Определение № 108 от 27.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501089 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.275, вр. чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Уиз Еър Унгария“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174 със седалище и адрес на управление: ул. „***“ №6, Н-1095, Будапеща, Унгария чрез процесуалния им представител адв. К. И. от АК-София срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №3915/01.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта за изпълнение на парично задължение в частта за разноските. Прави се искане съдът да измени заповедта по чл.410 от ГПК в частта за разноските, като намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от С. Г. Ш., ЕГН: ********** чрез процесуалния й представител адв. С.

Б. от АК-София, в която се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Посочва се, че размерът на адвокатското възнаграждение от 400лв. е определен правилно и законосъобразно, поради което не са налице основанията за неговото намаляване. В заключение се прави искане съдът да остави депозираната частна жалба без уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 419, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от електронното ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен, същото е било образувано въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от С. Г. Ш., ЕГН: ********** чрез процесуалния й представител адв. С. Б. от АК-София, в което се иска длъжникът „Уиз Еър Унгария Црт.” чрез клона си "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЛТД - клон България" КЧТ ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на кредитора С. Г. Ш. ЕГН:

**********, настоящ адрес гр. Самоков 83, общ. Самоков, обл. София, сумата: 488,96 BGN (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща главница Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва за период от 29.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 BGN (четиристотин лева), държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки).

Първоинстанционният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №3915/01.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен за исканите в заявлението суми.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че Заповедта за изпълнение в обжалваната част е неправилна и незаконосъобразана, поради което следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

В заповедното производство съдът дължи определяне на дължимите разноски, като определи справедливия размер на възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

Настоящият съдебен състав отчита постановките, приети в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Същото се приема едностранно в практиката на СЕС, в това число Решение от 28.07.2016г по дело C-57/2015г, както и в решение от 25.01.2024 г по дело С438/22г.

Съдът разполага с възможност и служебно да следи за всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим, дори да липсва възражение за прекомерност от отсрещната страна. Съгласно цитираните решения съдът следва да има възможност във всеки случай, в това число и в заповедното производство, служебно да съобрази спецификите на конкретното дело, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса и да присъди разумен размер за направените разноски с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна.

2

В богатата практика на върховната ни съдебна инстанция, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., въззивният съд приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, процесуалната активност на представителя на ищеца.

Именно конкретиката на казуса е водеща при определяне справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

При определяне на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав отчита, че заповедният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 488,96 лв., представляваща главница Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004.

Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

Съгласно чл.7, ал.2, т. 1, вр. чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в настоящия случай е размерът от 200лв. без ДДС.

Настоящият съдебен състав отчита фактическата и правна сложност на делото, цената на иска – 488,96лв. и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като счита за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 200 лева, което е и установеният с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер на адвокатското възнаграждение. С оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката, след да се начисли ДДС върху сумата от 200лв.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен в частта за разноските за разликата от 240лв. с ДДС/ 122,71 евро до присъдения размер от 400лв./204,52 евро.

В останалата част заповедта следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

По изложените съображения и на осн. чл.278, ал.2, вр. чл.413, ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение

№3915/01.12.2025г., издадена по ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за разноските за разликата от 240лв. с ДДС/122,71 евро до присъдения размер от 400лв./204,52 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение №3915/01.12.2025г., издадена по ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен в 3 останалата част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501089 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.275, вр. чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Уиз Еър Унгария“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174 със седалище и адрес на управление: ул. „***“ №6, Н-1095, Будапеща, Унгария чрез процесуалния им представител адв. К. И. от АК-София срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №3915/01.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта за изпълнение на парично задължение в частта за разноските. Прави се искане съдът да измени заповедта по чл.410 от ГПК в частта за разноските, като намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от С. Г. Ш., ЕГН: ********** чрез процесуалния й представител адв. С.

Б. от АК-София, в която се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Посочва се, че размерът на адвокатското възнаграждение от 400лв. е определен правилно и законосъобразно, поради което не са налице основанията за неговото намаляване. В заключение се прави искане съдът да остави депозираната частна жалба без уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 419, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от електронното ч.гр.д.№7222/2025г. по описа на РС-Плевен, същото е било образувано въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от С. Г. Ш., ЕГН: ********** чрез процесуалния й представител адв. С. Б. от АК-София, в което се иска длъжникът „Уиз Еър Унгария Црт.” чрез клона си "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЛТД - клон България" КЧТ ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на кредитора С. Г. Ш. ЕГН:

**********, настоящ адрес гр. Самоков 83, общ. Самоков, обл. София, сумата: 488,96 BGN (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща главница Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва за период от 29.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 BGN (четиристотин лева), държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки).