри по кредита вече са договорени между страните по него. Сочи, че впоследствие на кредитора действително се предоставят данни относно размера на възнаграждението за поръчителство и относно начина, по който същото е разсрочено, но това се прави единствено с цел улесняване на плащането от страна на потребителя. Обръща внимание, че предоставянето на обезпечение, включително предоставянето на поръчител, е само възможност 2 но не и задължение за кредитополучателя. В тази връзка сочи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като същото не отговаря на дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Счита, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Прави изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 1 111.00 евро.

Ответниците не изпращат представители, като с писмени молби поддържат подадените отговори на исковата молба.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обуславящи установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на **.**.**** г. между М. А. С. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 5 000.00 лева, която последната се е задължила да върне на 8 месечни вноски в срок до **.**.**** г. при фиксирана лихва в размер от 40.00 % и годишен процент на разходите в размер от 48.21 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок 3 кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните /чл. 4, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Не се спори също, а и от представените писмени доказателства е видно, че на **.**.**** г. между М. А. С. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното дружество солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 2 930.30 лева, платимо на 8 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на М. А. С. сумата от 5 000.00 лева.

Сключеният между М. А. С. и „Кредисимо“ ЕАД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договори отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по 4 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48.21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договора.

На следващо място, с цел осигуряване на ефективни средства за защита на потребителите, когато се изследва въпросът за няколко договора, сключени със свързани лица и между свързани лица, е необходимо съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, 5 независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.

Следователно при множество правоотношения, когато същите са със свързани лица или между такива лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В случая от извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

По-насетне, от клаузите в договора за потребителски кредит /чл. 4, ал. 1-3/ е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение обаче, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че случаят касае отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице поръчител. Гореизложеното води и до извод, че в конкретния случай 6 договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.