Решение № 1955 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1955 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115284 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против С. Г. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 3500 лева, при уговорен ГЛП – 41 % и ГПР – 49,06 %, с общо задължение по кредита сума в размер на 5637,193 лева и срок на кредита – 30 месеца.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителна услуга „***“ в размер на 1925 лева. Задължението по кредита и по закупени допълнителни услуги било в общ размер на 75622,19 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 30 месеца, с месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 252,079 лева.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко 1 предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага. Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска.

Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за сключването на договора.

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугата „***“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за нейното предоставяне. Във връзка със закупената услуга „***“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника. Твърди се, че е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, връщайки на дружеството преведената сума, ведно с лихва съобразно т. 7 от Общите условия на процесния договор, както и да го измени, чрез предсрочно погасяване на кредита съгласно ОУ и ЗПК. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор били направени плащания по кредита в размер на 1762,88 лева, с които били покрити 7 погасителни вноски.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения, длъжникът бил изпаднал в забава, като се претендира главница в размер на 1747,76 лева, дължима от вноска №*** с падежна дата ***г. до вноска №*** с падежна дата *** г.; ****г.; сумата от 646,47 лева, представляваща лихва за забава, дължима от *****г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 271/2025 г. по описа на Районен съд – Б. С визираната заповед било отказано издаване за сумата от 962,55 лева, възнаграждение за закупена услуга *** дължимо от вноска №*** с падежна дата ****г. до вноска №*** с падежна дата *****г., като за това възнаграждение е предявен осъдителен иск, ведно със зак. лихва върху същото, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, при което за ищеца възникнал правен интерес да предяви установителни искове относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1747.76 лева, дължима от 2 вноска №*** с падежна дата ****г. до вноска № **** с падежна дата *****г.; договорно възнаграждение в размер на 1235.07 лева, дължимо от вноска № *** с падежна дата ****г. до вноска № ***с падежна дата *****г. и 646.47 лева лихва за забава, дължима от 11,09,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и осъждане на ответинцата да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 962.55 лева, дължимо от вноска № *** с падежна дата *****. до вноска №***с падежна дата ****., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.

В първото по делото о.с.з. се явява негов представител адв. Д., която е заявила възражение за недействителност на договора за кредит и за недействителност на клаузата за заплащане на възнаграждение за закупена услуга Фаст. Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 271/2025 г. по описа на РС Б., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: главница в размер на 1747.76 лева, дължима от вноска № *** с падежна дата ***г. до вноска №** с падежна дата ****г.; договорно възнаграждение в размер на 1235.07 лева, дължимо от вноска № *** с падежна дата ***г. до вноска № *** с падежна дата *****г. и 646.47 лева лихва за забава, дължима от 11,09,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането, както и за разноски. С влязло в законна сила, разпореждане, инкорпорирано в заповедта, е отхвърлено заявлението за сумата от 962,55 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ****. Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението.

Установителните искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Относно сумата от 962,55 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, за която е отхвърлено заявлението, е предявен осъдителен иск. Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да 3 установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че е настъпил падежът на вземането; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаграждение за услуга „****“, както и техният размер, както и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посоченото възнаграждение.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит №**** г., по който на ответника е предоставена сумата от 3500 лева и че от ответницата са извършени плащания в размер на общо 1762,88 лева. Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № ******г., /л.12 от гр.д. № 576/2025г./, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 3500 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49,06 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 30 месечни погасителни вноски в размер 187,90 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 5637,19 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „*****“ на стойност 1925 лева, като сумата за допълнителна услуга, е разсрочена на равни части, по 64,17 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по допълнителната услуга възлиза на 7562,19 лева, по 252,07 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

4

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,06 %, а възнаградителната лихва – 41 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че дължимата сума по кредита е в размер на 5637,19 лева, а с включената закупена доп. услуга е в размер на 7562,19 лева. Относно възнаграждението за допълнителна услуга, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.