Решение № 4992 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4992 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100514351 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С ъ щ о т о е образувано по въззивна жалба на „Балканстрой – Инженеринг“ ООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. К. В. срещу решение 14 503/ 27.07.2025 г. на СРС, 34 състав, постановено по гр.д. 56 272/2024 г., с което е отхвърлен заявения му осъдителен иск срещу Д. Д. В. с правно основание с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД за сумата от 4 600 лв., представляваща пропуснати ползи от несвоевременно прехвърляне на право на собственост като е осъден да заплати сумата от 900 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено при противоречие с материалния закон като били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и било необосновано.

В рамките на въззивната жалба са преповторени твърденията, заявени в исковата молба, касаещи задължение на ответницата да изпълни задължение 1 по предварителен договор от 29.01.2014 г., изразяващо се в прехвърляне в полза на ищцовото дружество на ¾ идеални части от правото на собственост на ПИ *** по КККР на гр. Кърджали в седмодневен срок след изготвяне и одобряване на идейния архитектурен проект на сградата.

Твърдения, че с оглед неизпълнение на това задължение в производство по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД, горецитираният предварителен договор е бил обявен за окончателен като неизпълнението на задължението на ответницата касаело период от време от 6.06.2015 г. до 12.01.2021 г., когато влязло в сила решението на съда по иска с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД.

Възпроизведени са и твърденията от исковата молба, касаещи факта на предявяване от страна на ответницата по делото срещу две търговски дружества на искове за обезщетение за неоснователно ползване на горецитирания ПИ респ. тяхното осъждане. Поддържат се и твърденията, че ако ответницата била изпълнила задължението си по предварителния договор своевременно тези обезщетения щели да бъдат дължими на ищеца, поради което същият претърпял вреда от неизпълнението, тъй като бил лишен от възможността да претендира обезщетенията за ползване на имота без основание. Твърди се, че пропуснатите ползи били установени по безспорен начин от влезлите в сила съдебни решения като СРС не зачел влезлите в сила съдебни решения. Иска се отмяна на решението на СРС като бъде постановено друго, с което искът бъде уважен. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Д. Д. В., чрез адв. Д. Д., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

2

С оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Предмет на първоинстанционното решение е осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД.

Твърденията във въззивната жалба съставляващи преразказ на обстоятелствената част на исковата молба не съдържат възражения.

Фактическата обстановка е правилно установена от състава на СРС респ. предвид липсата на заявени възражения настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира същата.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че са били в договорни правоотношения по повод сключен предварителен договор от 29.01.2014 г.

Видно от доказателствата по делото същият е обявен за окончателен в производство по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД като решението на съда е влязло в сила на 12.01.2021 г.

Ищецът – въззивник обосновава заявяването на настоящия иск с оглед неизпълнение на договорното задължение на ответницата – въззиваема страна по предварителния договор на падежа като поради това неизпълнение претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се невъзможността да получи обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД за ползване без основание от страна на трети за спора лица дружествата „Уин Спорт“ ЕООД и „Уърлд Гейм“ ООД на реална част от ПИ, предмет на сключения предварителен договор, а това обезщетение било получено от ответницата – въззиваема в паралелно развили се съдебни производства.

Съобразно задължителните указания, дадени с ТР 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 от ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Поради това ищецът следва да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането с обекта, които са били 3 осуетени именно в резултат на забавата на длъжника или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за разпореждане с обекта при изгодни условия.

Тази сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна / в този смисъл решение 67/22.04.2013 г. по търг.дело 28/2012 г. на Второ ТО на ВКС/.

При така очертаната правна рамка и ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в желания от въззивника смисъл, поради липсата на ангажирани доказателства, установяващи или поне индикиращи, че неговия патримониум действително е могла да настъпи положителна промяна при своевременно изпълнение на задължението на ответницата – въззиваема.

По делото не са ангажирани доказателства, установяващи неоснователно разместване на престации, нито са установени вида и размера на претендираните пропуснати ползи.

В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията, обосновани с влезлите сила съдебни решения в производствата водени между ищцата и трети за спора ЮЛ. Доколкото по арг. на чл. 298 ал.1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а сочените производства не попадат в приложното поле на ал. 3 от същата разпоредба за да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба. На следващо място, в разпоредбата на чл. 236 от ГПК е уредено съдържанието на съдебното решение като в ал.2 е въведено изискването то да бъде мотивирано.

Мотивите имат за цел да посочат съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено заключение, съдържащо се в диспозитива на решението доколкото представляват формираната воля на съда, а диспозитива- нейното външно изразяване. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на 4 пресъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително решението на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението, докато диспозитива, който е и същинското решение, представлява изрично изразената воля.

Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва инцидентно / в този смисъл решение 57/26.02.2018 г. по гр.д. 2736/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС/.

Видно от мотивите на решенията в двете съдебни производства, водени от настоящата ответница установяват факта на ползване на имота от страна двете търговски дружества – „Уин Спорт“ ЕООД и „Уърлд Гейм“ ЕООД въз основа на сключени договори за наем с въззивника.

Видно от данните по делото, въззивникът – ищец е сключил на 16.12.2016 г. договор за наем с дружество „Уърлд Гейм“ ООД, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване собственият си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който обект се намира в ПИ ***.

Видно от представения по делото като доказателство отговор по чл.131 от ГПК по гр.д. 1030/2019 г. на РС – Кърджали /първото от съдебните производства, от които черпи права въззивника/ същият е заявил, че с оглед отдаденият под наем търговски обект наемателят ползва и поземления имот на валидно правно основание, основано на нормата на чл. 64 от ЗС. Същото възражение е поддържано и в рамките на въззивната жалба срещу постановеното решение по това дело. Подобно възражение се поддържа и в рамките на самата въззивна жалба, с която е инициирано настоящото производство /стр. 5, абзац последен/. Идентично изявление въззивника е поддържал в производството със страна „Уин Спорт“ ЕООД.

Тези изявления съставляват съдебно признание на неизгоден за страната факт, поради което съставляват годно доказателствено средство на общо 5 основание. Предвид което признание за процесната реална част от поземления имот ищецът за целия процесен период е получавал уговорена наемна цена от наемателите – двете търговски дружества „Уин Спорт“ ЕООД и „Уърлд Гейм“ Е О ОД предвид наличието на облигационна връзка между тях то липсва изначална възможност да настъпи каквато и да е промяна в неговия патримониум, обоснована с извъндоговорен източник - неоснователно обогатяване за ползване без правно основание на имот срещу собствения му наемател и при липсата на заявени твърдения в исковата молба, че би получавал по-висок наем респ. би реализирал друга имуществена полза.

Възраженията във въззивната жалба, насочени към мотивите на влезлите в сила решения на РС – Кърджали и СРС, 90 състав са извън предмета на въззивна проверка по настоящото дело доколкото настоящият съдебен състав следва да зачете силата им на присъдено нещо, а не да пререшава съдебния спор, предвид забраната на чл. 299 от ГПК.

При липсата на други заявени възражения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна в размер на 468 евро, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за реално заплащане на сумата, представляваща адвокатско възнаграждение и липсата на заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът :