Решение № 19208 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19208 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110116848 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против И. В. Д..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот ответникът дължи: сумата 245, 19 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 79, 98 евро, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2023 г. – 19.03.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 24.03.2026 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3087/2026 г. на РС-Перник.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. В. Д., с който оспорва исковете. Оспорва да е клиент на топлинна 1 енергия за стопански нужди. Твърди, че няма сключен договор с ищеца.

Оспорва да е налице неоснователно обогатяване. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 23.03.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Перник с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. В. Д. за: сумата 245, 19 евро, с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на заявителя, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 79, 98 евро, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2023 г. – 19.03.2026 г.

С разпореждане от 24.03.2026 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 10, 86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25, 56 евро.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Безспорно е между страните обстоятелството, че за исковия период м.05.2022 г. – м.10.2022 г. ответникът е имал качеството наемател на процесния имот и е ползвал същия (обстоятелството е отделено като безспорно в проведеното на 01.10.2026 г. открито съдебно заседание).

Горното се потвърждава и от ангажираните по делото писмени доказателства.

Представен е договор за наем от 09.12.2019 г., по силата на който „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА“ ЕООД отдава под наем на И. В. Д. следния недвижим имот: апартамент № *********, с площ от 156 кв.м. Договорът е сключен със срок от 09.12.2019 г. до 09.12.2022 г. (т.5).

Съставен е приемо-предавателен протокол от 01.11.2022 г. за освобождаване на имота от И. В. Д. и предаване на ключовете от същия.

По делото е представено писмо с рег. индекс № П-99-836/07.11.2022 г. от „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА“ ЕООД до

„Топлофикация София“ ЕАД, с което се изразява съгласие да бъде сменен титулярят на партидата за процесния имот, като се сочи, че до 01.11.2022 г. титуляр на партидата е бил наемателят И. В. Д., а от 04.11.2022 г. имотът е бил предоставен под наем на Б.Б.Ц..

2

По делото са представени от третото лице-помагач 1 бр. индивидуална справка за отопление и топла вода и 1 бр. документ за главен отчет, по отношение на които съдът констатира, че не касаят процесния номер на инсталация, съответно – процесния имот, поради което са неотносими към предмета на спора.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е топлоснабден. За исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като последната се начислява само през отоплителен период.

Начислена е единствено топлинна енергия за БГВ.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че в случая фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД е направила междинен отчет до 30.11.2022 г., като са налице данни, съответстващи на показания на водомер за топла вода, отчитан в междинния период. Пояснило е, че междинен отчет е направен поради смяна на потребителя, считано от м.11.2022 г.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 681, 77 евро (1 333, 42 лв.), представляваща сбор между фактурираната по прогнозни стойности сума от 850, 20 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 483, 22 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

По делото е представена покана до „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА“ ЕООД за погасяване на неизплатени задължения към 11.02.2026 г., доказателства за връчване на която не са ангажирани.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода 3 или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се твърди и установява сключването на такъв договор за исковия период. Напротив, от страна на самия ищец се твърди, че писмен договор между страните за исковия период не е сключен и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

По тази причина неотносими са доводите на ответника, че няма качеството клиент на топлинна енергия. По делото не се и твърди ответникът да е клиент на топлинна енергия, в който случай основанието на претенцията щеше да е договорно. Твърди се липса на сключен писмен договор, поради което претенцията е такава за неоснователно обогатяване.

Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои 4 разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставена и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.

В случая се установи, а и страните не спорят, че за исковия период ответникът е имал качеството наемател на процесния имот. Страните не спорят и относно факта на ползването на имота от страна на ответника през исковия период.

Установи се от заключението на СТЕ по делото, че за исковия период е начислена единствено топлинна енергия за БГВ въз основа на реален междинен отчет, извършен поради смяна на потребителя за процесния имот.

Стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на с у м а т а 681, 77 евро (1 333, 42 лв.), представляваща сбор между фактурираната по прогнозни стойности сума от 850, 20 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 483, 22 лв. Тази сума надвишава претендирания от ищеца размер.

От страна на ответника своевременно е заявено възражение за погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД се погасява с изтичането на 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД /съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 7 на ППВС № 1/1979 г. /, с оглед на което неоснователно е възражението на ответника, че приложение следва да намери кратката 3-годишна давност по съображения за наличие на периодични вземания, каквито в случая не са налице.

Погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията /т.7 на ППВС № 1/1979 г./, с оглед на което предвид първия месец от заявения исков период – м.05.2022 г. и обстоятелството, че исковете се считат предявени от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.03.2026 г., възражението за давност се явява неоснователно.

По изложените съображения и при спазване принципа на диспозитивното начало искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

По отношение на претенцията за мораторна лихва съдът намира следното: