Определение № 164 от 26.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. София, 19.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20221000503610 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на: 1.Частна жалба с вх. Рег. № 58988 от 19.09.2022г. подадена от Т. Ц. И., чрез адв. А. Т. от САК, с адрес за връчване на съдени книжа и призоваване гр.

***, ул. „***“ № *** срещу Определение №7091 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г., с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК и 2. Частна жалба с вх. Рег. № 73962 от 07.11.2022 г. подадена от Т. Ц. И., чрез адв. А. Т. от САК, с адрес за връчване на съдени книжа и призоваване гр. ***, ул. „***“ № *** срещу Определение № 10530 от 21.10.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г., с което съда е осъдил ищцата да плати в полза на ответника И.

П. П. разноски в производството в размер на 1700лева, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.

В писмен отговор с вх. Рег. № 78983 от 22.11.2022г. ответниците И. П. П. и Д. Л. П., чрез адв. М. Т. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.***,бул.

„***“ № ***, ет.*** , оспорват основателността на Частна жалба с вх. Рег. № 58988 от 19.09.2022г. Писмен отговор срещу втората частна жалба не е постъпил.

Частните жалби са подадени от процесуално легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване, срещу подлежащи на въззивна проверка съдебни актове, поради което съдът ги приема за процесуално допустими, а разгледани по същество и за основателни, предвид следното:

С Определение №7091 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г., производството по делото е прекратено. Поради липса на посочено основание за прекратяването, такова следва да се изведе от обстоятелствената част на обжалвания съдебен акт. От нейното съдържание, се установява, че първоинстанционния съд е приел, че предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД е недопустим, поради наличието на сила 1 на присъдено нещо, обективирана в Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр. Д.№ 1659 по опис на ВКС за 2020г. , т.е. че е налице отрицателна процесуална предпоставка – липса на правен интерес /чл. 130 от ГПК/. С Определение № 10530 от 21.10.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г., съдът макар и да не е посочил, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил ищцата да плати в полза само на ответника И. П. П. разноски в производството в размер на 1700лева.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с обжалваните съдебни актове и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Гр. Д. № 11820 по опис на СГС за 2021 г. е образувано по предявен от Т. Ц. И. против И.

П. П. и Д. Л. П. /конституирана с определение № 5148 от 15.12.2021 г., но непосочена в прекратителното определение/, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство скл. На 09.03.2016 г. между Т. Ц. И. в качеството на продавач и И. П. П. в качеството на купувач, обективиран в писмен акт с нотариална заверка на подписите на договарящите, който акт е вписан в Сл. по Вписвания на 09.03.2016 г. Видно от съдържанието на договора, ищцата е продала на първия ответник наследството останало от нейния баща Ц. Й. И. срещу цена в размер на 10 000 лева. Ищцата претендира за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави при сключването му и обосновава претенцията си с не съответствие между стойността на двете престации. От съдържанието на двата нот. Акта, приложени като доказателства по делото, се установява, че към датата на сключване на договора ищцата се е разпоредила с 1/5 ид. Част от общо 15 броя недвижими имоти, с обща данъчна оценка в размер на 2 127 186.70 лева, от които разпредената част е с данъчна оценка в размер на 425 437.34 лева. В исковата молба се излага, че това разпореждане е в нарушение на добрите нрави, защото договорената цена в размер на 10 000 лева е несъответна на данъчната оценка, а пазарната стойност е много по-висока. Според ищцата, това несъответствие нарушава добрите нрави и посочва съдебна практика на ВКС, по идентични казуси.

Ответната страна е оспорила допустимостта на иска. В писмен отговор с вх. Рег. № 31843 от 08.12.2021 г. излага, че ищцата и в други производства пред съд е правила възражения за нищожност на договора, на същото основание. Твърди, че възраженията не са приети за основателни, а производствата по които все още липсва произнасяне по същото възражение са основание за спиране на делото, до постановяване на решение по тях. Представени са документи за образувани: 1. Гр.д. № 55848/2017 г. с ищец И. П. срещу Т. И. по предявен иск с пр. основание чл. 124 от ГПК за установяване на права на собственост върху 1/5 ид. Част от същите недвижими имоти придобити чрез покупко-продажба, обективирана в процесния договор; 2.Гр.д. № 79221/2017 г. с ищец И. П. срещу Т. И. по предявен иск с пр. основание чл. 124 от ГПК за установяване на права на собственост върху 1/5 ид. Част от същите недвижими имоти придобити чрез покупко-продажба, обективирана в процесния договор и 3. Гр.д.№ 174/2018 г. ищец И. П. срещу Т. И. по предявен иск с пр. основание чл. 124 от ГПК за установяване на права на собственост върху 1/2 ид. Част от част от имоти придобити 2 чрез наследяване и покупко-продажба, обективирана в процесния договор. В отговора се твърди, че общото между тези искове е защитата на ответницата /сега ищца и частна въззивна жалбаподотелка/, която във всеки от писмените отговори се е позовавала на нищожността на договора за продажба на наследство от 09.03.2016 г., на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чрез възражение.

Първоинстанционият съд, в обжалвания съдебен акт е приел, че възраженията на ответниците са основателни, защото в едно от тези производства вече е постановен влязъл в законна сила съдебен кат по същество, в който възражението за нищожност идентично по съдържание с предявения иск не е било уважено. Счел е, че е недопустимо съда да се произнеса повторно по действителността на договора, след като в мотивите към този акт – Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр.д. № 1659/2020 г. съда е приел за неоснователно възражението с идентичен предмет на предявения иск.

Възоснова на тези факти, настоящият въззивен съд извежда следните правни изводи:

За да е налице хипотеза на непререшаемост на съдебен спор, завършил с влязло в законна сила съдебно решение е необходимо правните последици от предходен съдебен акт в неговите обективни и субективни предели да обосновават сила на присъдено нещо. СПН има защитна функция, която представлява пречка за страните да искат от съда пререшаване на правен спор, т.е трябва да е налице предходен съдебен акт, който да е разрешил спора за нищожността на договора за продажба на наследството. Не е спорно, че такова решение не е постановявано, защото такъв иск не е бил предявяван преди образуване на гр.д. 11820/2021 г. СГС. Според съда постановил обжалвания съдебен акт, възраженията на ищцата, които тя е направила като ответница в предходните съдебни производства по искове за собственост, имат същата сила, ако съдебното решение не ги е зачело, т.е. ги е правоотрекло като обуславящи правата на собственост. Видно от Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр.д. № 1659 по опис на ВКС За 2020 г. съдът се е произнесъл по иск с пр. основание чл.

108 от ЗС между същите страни, като обект на спорни права са ½ ид. Част от конкретен недвижим имот, включен в наследствената маса на наследодателя на спорещите страни.

Първоинстанционният съд е приел, че с това решение възражението за нищожност на договора не е прието за основателно, поради което е недопустимо да се разглежда в отделно производство, каквото е прекратеното.

Настоящия съд не споделя това становище. За да прекрати производството като недопустимо, съдът е длъжен да установи пълна идентичност в обективно и субективно отношение между двете производства и да формира извод за непререшаемост на спора възоснова на анализ на обективни и субективни предели на СПН. Спорът за действителността на договора за продажба на наследство е преюдициален към спора за собственост на вещите, които са включени в наследствената маса към датата на неговото сключване. Поради липсата на идентичност в предмета на делата, не е налице СПН, по което и да е възражение на разпоредителя с полученото наследство, в което и да е от делата посочени в писмения отговор с вх. Рег. № 31843 от 08.12.2021 г. Спорът за действителността на договора освен, че не е разрешен със сила на присъдено нещо е и преюдициален към 3 предявените искове за собственост. Затова, след неговото предявяване в отделно производство, производствата по всички останали дела, които са били висящи е следвало да бъдат спрени. В конкретния случай, по всеки иск насочен срещу ищцата, независимо от неговия предмет, тя е правила възражение за нищожност с пр. основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД. Това възражение, в мотивите към един от съдебните актове може да бъде прието за основателно, в друг за неоснователно. Затова, СПН не се простира върху мотивите. Спорът за нищожността на договора не е разрешен с влязъл в законна сила съдебен акт, още помалко с Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр.д. № 1659 по опис на ВКС За 2020 г., в което изобщо липсват мотиви по възражение за нищожност на основание нарушение на добрите нрави, а от изложените се установява, че не са събирани и относими доказателства, налице ли е била твърдяната от ответницата нееквивалентност на престациите и следва ли от нея основателност на възражението. Понеже естеството на възражението излиза извън обективните предели на предявения иск /отнася се за 15 броя имоти/, то установяването на еквивалентност в престациите изобщо не е изследвано от съда постановил Решение № 61 от 07.07.2022г. по гр.д. № 1659 по опис на ВКС за 2020 г. Дори и съда да е изложил мотиви по преюдициални правоотношения, тези отношения могат да бъдат поставени пред съда отново като предмет на дело, в което ще подлежат на доказване и на установяване, без да е възможно да се предявява отвод за присъдено нещо. В този смисъл, безспорно е правната теория по въпроса – ползват ли се със СПН мотивите към съдебното решение.

По поставения в частна жалба Частна жалба с вх. Рег. № 58988 от 19.09.2022г. въпрос за правилността на обжалваното определение за прекратяване на делото е налице и константна съдебна практика на ВКС, според която страната, която има правен интерес от оспорване, може да направи това и в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността на правна сделка, докато спорът за собственост е висящ /виж. Решение № 11/20.07.2012г. по гр.д.№ 447/2011 г., постановено в производство по чл.290 от ГПК/. Това е сторила и ищцата в производството по гр.д. № 11820/2021г. Последвалите промени във факта на висящността на споровете за собственост, не се отрязват на допустимостта на иска, поради което прекратяването на производството по гр.д.№ 11820/2021 г. освен, че е необосновано е и неправилно. Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, ведно с определението, с което съда е присъдил разноски в полза на ответника.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №7091 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г. и Определение № 10530 от 21.10.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г. и ВРЪЩА гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г. на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5