Решение № 26 от 27.10.2021, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Х., 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20205600900149 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., за сума в размер на 50 000 лева.

ИЩЕЦЪТ – К. П. К. твърди, че на 25.06.2015 год. около 10.30 часа в землището на гр.Пловдив, на път II – 56 е управлявал лек автомобил, марка ***, движейки се в дясната лента за движение в посока към гр.С.. Твърди, че той и съпругата му, която се возела на предната дясна седалка в управлявания от него автомобил, са били с поставени предпазни колани. По същото време и на същото място, в лентата за насрещно движение – в посока към гр.Свиленград се движели товарен автомобил - ТИР, с неустановена регистрация, а зад него – лек автомобил **, също с неустановена регистрация и лек автомобил ** с рег. № ***** . В момента, когато му предстояло да се размине с ТИР - а, най – неочаквано за него, лекият автомобил ** с неустановена регистрация, предприел маневра – изпреварване на ТИР - а, навлизайки в насрещната лента за движение. За да избегне челен удар, ищецът отклонил автомобила си рязко надясно, при което изгубил управлението над превозно средство и навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което последвал челен удар с лек автомобил **, при което били причинени телесни повреди на всички пътници в двете МПС.

В хода на разследването по образуваното ДП № 165 / 2015 год. по описа на ОД на МВР – Пловдив, било установено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на неидентифицирания лек автомобил **. По данни от видео наблюдение на камерите на АПИ, намиращи се недалеч от района на 1

ПТП, разследването установило автомобил с рег. № **** , който бил преминал през мястото на пътния инцидент, отговарящ на лек автомобил ***, син на цвят, със собственик Я. Т. – гражданин на ***, който разпитан по делегация отрекъл да е ставал причина за настъпване на ПТП при транзитното си преминаване през ***. С присъда № 16 от 17.01.2019 год., постановена по НОХД № 681 / 2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Твърди още, че в резултат на пътния инцидент е получил следните увреждания – фрактура на ацетаболума в дясно /счупване на таза/ и фрактура на гръден кош – 2-7 ребро по аксиларна линия в дясно, за което е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.Пловдив за периода от 25.06.2015 год. до 14.08.2015 год. До 12.12.2015 год. е бил в болнични. На 30.06.2020 год. отправил претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която до момента на подаване на исковата молба, нямало произнасяне. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му травматични увреждания, вследствие на пътния инцидент, станал на 25.06.2015 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.08.2020 год. до окончателното й изплащане. С допълнение на искова молба, представено с молба вх. № 8436 от 12.11.2020 год., ищецът е поискал присъждане на законна лихва, считано от 01.10.2020 год., обосновано с изтичането на три месечния срок за произнасяне по щетата, позовавайки се на постановения от ответника изричен отказ за изплащане на поисканите обезщетения, съобщен след подаване на исковата молба. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – Г. Ф. – гр.

С. – оспорва иска по основание и размер. Заявява възражения за погасяване на иска по давност и за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че водачът на лек автомобил ***, с белгийски регистрационен № **** , причинил ПТП е имал валидно сключена застраховка. Заявява възражение за прекомерност на исканото обезщетение. С допълнителния отговор на исковата молба, подаден от ответника е заявено възражение за съпричиняване, допуснато от ищеца, изразяващо се в навлизане, без наличие на техническа причина, в лявата /западна/ лента за движение, които действия преценя като такива, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Момента на въвеждане на възражението за съпричиняване – с допълнителния отговор на исковата молба е обосновано с това, че образуваното против ищеца наказателно производство е приключило след подаване на отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 16 от 17.01.2019 год., постановена

2 по НОХД № 6819 / 2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ищецът е признат за невинен в това, че на 25.06.2015 год. в землището на гр.Пловдив, на път II – 56 /източнообходен път/, в района на 92 + 500 км. от началото на пътя, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ***, с ДК№ ***, да е нарушил правилата за движение, при което по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, като е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 260079 от 22.10.2020 год., постановено по ВНОХД № 1456 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

На 30.06.2020 год. до ответника е била отправена претенция от ищеца и съпругата му – М.Б. К.а, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 25.06.2015 год. – данна, която съдът възприема от приетото като писмено доказателство известие за доставяне. В отговор на претенцията ответникът е изискал от ищеца допълнителни доказателства, описани в представеното по делото писмо с изх. № 24 – 01 – 282 от 02.07.2020 год. С решение от 30.09.2020 год., ответникът е отказал изплащане на обезщетение, видно от приложеното по делото писмо изх.№ 24 – 01 – 282 от 30.09.2020 год.

Видно от представеното от ответника писмо от

Бюро на Белгийските автомобилни застрахователи е, че към 25.06.2015 год. е налице пълно покритие за МПС ****, с регистрационен номер, ***, собственост на Я. Т.. В писмото се посочва още, че застрахованото лице не е декларирало пред застрахователя ПТП, станало на посочената по-горе дата. С писмо от 04.12.2020 год., изпратено до Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи е посочено наименованието на застрахователя по ГО на описания по-горе автомобил. От съдържанието на писмото се установява още, че оставало да се изясни дали участвалото МПС съвпада с регистрираното МПС.

От заключението, представено по допуснатата съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП, станало на 25.06.2015 год., ищецът е получил следните травматични увреждания, а именно – счупване на 2 – 7 ребра в дясно; счупване на дясната тазобедрена ямка и частично на крилото на дясната хълбочна кост на таза, закрито; охлузвания и хематоми по главата и шията; охлузвания по крайниците.

Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупването на дясната тазобедрена ямка. Обичайният срок за възстановяване за физически труд е определен от експерта на 12 месеца, в случай, че не настъпят усложнения. Причинено било и трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупване на 6 /шест/ ребра в дясно. Обичайният срок за възстановяване за физически труд е посочен на 3 – 4 месеца, в случай, че не настъпят усложнения. Охлузванията и хематомите по главата, шията и крайниците 3 причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Срокът за възстановяване е определен на 20 – 25 дни. Нямало данни за настъпили усложнения при лечението на травмите. Според вещото лице Е. оздравителният процес е приключил и било налице пълно възстановяване от травмите.

По искане на страните по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката К.а – съпруга на ищеца се установява, че на 26.06.2015 год. двамата пътували от гр.Х. към гр.С., като използвали обходния път на гр.Пловдив. Времето било слънчево, а движението – натоварено и в двете ленти. Ищецът управлявал автомобила с около 80 км./ч.

И двамата били с поставени предпазни колани. В момента, в който се разминавали с движещия се в насрещното платно ТИР, иззад същия рязко изскочила една кола – марка **, с десен волан, светлосин на цвят. За да избегне удара, съпругът й рязко свил надясно, след което колата им се озовала в насрещното платно, където последвал челен удар с бяла кола – марка **. Твърди още, че *** бил навлязъл изцяло в тяхната лента за движение, както и това, че между двете превозни средства последвал удар.

*** продължил и изобщо не спрял. След инцидента били откарани в УМБАЛ – гр.Пловдив. Съпругът й бил с шест счупени ребра и счупен таз. Наложило се да му правят екстензия, в което състояние, продължило 35 дни, не можел да става, нито да се обслужва сам. Инцидентът довел до физически и психически травми, защото животът им се променил за един миг и за много години напред. Ищецът престоял в болницата в продължение на 50 дни, но и след изписването не се чувствал добре. Наложило се да го приберат в къщи, носен на одеало от четирима човека. По-големият им син посветил една година от живота си, за да се грижи за родителите си. По време на престоя им в болницата ги посещавал психолог, но след като се прибрали в къщи, решили, че няма да се възползват от услугите на специалист в тази област.

Едва през месец октомври, съпругът й започнал да прави по няколко крачки, с помощта на проходилка, а от следващия месец се предвижвал с патерици.

През месец януари 2016 год., когато изтекъл срока, определен с решението на ЕЛК, съпругът й взел платен отпуск, защото не се чувствал добре и имал нужда от възстановяване. След това започнал на предишната си работа, но с напълно променено ежедневие – преди излизали на походи и излети, а след пътния инцидент можело да си позволят разходка не повече от един час, поради болки в краката, таза и проблеми с дишането. Преди катастрофата, веднъж в седмицата, ищецът се събирал с приятели да играят футбол, а след това стоял от страни и гледал. С времето престанал да ходи, защото това му напомняло за инцидента. И в момента изпитвал болки при движение, както и психически дискомфорт. Опитвали се да се съхранят, но имало и тежки моменти. Когато по телевизията показвали случаи с катастрофи, сменяли канала. Съпругът й станал по-затворен човек. Чувствали се непълноценни сред приятелите си, с които ограничили контактите си, включително и поради промяната във физическото им състояние. Година и половина след катастрофата починала майката на свидетелката, която приживе им оказвала 4 голяма морална подкрепа. За ищеца и за нея било много притеснително това, че трябва да разчитат на помощта и на своите възрастни родители, което карало двамата съпрузи да изпитват чувство на безпомощност.

В качеството на свидетел е разпитан и ИВ. М. Г., посочен от ответника, от показанията на който се установява, че към момента на извършване на пътния инцидент е имал микробус, зелен на цвят, марка **** с рег. № ***, по повод на което е бил разпитват по време на наказателното производство, с оглед идентифициране на ***, станал причина за настъпване на ПТП, за което било установено, че е с клас - „А“ или „Б“, за разлика от неговия автомобил, който бил „В“ класа. Твърди, че не е бил нито очевидец, нито участник в пътния инцидент, при който е пострадал ищеца. В тази насока са и показанията на свидетеля М. Н. Ю., който също бил разпитван по досъдебното производство във връзка с идентифицирането на ***, станал причина за настъпване на пътния инцидент, по повод на това, че към този момент съпругата му е имала същата марка автомобил, син на цвят, но с пловдивска регистрация и с ляв волан, отричайки същият да е бил ползван по време и място на катастрофата.