Решение № 2418 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110107285 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, срещу Ф. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес ****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 1182464 от 10.12.2018 г., сключен с „****“ ЕАД, ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.: 514,37 евро (1 006,02 лв.), представляваща незаплатена главница; 122,00 евро (238,62 лв.), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 29.02.2020 г.; 315,21 евро (616,50 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.02.2020 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2292/2025 г. по описа на Варненски районен съд, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „****“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 1182464 от 10.12.2018 г. по електронен път, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Поддържа се, че договорът е сключен като част от организирана от кредитодателя система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправяне на предложението до сключването на договора страните са използвали изключително средства за комуникация от разстояние. Излага се, че длъжникът е кандидатствал онлайн, попълнил е заявление, че пълната преддоговорна информация му е била предоставена чрез хиперлинкове (Общи условия, Стандартен европейски формуляр, проект на договор, Приложение № 1 и погасителен план) и че след запознаване с нея същият е отправил обвързващо електронно волеизявление по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) чрез натискане на бутон 1

„Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверих въведените данни и приемам ОУ и Договора“, при което съгласно Общите условия заявлението се считало подадено, а Общите условия и договорът – приети и подписани. Твърди се, че по силата на договора ответникът е получил сумата от 1 200 лв., срещу което се е задължил да я върне на 15 месечни вноски с краен падеж 29.02.2020 г., при фиксиран лихвен процент 41,24 % и годишен процент на разходите 50 %. Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „****“ ЕАД като цедент е прехвърлило вземанията си към длъжника на цесионера „****“ ЕООД и че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. Излага се, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок, поради което моли исковете да бъдат уважени и да му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С. З.-****, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, и в частност твърдението, че между „****“ ЕАД и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит от разстояние; че на ответника е предоставена изискуемата преддоговорна информация; че е налице реално предоставяне на заемната сума; че ответникът е попълнил онлайн заявление и че между страните по електронен път са разменени електронни изявления; както и че ответникът е получил сума в размер на 1 200 лв. Поддържа се, че ответникът не е сключвал договор за кредит, не е правил изявления за съгласие с условията на представения договор, не е подписвал такъв нито на хартиен носител, нито по електронен път, и не е отбелязвал поле за съгласие по начин, който недвусмислено да установява, че изявлението принадлежи на него. Изрично се заявява, че по делото не съществува нито един документ, който да носи подписа на ответника, нито е налице негово електронно или друго изявление, от което да е видно, че същият е виждал документите, запознат е със съдържанието им и се е съгласил да бъде обвързан от тях, като се оспорва истинността на Договор за потребителски кредит № 1182464/10.12.2018 г. и на Стандартния европейски формуляр. При условията на евентуалност се навеждат доводи за нищожност на договора поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК относно условията за прилагане на лихвения процент, както и поради липса на съгласие.

Поддържа се, че при липса на валидно възникнало вземане в полза на „****“ ЕАД такова не е могло да бъде прехвърлено чрез договор за цесия, а в условията на евентуалност се релевира и възражение за погасителна давност. Въз основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковете.

В хода на устните състезания особеният представител на ответника поддържа изложените съображения, като акцентира, че от събраните доказателства не може да се установи договорът за кредит да е действително подписан от ответницата, че заключението на вещото лице не установява по безспорен начин идентичност между лицето, отметнало чек боксовете, и ответника, че разписката от „Изипей“ АД е представена едва в последното съдебно заседание след изтичане на срока за ангажиране на доказателства, и че не се установява нито сключването на договора, нито предоставянето на каквато и да е сума, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в производството са предявени положителни 2 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД. Обективно кумулативно съединените искове са допустими, доколкото са налице както общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, така и специалните такива по чл. 422, ал. 1 ГПК – налице е пълен обективен и субективен идентитет между претендираните по исков ред вземания и тези, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2292/2025 г. по описа на ВРС, а искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след постъпило възражение (т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Основателността на исковете е предпоставена от установяване при условията на главно и пълно доказване на следните кумулативни предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между първоначалния кредитор „****“ ЕАД и ответника; реалното предоставяне (усвояване) на заемната сума; неизпълнение от страна на ответника по размер и падежи; действителност и дължимост на договорната възнаградителна лихва и на законната лихва за забава; както и надлежно прехвърляне на вземането в полза на ищеца по договор за цесия. Тежестта за доказване на тези предпоставки е на ищеца, който черпи изгодни правни последици от твърдените факти, а в тежест на ответника е да докаже своите правопогасяващи и правоизключващи възражения. Доколкото вземането се претендира от цесионер, последният не може да се намира в по-благоприятно процесуално положение от своя праводател: по силата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД вземането преминава върху него в обема, в който го е притежавал цедентът, и заедно с него цесионерът понася и процесуалното бреме да установи валидното възникване на вземането.

По отношение на договора за цесия следва да се отбележи, че възраженията на ответника, насочени срещу отношенията между цедента и цесионера, и в частност оспорването на положените за цедента подписи и на представителната власт на подписалите лица, са неотносими и не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Длъжникът не е страна по цесионния договор и не разполага с правен интерес и легитимация да оспорва валидността на сделката между стария и новия кредитор, тъй като за надлежността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци в отношенията между неговите страни – в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС. По отношение на уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията. В случая обаче, доколкото по изложените по-долу съображения по делото не се установява изобщо да е възникнало подлежащо на прехвърляне вземане, въпросът за надлежността на уведомяването – включително предвид спорния в практиката характер на връчването на материалноправни изявления чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, чиято представителна власт е процесуална – е без значение за крайния изход на спора.

С определящо за изхода на спора значение е оспорването на истинността на представения Договор за потребителски кредит № 1182464/10.12.2018 г. и на Стандартния европейски формуляр и свързаното с него възражение, че по делото липсва документ, носещ подпис на ответника или негово електронно изявление, от което да е видно, че същият е автор на обвързващото волеизявление. Тъй като от отговора на този въпрос зависи самото съществуване на правоотношението, от което произтичат всички претендирани вземания, съдът дължи произнасяне по него на първо 3 място по същество.

Безспорно е, че процесният договор е от категорията на договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, тъй като според самите твърдения на ищеца от отправяне на предложението до сключването на договора страните са използвали изключително средства за комуникация от разстояние, без едновременно физическо присъствие. Именно поради спецификата на този ред за договаряне законодателят е уредил особени правила за доказване. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР доставчикът на финансовата услуга носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване на предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявления, отправени по реда на ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. Тази тежест се носи и от цесионера, който встъпва в правата на доставчика.

От съдържанието на представените документи и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява по какъв технически начин е „подписан“ договорът. Видно от Общите условия и от текста на представените договори, волеизявлението на потребителя се обективира чрез отбелязване (отметка) в чек бокс на интернет страницата на кредитора и натискане на бутон с текст „Декларирам, че съм получил СЕФ … и приемам ОУ и Договора“, съответно чрез използване на индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко съобщение (SMS) на телефонен номер. Този начин на полагане на изявлението съставлява електронен подпис в неговата обикновена (проста) форма по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – данни в електронна форма, които са добавени към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярят използва, за да се подписва. Не се твърди и не се установява изявлението да е подписано с усъвършенстван електронен подпис по чл. 3, т. 11 от Регламента, нито с квалифициран електронен подпис по чл. 3, т. 12 от Регламента. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице, според което за обикновения електронен подпис е достатъчно да се отметне чек бокс за съгласие и да се натисне съответният бутон, като самият договор не носи отбелязвания, че е подписан с електронен подпис.