Протокол № 116 от 25.01.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 993/2021
- Вид
- Протокол № 116
- Подписан
- 25.01.2022
- В сила
- 25.01.2022
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.269 ал.3 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269 ал.3 т.4 б."в" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.67 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.67 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 116 гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър Бишуров
Съдебни
Петър Николов Вацев заседатели: Румяна С.а Т. при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Пр. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20215220200993 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Подсъдимата Б. АНГ. М. не се явява - редовно призована чрез пълномощника адв.К.. В качеството на неин защитник се явява адв.П. К., надлежно упълномощена.
Гражданският ищец и частен обвинител ЦВ. КР. Т. – редовно призована, се явява лично и с повереника си адв.И.В., редовно упълномощен.
Явява се свидетелят Р. Ив. П. – редовно призована.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че отсъствието на подсъдимата в днешното съдебно заседание, с оглед призования за разпит свидетел, няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако бъде извършено това действие на основание чл.269 ал.3 т.4 б.“в“ от НПК, тъй като аз не чух уважителна причина за отсъствието й. Считам, че няма пречка да се даде ход на делото и да се разпита свидетелят.
АДВ. В.: Считам, че няма пречка да се даде ход на делото на основание чл.269 ал.3 т.3 от НПК.
АДВ. К.: Ние не възразяваме по даване ход на делото. Уважителната 1 причина ще я изложа, но прии липсата, на каквато и да е, документация.
Подзащитната ми, доколкото имам информация, е карантинирана, но не заради Ковид, а за едра шарка от дъщеря й. Не знаем в какъв срок ще се върне и дали ще е карантинирана в България, тъй като нямам представа дали има „зелен сертификат“. Не възразяваме да се даде ход на делото и да бъде разпитана докторката. Моята клиентка желае да се разгледа делото и да се приключи в днешното съдебно заседание. Тя не държи на лично участие. Тя е дала обяснения в предходното съдебно заседание.
Съдът намира, че ход на делото следва да бъде даден в днешното съдебно заседание в отсъствие на подсъдимата М.. Това е така, защото тя е редовно призована за днес, не се явява и не сочи никаква уважителна причина за това. Още повече, че по никакъв начин не прави изявление, че желае лично да участва в процеса. Отделно от това, от изявлението на нейния защитник стана ясно, че тя макар и в момента поставена под карантина заради едра шарка е направила изявлението пред нея, че не желае да участва в понататъчни ход на производството. На следващо място, следва да се каже, че процедурата по връчване на ОА спрямо нея е била изпълнена, при което за съда е налице хипотезата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Отделно от това, независимо, че обвинението е за тежко умишлено престъпление и по принцип присъствието е задължително, настоящият съдебен състав намира, че и без нейното лично участие в процеса разкриването на обективната истина няма да бъде затруднено, още повече, че в предходното съдебно заседание подсъдимата даде подробни обяснения във връзка с повдигнатото й обвинение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА М..
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Р. Ив. П. - на 58 годни, от гр.Пазарджик, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство с 2 подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Р.П.:
СВ. П.: Ц.Т. я познавам по стечение на обстоятелствата от преди извършен един единствен преглед в кабинета ми. Преди бяхме съседки, бяхме в съседни входове. Това няма общо с повода, където преди близо 1 година тя се обърна към мен. Аз съм описала всичко в амбулаторния лист. Имахме една среща на 02.02. м.г., но имам страшно много пациенти. Имам спомен, че тя идва, но аз съм описала нещата в амбулаторния лист. Анамнезата беше, че преди няколко дни жена нахлула в офиса и отправила заплахи и закани за саморазправа, доколкото помня. Тя от тогава се чувствала зле. Ако не съм описала за закана за живота ѝ в амбулаторния лист, аз не помня.
На свидетеля се предяви амбулаторен лист, находящ се на л.22 от ДП и рецептурна бланка, находяща се на л.23 от ДП.
СВ. П.: Очевидно тогава ми е казала, че има отправена закана за живота и обидни квалификации. Изписала съм „Ксанакс“. Това е ксерокопие на рецептата. Видно от рецептурната бланка, аз съм предписала 30 таблетки. Назначила съм ги 2 пъти по половин таблетка, което количество би стигнало за 30 дни, но аз си мисля, че препоръчах да дойде след известно време на контролен преглед. Това е транквилант, което се дава при тревожни разстройства, реакции на тежък стрес и се приема кратко време, с оглед риска от пристрастяване. За срок от 30 дни съм го изписала. Трябвало е след това да дойде на контролен преглед, но тя не се яви. С тази рецепта не може да вземе по-голямо количество. Това е т.нар. „зелена рецепта“. Тя се пише в три екземпляра, като един е при мен, а аз го отчитам в РЗИ, а другите два в аптека и тя е еднократна рецепта. Нямам представа тя по какъв начин се е снабдила.
Тук съм изписала 30 таблетки и въз основа на тази рецепта не може да се вземе повече. Тя беше в едно тревожно състояние, което е изводимо от ситуацията. Беше тревожна, напрегната, споделяща страхове, включително да ходи в офиса и да работи. Това е една нормална психологична реакция. Не е станало дума дали е променила начина си на живот.
Предвид факта, че е психотично разстройство, нейната информация е 3 достатъчна. Тя се яви при мен като лекар-психиатър. Аз не знам за понататъчния развой на събитията. Не се изискват други изследвания.
Психичният статус и анамнезата за напълно достатъчни.
АДВ. В.: Предвид факта, че свидетелката каза, че не си спомня всички подробности за прегледа, моля, на основание чл.281 ал.1 т.2, в зависимост от това дали има съгласие или не, ако не във връзка с ал.4, да бъдат прочетени показанията й, дадени в ДП.
АДВ. К.: Давам съгласие.
С оглед постигнатото съгласие между страните, съдът намира искането на повереника за основателно, поради което и на основание чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Р.П., дадени пред разследващ орган на 29.03.2021г. и находящи се на л.51 от ДП.
СВ. П.: Поддържам това, което прочетохте. Личният лекар може да изпише такава „зелена рецепта“, за да си вземе тя това лекарство. Всеки лекар има определен брой бланки на „зелена рецепта“.
Пристъпи се към допълнителен разпит на св.Т.:
СВ. Т.: Не съм взимала други лекарства освен тези, които ми е изписала д-р П.. Може да съм пропускала някой ден и затова да съм ги пила повече време. По принцип ги взимах редовно, но може би да съм пропускала някой ден да взимам по две половинки. Аз казах горе-долу три месеца. Не си спомням точно колко съм ги пила. Освен тази рецепта, която ми я е дала д-р П., друга не съм ползвала.
На основание чл. 283 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: протокол за предупреждение по ЗМВР, болничен лист, амбулаторни листове - л.21-22 и 4 рецептурна бланка, втори протокол за предупреждение по ЗМВР, характеристична справка и справка за съдимост за подсъдимата, протокол за оглед на веществено доказателство, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние за подсъдимата, определение на РС Пазарджик по ЧНД № 823/2021г., постановено в производство по чл.67 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и следва да се приключи съдебното следствие.
АДВ. В.: Моля, да се приключи делото и да дадете ход по същество.
АДВ. К.: Аз също считам делото за изяснено и моля да се приключи.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам изцяло изложената в ОА фактическа обстановка, както и повдигнатото обвинение срещу подсъдимата М. за извършено престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Считам, че в хода на съдебното следствие обвинението се доказа по един безспорен и категоричен начин от събраните, както писмени, така и гласни доказателства и по-конкретно от показанията на разпитаните свидетелите – пострадалата Т., Е.Т., полицейският служител С.С., д-р Р.П., както и прочетените показания на свидетеля Д.Ф., дадени в ДП, които отразяват непосредствените лични впечатления и същите са взаимно свързани, непротиворечиви, последователни и кореспондират помежду си, а така и с писмените доказателства, събрани по делото. Чрез тях по безспорен начин се установява фактът на извършване на престъплението и авторството на подсъдимата, причина за което било отправена сутринта на 25.01.2021г. молба от пострадалата подсъдимата да не паркира автомобила си пред счетоводната 5 кантора, където работела. Това вбесило подсъдимата, която изпаднала в ярост и първоначално отправила различни обиди спрямо пострадалата Т., като последната се прибрала в офиса си, където само минути след това нахлула подсъдимата, която била освирепяла и с изциклени очи и ужасяващ поглед и крещяла няколко минути вербални закани за убийство към пострадалата, като директно многократно заявила, че щяла да я убие на място, без ни наймалко да се смущава от присъствието на свидетелите Т. и Ф.. Това заканване не само е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, но и е възбудило основателен страх, защото пострадалата се е почувствала застрашена и е позвънила на тел.112, след което подала и молба в полицията.
Вместо това да възпре подсъдимата обаче, седмица по-късно на 01.02.2021г. тя е отправила нови вербални обиди и закани за убийство към пострадалата Т. в присъствието на свидетелите Т. и то по начин публично и демонстративно, незачитащ институционалния авторитет на МВР и законите на страната, което допълнително е подсилило заканите, които отново предизвикали у пострадалата Т. силен страх за живота й, а именно „Няма да живееш, до тук ти беше живота. Колкото и да ходиш да пишеш, ходила съм в полицията, ако трябва пак ще отида, нищо не могат да ми направят, но накрая теб ще те утрепя“. Това разтреперило от страх пострадалата Т., която отново сигнализирала на кварталния полицейски служител С.С., като пострадалата до такава степен се е уплашила от заканите на подсъдимата, че не била в състояние повече да работи, а като се прибрала не могла и да спи предвид, което потърсила помощ от личния си лекар, който я изпратил на психиатър – свидетелят П., която прегледала пострадалата и предписала успокоителни лекарства и издала болничен лист, тъй като психичното й състояние в следствие заканите за убийство, отправени от подсъдимата, я довели до състояние да може да изпълнява трудовите си функции. Макар след това да не е срещала подсъдимата няколко месеца, Т. се страхувала да излезе на тротоара пред офиса си, за да не се появи отнякъде подсъдимата и да не изпълни заканите си. Така до 10.05.2021г., когато при случайна среща на пострадалата с подсъдимата пострадалата отново била многократно обиждана и заплашена от подсъдимата на улицата и то пред множество хора, за което и срещу подсъдимата било водено дело от частен характер за обида. В следствие на всичко случило се пострадалата изживяла силен психически шок, не можела да спи спокойно, приемала успокоителни лекарства и 6 изпитвала чувство на страх, че подсъдимата може да изпълни заканите си.
Именно затова по искане на пострадалата в РС - Пазарджик в било внесено искане с правно основание чл.67 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, по което съдът с определение от 02.06.2021г. по ЧНД №823/2021г. забранил на подсъдимата да доближава непосредствено пострадалата Т., както и да осъществява контакт с нея, под каквато и да е форма. Що се отнася до дадените в хода на съдебното следствие подробни обяснения на подсъдимата, държа да отбележа, че те се открояват с тенденциозност и със стреме да се лансира нейната защитна версия, която е логически необоснована и неиздържана, дори от житейска гледна точка и те в противоречие на всички доказателства по делото, които вече посочих. В тази връзка, държа да отбележа, че обясненията на подсъдимата са, както доказателствено средство, така и средство за защита, предвид което следва да бъдат преценявани с особено внимание от съда относно тяхната достоверност. В конкретния случай противоречието им с всички други доказателства по делото, поради което няма основание да не бъдат кредитирани, отразява единствено защитната позиция на подсъдимата, целяща само нейното оневиняване и не отразяват обективно фактическата обстановка. Правят се голословни и тенденциозни внушения за някаква едва ли не конспирация спрямо подсъдимата, с което се опитва да се внуши, че едва ли не тя е жертвата и се опитва да пресъздаде такава фактическа обстановка, която не кореспондира с останалите доказателства по делото с цел да не понесе наказателна отговорност за стореното. Именно поради изложените причини считам, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимата, които не отразяват обективно установената по делото обстановка, а нейната защитна позиция. В този смисъл по делото бяха доказани всички изискуеми признаци на състава на престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, а именно обективирани са вербално чрез думи, закани с убийство, сочещи недвусмислено намерение за лишаване от живот от страна на подсъдимата към пострадалата Т. и с които се цели промяна на поведението и действията на заплашената Т. противно на волята в исканата от подсъдимата насока, която е била възприета от Т. непосредствено и не само е могла да възбуди основателен страх за осъществяването , но и възбудила такъв, както в промяна на поведението на и начина на живот.