Решение № 21715 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21715 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110135741 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил искове против В. И. *** ЕГН ********** и наследниците на Е. К. А., като въз основа издадено удостоверение за наследници, с уточнителна молба от 5.8.2024г. е посочил, че насочва иска си само против В.

И. ***. Твърди се, че Е. А. и В. *** са били собственици на топлоснабден имот - а*** , с абонатен номер *** инсталация № ***, като за периода 01.5.2021 г. – 30.4.2023 г. не са заплатили стойността на потребената за посочения имот топлинна енергия в размер на 1672,04 лева, както и лихва за забава върху тази сума за периода 15.9.2022 г. – 29.5.2024 г. в размер на 185,50 лв.,, както и сумата от 48,13лева главница за дялово разпределение за период м.5.2021г.- м.4.2023г. и 11,07 лева лихва за забава от 16.7.2021г.- 29.5.2024 г. ,които главници претендира ведно със законна лихва от предяваване на иска – 14.6.2024г.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото в о.с.з. от 7.11.2024г., съдът е допуснал поправка на фамилното име на ответницата – на М..

В срока за отговор, В. М. е упражнила правото си да подаде писмен отговор, като сочи, че не е потребител, защото имотът е необитаем, ответницата сочи, че имотът винаги се е ползвал от другия собственик, който е бил титуляр по партида, а след смъртта му е бил необитаем. Оспорва се единствено начислената сума по изравнителна сметка за период 1.5.2022г.- 30.4.2023г., като се сочи, че същата не отразява реалното количество ползвана вода за имота, като в сметката е разписано подгряване на вода от 225,03 куб.м, което не отговаря на ползваното. Твърди се, че за период от 5.2022г. до 4.9.2024г. ползваната вода е в размер на общо 3 куб. м., а ищецът няма основанието да начисли повече, като се твърди, че за периода ищецът не е следвало да начислява количество при липса на осигурен достъп, а следвало да не начислява количество изобщо, доколкото процедурата за начисляване на суми 1 по максимална мощност е нищожна. Твърди се, че ответницата е уведомила ФДР, че имотът е необитаем, поради което и счита изравнителната сметка за изготвена незаконосъобразно, за което прави искане за допускане на свидетел. Счита, че не дължи такса за дялово разпределение и лихва върху нея, като се оспорва таксата да се дължи на ищеца, както и че той едностранно определя размера й. Прави се евентуално възражение за погасителна давност. .

Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по спора.

От писмените доказателства по делото се установява, и е безспорно по делото, че с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 2009г., Е. К. А. и В. И. ***, са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот. На 23.10.1999г., видно от копие на подадено заявление, Е. А. е подала заявление до ищеца за откриване на партида за имота, с посочване на един потребител. На ръка, на заявлението е изписано : „ ***“ – клиентският номер, посочен от ищеца в исковата молба.

От постъпилото по делото удостоверение за наследници е видно, че Е. А. е починала на 14.7.2022г., като е оставила свой единствен наследник по закон - ответницата В. И. М. с ЕГН **********.

Към исковата молба са представени съобщения към фактури, издадени от ищеца. От съобщение към фактура № 1021610457/31.7.2022г., на стойност 201,08 лева, същата съдържа претенция на ищеца за отоплителен сезон 5.2021г.- 4.2022г., като с тази фактура, на потребителя се съобщава, че текущите фактури за период м.5.2021г.- м.4.2022г. на стойност 368,60 лева са сторнирани и е издадена една обща фактура, на сочената по – горе стойност.

Третото лице – помагач е представило формуляр за извършен отчет в имота на 11.5.2022г., като двата водомера са отчетени и показанията са: уред 0807699 – няма ново потребление, показанието е 317 куб.м., уред 0807604 – показание 491 куб. м., предходно – 487 куб.м., тоест, за отоплителния сезон е налице потребление от 3 куб-м вода.

От съобщение към фактура № 1027883410/31.7.2023г., на стойност 1470,96 лева, същата съдържа претенция на ищеца за отоплителен сезон 5.2022г.- 4.2023г., като с тази фактура, на потребителя се съобщава, че текущите фактури за период м.5.2022г.- м.4.2023г. на стойност 233,13 лева са сторнирани и е издадена една обща фактура, на сочената по – горе стойност 1470,96 лева, която се формира от сумите: без ДДС: 125,40 лева за подгряване на вода за период 5.2022г.- 6.2022г, и сумата 118,37 лева за период 7.2022г.- 4.2023г., от които 141,13 лева за отопление и сумата 977,24 лева за подгряване на вода.

Третото лице – помагач е представило формуляр от ЕС за неосигурен достъп до имоти за този отоплителен сезон, включително и процесния.

Ответницата е представила формуляр за осигурен на 4.9.2024г. отчет, след датата на връчване на препис от исковата молба, от който е видно, че потреблението на уред 0807699 – е 317 куб.м, като показанията от отчет на 11.5.2022г., а уред 0807604 има потребление 2 кубм вода в сравнение с отчета на 11.5.2022г. /показанията са 493 куб.м., на 11.5.2022г. – 491 куб.м./

2

Ответницата, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство, не са представили доказателства за заплащане на исковите суми.

Релевантните за спора обстоятелства се установяват от събраните писмени доказателства и експертни заключения.

Към началото на исковия период е влязъл в сила обнародваният на 09.12.2003 г. (в сила от 05.03.2004 г.) Закон за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ДР на ЗЕ, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Разпоредбата на §1,чл.42 е в сила в началото на исковия период, като считано от 07.07.2012г., е отменена и е приет §1, чл.41б ДР на ЗЕ съгласно който „ Потребител на енергийни услуги" е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно българското законодателство от 1999 г., лице, което употребява топлинна енергия) е потребител на същата и дължи заплащането на отдадената топлинна енергия за имота, който обитава. Ответниците се явяват потребители на енергийни услуги на основание § 1, чл.41 Б, б”Б” ДР на ЗЕ, доколкото са ползватели на мрежата, тъй като се установи,че собственият им апартамент е в сграда в етажна собственост, присъединена към мрежата. В закона към относимия, исков период, не е въведено императивно изискване потребителят /съответно ползвателят/ да сключи писмен договор с доставчика на топлинна енергия, доколкото облигационното правоотношение възниква за присъединен към мрежата обект, до който се доставя топлинна енергия. В настоящия случай е точно така, защото жилището на ответника е в рамките на сграда в етажна собственост, която има сградна инсталация, със собствените или титулярите на вещно право на ползване за топлоснабдения имот. Видно от представените от ищеца доказателства, към датата на издаване на двете останали за разглеждане от съда фактури, ответницата е собственик на имота и следва да заплаща топлинната енергия за него.

Приложимият подзаконов нормативен акт за исковия период е Наредба Е –РД - 041.3.2020г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл.70 от същата предвижда, че изравнителните сметки се изготвят до 31.7., като съгласно ал.8 от същата разпоредба, рекламации по сметката са възможни до 31.8., като в същия срок клиентът може да поиска извънреден отчет. Съгласно последното изречение на чл.70,ал.8, след тази дата, рекламации не се приемат.

За първата част от исковия период – от 5.2021г. до 4.2022г. в имота е осигурен достъп за отчет.

3

За следващата част, видно от съставения протокол, достъп не е осигурен. Ето защо, за третото лице помагач е възникнало правото да изготви изравнението по реда, предвиден в цитираната от съда Наредба.

Извършеният на 4.9.2024г., в хода на исковото производство отчет, е след посочения в чл.70,ал.8 от Наредбата срок, следователно, същият следва да се съобрази като реално ползвано за имота количество вода, с последиците, които ще бъдат разгледани по - долу.

Видно от представената индивидуална справка от третото лице, именно за период 5.2022г.- 4.2023г., начислената сума 1031,52 лева без ДДС за целия отоплителен сезон, е разпределена: сумата от 141,13 лева за отопление / което, видно от самата сметка, е само за сградна инсталация, без отопление на имот/, и 1102,64 лева без ДДС за БГВ. Сумата за сградна инсталация е изчислена, като въз основа на отопляемия обем на имота, е изчислен делът на имота, като същият е съотнесен към отдаденото от общия водомер количество енергия.

Сумата за вода, е изчислена, като в рамките на изравнението не е вписан отчет / стар/, а е вписан разход – начислено количество за неотчетени водомери, съотнесено към количеството отчетени водомери и част от разлика е вписана на този клиентски номер.

Относно определеното количество за енергия за сградна инсталация, съдът намира, че е спазено правилото на чл. 7.3,1. от Приложението към Наредбата, което гласи: “Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект.“ 7.3.1. При липса на индивидуален топломер за имот се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се определя по следния ред:

1) определя се инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградата – етажна собственост; при липса на данни се приемат данните на подобен имот, например на друг етаж;

2) за всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота; най-голямото отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);

3) екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на имота и/или обемът му се умножи с МСРС.

7.3.2. При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т. 7.3.1.

Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в сроковете, указани в наредбата.“

Предвид непоискването на отчет в рамките на посочения период – до 31.8.2023г., за третото лице е възникнало правото да изчисли дължимата енергия по реда на чл.7,3,2.

Относно начислената сума за битово горещо водоснабдяване, Наредбата предвижда 4 следното:

„8. Когато в сграда – етажна собственост, се прилага дялово разпределение чрез индивидуалните топломери на апартаментни абонатни станции, топлинната енергия за имота се определя по следния начин:

8.1. Топлинната енергия за БГВ и за отопление на имота за отчетен период се определя по показанията на индивидуалния топломер на имота.

8.2. Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и за БГВ за сградата и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти. Разпределя се между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект.