Решение № 70 от 07.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900013 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове от Г. М. А., ЕГН **********, гр.**** и М. М. С., ЕГН **********, с.**** – и двете със съдебен адрес: **** – адв.Я. против ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ет.5 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл. 497 КЗ.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 14.04.2019 г. на пътя София – Карлово, до ханче „Певците“, при управление на МПС „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** А. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра завой наляво при наличие на хоризонтална маркировка непрекъсната осева линия и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклет „ХОНДА СЦ 50 №“ ****, управляван от Г. С., при което е настъпил удар. В резултат на нараняванията С. починал. Ищците са **** на Г. М. С.. До навършване на пълнолетие Г. живеел съвместно със ****те си, като след навършване на пълнолетие заживял в П. с М. А. като съпрузи. Въпреки че не живеели съвместно, починалият и ищците често се срещали, събирали се в бащината си къща в с.Д. по повод семейни празници, помагали си, гостували си. Смъртта на Г. С. разрушила спокойните и 1 позитивни отношения. След смъртта на Г. С. ищците страдат.

Към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** А. Б. е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“. Ищците са сезирали застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като с Писма изх.№ НЩ – 4382/25.06.2021 г. и изх.№ 4381/25.06.2021 г. застрахователят е уведомил ищците за отказа си да изплати застрахователно обезщетение.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на Г. А. и М. С. сумата от по 50 000 лв за всяка, представляваща част от общо претендирани от по 100 000 лв за всяка от ищците, съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния **** Г. С. при ПТП на 14.04.2019 г., причинено от А. Б. при управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ ****, чийто собственик е сключил със ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор по риска „Гражданска отговорност“, изразяващи се в скръб, душевни болки и страдания, ведно с обезщетение за забава от 26.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски.

Ответникът оспорва предявените искове.

Не оспорва обстоятелствата, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и собственика на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** А. Б. и че смъртта на Г. С. е настъпила при ПТП на 14.04.2019 г.

Оспорва се материалноправната легитимация на ищците да претендират заплащане на обезщетение. С ППВС 4/61 г. се посочва, че право на обезщетение имат лицата от най-близкото обкръжение на пострадалия в случай на смърт – низходящи, възходящи и съпруг.

С ТР 1/2018 г. по т.д.1/2016 г. се приема, че материалноправно легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт е и лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В случая претенция за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на Г. С. е предявена от неговите ****, но наличието на кръвна връзка и създалите се обичайни отношения между 2 роднини не е достатъчно да се формира извод, че са налице вреди, които подлежат на обезщетение. Оспорват се исковете по размер, като се заявява, че ако Съдът счете, че исковете са основателни, то размерът, в който следва да се уважат, е до 5 000 лв. Претендира разноски.

Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач /от представените по делото преписи от Писмо изх.№ НЩ – 5084/01.07.2019 г. и Писмо изх.№ НЩ-5085/01.07.2019 г., изпратени от ЗД “БУЛ ИНС“ АД до ищците, с които се изисква представянето на допълнителни доказателства във връзка с подадени молби за заплащане на обезщетение, се установява, че ищците са сезирали застрахователя да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на уврежданията, причинени от смъртта на техния **** при ПТП на 14.04.2019 г./.

Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

3

От представените по делото преписи от Удостоверение за раждане, издадено от Община К. въз основа на Акт за раждане **** и Удостоверение за раждане, издадено от Община К. въз основа на Акт за раждане **** г., се установява, че родители на ищците М. М. С. и Г. М. А. са Н. Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН **********.

От представения препис от Решение от 04.08.2022 г., постановено по гр.д. 20215320101224 по описа на Районен съд – Карлово, влязло в сила на 01.09.2022 г., се установява, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Н.

Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** сумата от по 25 000 лв, представляваща част от сумата 300 000 лв /по 150 000 лв за всеки/ като обезщетение за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания в резултат на смъртта на **** им Г. М. С., настъпила при ПТП на 14.04.2019 г. между с.Иганово и с.Кърнаре, ведно с обезщетение за забава от 14.04.2019 г. до окончателното изплащане.

При съвкупната преценка на посочените доказателства става ясно, че ищците Г. А. и М. С. са **** на починалия при ПТП на 14.04.2019 г. Г. М. С., доколкото имат общи родители.

От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП на 14.04.2019 г. собственикът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** е сключил със застрахователното дружество договор по риска „Гражданска отговорност“, както и обстоятелството, че смъртта на Г. С. е настъпила при ПТП на 14.04.2019 г.

От показанията на свидетелите Д. З. и М. П., които Съдът кредитира като непосредствени, се установява, че ищцата Г. А. живее в град Х., а ищцата М. С. живее в с.****, както и че приживе Г. С. е заживял с приятелката си М. А. в град П.. Ищците и починалият Г. С. са имали силна връзка. Приживе Г. С. посещавал **** си, помагал им е /на Г. А. е помагал при пренасянето на дърва за огрев/. При отбелязването на празници всички се събирали в с.Д., където е родната им къща.

Ищците са присъствали на погребението на Г., подкрепяли са родителите си, скърбяли са за загубата на близкия човек.

От заключението на СМЕ с в.л. Д-р П., което Съдът кредитира, се 4 установява, че причината за смъртта на Г. М. С. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване на аортата, което е довело до спиране на сърдечната дейност, а след това и на дишането. Настъпилите увреждания на Г. М. С. са в причинна връзка с настъпилото на 14.04.2019 г. ПТП.

От заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява, че скоростта на движение на мотоциклет „ХОНДА SC 50“ **** в момента на удара е около 90 км/ч, а скоростта на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** в момента на удара е 18 км/ч.

Водачът Г. С. е управлявал мотоциклет „ХОНДА SC 50“ **** по северната лента на платното за движение на пътя с.Иганово – с.Кърнаре в посока изток – запад. По това време водачът А. Б. е управлявал лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** по южната лента на платното за движение в посока запад – изток, като е предприел завой наляво и е спрял. Когато мотоциклет „ХОНДА SC 50“ **** е бил на около 59-60 метра, водачът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** е потеглил и е навлязъл в северната лента, където след около 2.4 секунди е настъпил неизбежен удар в предната част на мотоциклет „ХОНДА SC 50“ **** и в дясната страна на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ ****.

В анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „ХОНДА SC 50“ **** не е имал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Водачът на мотоциклет „ХОНДА SC 50“ **** би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по -малка от 70 км/ч

Водачът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ **** е имал техническа възможност да избегне произшествието, като отложи потеглянето си, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „ХОНДА SC 50“ ****.

Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил „РЕНО МЕТАН СЦЕНИК“ **** е навлязъл в лявата /северната/ лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да пропусне мотоциклет „ХОНДА SC 50“ ****.

5

Предвид доказателствата Съдът приема, че на 14.04.2019 г. през време на действието на застрахователния договор, сключен между собственика на лек автомобил „РЕНО МЕТАН СЦЕНИК“ **** и ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Водачът на лек автомобил „РЕНО МЕТАН СЦЕНИК“ **** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1 ЗДвП, който постановява, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди и чл.25, ал.2 ЗДвП, който постановява, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Установява се също, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач е настъпила смъртта на Г. С. и в резултат на това в патримониума на ищците са настъпили вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от загубата на близкия човек. Основният спорен въпрос е дали ищците попадат в кръга лица, на които се дължи обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния ****.

ТР 1/21.06.2018 г. по т.д.1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изяснява критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на провоимащите до лицата, изброени в Постановление 4/1961 г. и Постановление 5/1969 година на Пленума на ВС.

Според точка 1 от ТР 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление 4/1961 г. и Постановление 5/1969 на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетение.