Решение № 189 от 09.12.2025, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Бяла, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Й.а като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100372 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. Й. И. с ЕГН **********,с адрес .........., чрез пълномощник адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - гр. Русе против Н. Б. Н. с ЕГН **********,с постоянен адрес: ............ и Д. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: г...............

Моли съда да постанови решение,с което да прогласи относителна недействителност по отношение на Ц. Й. И. с ЕГН **********, на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 137, том. 5, per. № 6136, дело № 472 от 02.08.2022 г. на нотариус Елисавета Джонова, вписан под № 567 на НК, с район на действие PC гр. Бяла, с който на 02.08.2022 г. Н. Б. Н. с ЕГН ********** е продал на Д. Н. Н. с ЕГН ********** свой недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 17.08.2020 г., с адрес: г..........., целият с площ от 495 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 110, парцел II - 662 при граници и съседи: ***, ***, ***,

***, заедно с ЦЕЛИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ, както следва:

1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-1,30/27.12 2016 г. на ИД на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.08.2020 г., с адрес:

............. намираш се на етаж 1 в сграда с идентификатор 07603501.662.1, предназначение:

ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна страда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:

1

1, със застроена площ от 120 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта- няма, заедно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ зад източния гараж, източната част на ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ и 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от общите части на сградата;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по

КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, няма данни за изменение, с адрес: ............... ет. -1 /минус едно/, намираш се на стаж -1 /минус едно/ в сграда с идентификатор

***, предназначение:

ЖИЛИЩНА

СГРАДА

ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 24 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 07603,501.662.1.1 Претендира присъждане на разноските по исковото и обезпечително производство.

Излага в исковата молба, че е кредитор на ответника Н. Б. Н. по силата на договори за заем за сума в общ размер на 10 000.00лв., предоставени на 01.04.2022г. и 02.04.2022г.,с падеж 31.05.2022г. Вземането му било установено с влязло в сила решение на БРС, втори гр. с-в по гр. д. № 2865/2024г., с което е уважен предявения иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. №757/2024г. по описа на БРС,влязло в сила на 10.06.2025г.Поддържа, че на 02.08.2022 г., Н. Б. Н. сключил със сина си - ответникът Д. Н. Н. сделка, обективирана в Договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 137, т. 5, per. № 6136, д. № 472 от 02.08.2022 г. на нотариус Елисавета Джонова, вписан под № 567 с район на действие БРС.

Счита, че това разпореждане е било предназначено да го увреди като кредитор, така че да не може да удовлетвори вземането си чрез насочване на принудителното изпълнение към този имот. Длъжникът е знаел за увреждането, което причинява, а предвид факта, че съдоговорител на първия ответника е негов низходящ от първа степен, неговото знание се предполага на осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. Б. Н..Редовно призован за съдебно заседание ,явява се лично и заявява,че признава изцяло исковата претенция.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Н. Н. с изразено становище по неоснователност на исковата претенция, т.к. увреждащата сделка била финансирана с банков кредит и върху процесния имот имало наложена ипотека.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява издаването на Заповед № 331 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.09.2024г по ч.гр.д.№ 757/24 по описа на РС - Бяла, с която е разпоредено длъжникът Н. Б. Н. да плати на кредитора Ц. Й. И. сумата от 10 000лв, представляваща главница- остатък от дължими суми по запис на заповед от и от 02.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2024г до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв и адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Издаден е и изпълнителен лист № 281 от 11.09.2024г въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение.

За събиране на горните си вземания ищеца подал молба, по която е образувано изпълнително дело № 20248330400992 по описа на ЧСИ В.Маринов с рег № 833 с район на действие РОС. С Разпореждане № 1185 от 08.10.2024г по ч.гр.д.№ 757/24 по описа на РС-Бяла с оглед постъпило възражение от страна на длъжника по реда на 2 чл.414 ГПК, съдът е спрял изпълнението по изпълнителното дело на основание чл.420, ал.1 вр чл.417, т.10 ГПК. Въз основа на така постановеното разпореждане частният съдебен изпълнител с Постановление № 20128 от 15.10.2024г е спрял производството по изпълнителното дело.

На 11.10.2024г. ищеца е подал в РС - гр. Бяла искова молба вх.№ 6511 с предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземането си по посочената по-горе заповед за незабавно изпълнение. С Решение № 22 от 14.02.2025г. по гр.д.№ 865/24 по описа на РС - гр.Бяла съдът е уважил предявеният от Ц. И. срещу Н. Н. установителен иск. Решението е обжалвано от първия ответник и с Решение №261/ 10.06.2025г., постановено по в.гр.д.№ 358/2025г.е потвърдено решението на първоинстанционния съд и последното е влязло в сила на 10.06.2025г.

Представени са и доказателства- НА № 137, т.5, рег № 6136, д.№ 472 от 02.08.2022г на Нотариус Елисавета Джонова с район на действие РС -Бяла, вписан под № 567 на НК, вх.рег № на СВ-Бяла 3232 от 02.08.2022г, акт № 127, т.8, д.№ 1472,видно от които първия ответник е продал на Д. Н. Н. собствения си недвижим имот, а именно : 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 17.08.2020 г., с адрес: град Бяла, улица „Единадесети декември" № 44, целият с площ от 495 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 110, парцел II 662 при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, заедно с ЦЕЛИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ, както следва:

1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-1,30/27.12 2016 г. на ИД на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.08.2020 г., с адрес:

........... 1, намираш се на етаж 1 в сграда с идентификатор 07603501.662.1, предназначение:

ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна страда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:

1, със застроена площ от 120 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта- няма, заедно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ зад източния гараж, източната част на ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ и 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от общите части на сградата;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по

КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, няма данни за изменение, с адрес: ............... /минус едно/, намираш се на стаж -1 /минус едно/ в сграда с идентификатор ***, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 24 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 07603,501.662.1.1 Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД (т. нар. Павлов иск) е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда.Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е 3 начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. Ето защо, Павловият иск е способ за запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава удовлетворяването на вземането на кредитора в нарушение на принципа, че цялото имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка негова вещ или вземане (чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК).

Съгласно задължителните разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Павловият иск е облигационен, а не вещен иск, тъй като при уважаването му увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но същата се счита за недействителна, нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. При уважаването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.Ето защо, собственикът на вещта (приобретателят) понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща (чл. 135, ал. 1, изр. първо ЗЗД), или ако е придобил вещта безвъзмездно.

В този смисъл, фактическият състав на Павловия иск включва следните предпоставки – наличие на действително вземане на ищеца, извършване на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора, както и знание за увреждането у длъжника и у третото лице, с което той е договарял, когато сделката е възмездна. В разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е установена законова оборима презумпция за знание за увреждането, съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответниците.

Съгласно константната практика на ВКС (Решение № 4/26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.)., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, като за успешното провеждане на иска за обявяване недействителността спрямо кредитора на увреждащите го актове на длъжника не е необходимо вземането му да е изискуемо и ликвидно, нито съдебно установено. Прието е също така, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. А в случаи като настоящия, приложение намира и оборимата презумпция за знание на увреждането, тъй като страните по оспорената разпоредителна сделка са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.