Решение № 208 от 16.06.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Русе, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. Петров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело № 20224500500275 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

И.Е.А., чрез назначеният му от съда особен представител е обжалвал решение, постановено по гр. д. № 4409/2021 г. по описа на Районен съд-Русе г., в частта, с която е уважен предявеният против него иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 1117.47лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2021 г., както и в частта за разноските. Излага оплаквания за неправилност на решението по подробно изложени в жалбата съображения и моли то да се отмени в обжалваната част, като искът се отхвърли.

Ответникът по жалбата „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да не се уважава.Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София против И.Е.А., с която е предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумите от 1117.47лв.- имуществени вреди и 1000.00лв.неимуществени вреди вследствие извършени от ответника престъпления по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 319 НК и чл. 309, ал. 1 НК, за които е осъден с влязла в сила присъда.

1

Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в която е прието, че с влязла в сила присъда по НОХД № 664/2020г. по описа на РРС, ответникът А., е признат за виновен в това, че през периода от 15.01.2018 г. до 19.01.2018 г., в гр. Русе, при условията на продължавано престъпление - на три пъти, чрез използване на неистински частни документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество на обща стойност 1678.00лв.а, от които и стоков кредит на стойност на 978.00 лв., собственост на ищцовото дружество, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Ответникът е признат за виновен и в това, че през периода от м. януари 2018 г. до м. март 2018 г., в гр. Русе, скрил и унищожил неизключително нему принадлежащ документ – официален документ за самоличност - лична карта, принадлежаща изцяло на Й.А.Й. от гр. Русе, с цел да набави за себе си облага, като си служи с нея пред кредитни институции, поради което и на основание чл. 319 НК, вр. чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Ответникът е признат за виновен и в това, че на 19.01.2018 год. в гр. Русе съставил неистински частни документи и ги употребил, за да докаже, че съществува правото на Й.А.Й. да ползва платежни услуги по бА.а разплащателна сметка в Алианц Банк България АД, поради което и на основание чл. 309, ал.

1 от НК, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

По първоинстанционното дело е установено и че т.к. задълженията към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договор за стоков кредит № 3067415/16.01.2018 г. не са обслужвани, банката удържа една вноска от трудовото възнаграждение на Й.А.Й.. По този начин той узнава за неправомерното ползване на личната му карта и поетите от негово име финансови задължения. Докато трае наказателното производство, Й. е погасил изцяло задълженията към банката- общо сума в размер на 1117.47 лв., съгласно погасителния план, ведно с натрупаните лихви за просрочие. След влизане в сила на присъдата, Й. поискал да му бъде възстановена неоснователно платената сума. С преводно нареждане от 21.07.2021г. ищцовото дружество възстановява процесната сума.

Гореизложеното се установява изцяло от приложеното по първо- инстационното дело НОХД № 664/2020г. по описа на РРС, както и от останалите приети писмени доказателства.

Ищцовото дружество е предявило иск за обезщетяване на причинените му вреди в резултат от извършеното от ответника престъпления по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл.

319 НК и чл. 309, ал. 1 НК, за които е осъден с влязла в сила присъда. На обезщетяване подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, за което А. е понесъл наказателна отговорност.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно в производството следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размерът на настъпилите вреди за ищеца от деянието на ответника, които подлежат на доказване в 2 първоинстанционното производство. Предвид събраните доказателства, че ищеца е възстановил на Й. сумата от 1117.47лв., получена неправомерно от ответника чрез използване на официален документ за самоличност - лична карта, принадлежаща изцяло на Й.А.Й., настоящият състав на съда приема и че иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан и по размер.

Изцяло неоснователно е направеното от особения представител на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на служител на ищеца. По делото е установено, че ответника е ползвал съставени от него неистински документи за да получи парични суми, които документи, служителите на ищеца нямат капацитет и възможност да установят, че са неистински.

С оглед всичко изложено, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Въззивният съд не дължи произнасяне по жалбата в частта й за разноските, т.к. първоинстанционният съд е изменил постановеното от него решение в тази му част с влязло в сила определение по чл.248 ГПК.

Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да са в полза н а Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. А. дължи на ищеца сумата от 300.00лв.заплатено възнаграждение за особен представител. Основателно е обаче възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца поради прекомерност, направено от особения представител на ответника в о.с.з. на 14.06.2022г. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 300.00 лв. + 7 % за горницата над 1000.00 лв. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното в брой възнаграждение в размер на 600.00 лв. на процесуалния представител на ищеца.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА. Този минимален размер в случая е 308.00 лв. В настоящия случай съдът приема, че не се касае до спор с фактическа и правна сложност, относима към осъществената защита. Предвид това и при съобразяване на доказателствата по делото и направеното своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 608.00лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 75.00 лв.-държавни такси за уважения иск и за подадената въззивна жалба.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №126/04.02.2022 г. постановено по гр. д. № 4409/2021 г. по описа на Районен съд- Русе в частта, с която е уважен предявеният иск в размер от 3

1117.47лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2021.

В останалата част, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 1000.00лв.неимуществени вреди, решението като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА И.Е.А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „К.М.“ № 4, вх. 5, ет. 1 да заплати н а „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632-гр.София сумата от 608.00 лв.-разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА И.Е.А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „К.М.“ № 4, вх. 5, ет. 1 да заплати по с/ка на Окръжен съд-Русе сумата от 75.00 лв.-държавни такси по уважения иск и за подадената въззивна жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4