Решение № 176 от 24.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000102 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на Н. Х.

Е. и З. Р. Е., и двамата от ***** срещу решение № 489 от 12.12.2025г., поправено с решение № 141 от 26.03.2026г. по търг.дело № 392/25г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 120 000лв. до 180 000лв. за всеки от тях, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния син Р. Н. Е., в резултат на настъпило ПТП на 20.06.2022г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***** и жалба на Х. Н. Е. срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата 40 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия брат Р. Н. Е., в резултат на настъпило ПТП на 20.06.2022г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *****.

1

Във въззивната жалба в частта и досежно отхвърлените частично искове на родителите се оспорва размера на определеното от съда по справедливост обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че същият е несправедлив и занижен. Позовават се на събраните гласни доказателства и твърдят, че съдът не е съобразил в пълна степен интензитета на претърпените от тях неимуществени вреди и е нарушен критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Твърдят също така, че при определяне на размера съдът не се е съобразил с конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка гражданска отговорност към момента на увредата.

Твърдят, че определеният размер е в противоречие с практиката на съдилищата и трайната практика на касационния съд.

Във въззивната жалба в частта и досежно отхвърления иск на брата се оспорва извода на съда, че не е установена трайна и дълбока емоционална връзка между братята. Излага, че по делото е установено, че двамата братя до последно са живели заедно, делили са една стая, били са много близки по между си, споделяли си всичко, били са постоянно заедно, почти неразделни.

Сочи, че гласните доказателства установяват силната привързаността между ищеца и починалия му брат и търпените от него морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за това.

Молят съда да отмени решението в обжалваните от тях отхвърлителни части и да постанови друго, с което предявените от тях искове обезщетения за неимуществени вреди да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

Претендират направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ от Нихат Х. Е. и З.

Р. Е. и от Х. Н. Е. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за 2 обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. Е., син на първите двама ищци и брат на третия ищец, при пътно-транспортно произшествие на 16.08.2021г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *****, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за сумата 92 032.54 евро /180 000лв./ за всеки от родителите и 20 451.68 евро /40 000лв./ за брата, ведно със законна лихва. Решението на първоинстнационния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на всеки от родителите до размера на сумата 61 355.03 евро /120 000лв./, ведно с лихва е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в отхвърлителните му части по исковете на родителите и на брата.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 16.08.2021г., причинената смърт на Р. Н.

Ефндиев в резултат на произшествието, починал на 30 години, вината на водача на водача на лекия автомобил с рег.№ ***** П.И.Д. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача Д. вреди при управлението на автомобила. Не е спорно, че ищците са съответно родители и брат на починалия при пътно-транспортното произшествие Р. Н. Е..

По исковете на родителите:

Спорен пред въззивна инстанция е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди. По него въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. Х.а Х. и Т.Н.Х., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелите въззивният съд приема за установено, че семейството е било сплотено и задружно, като двамата сина, макар и пораснали са живели в един дом със 3 своите родители. Починалият Р. е бил по-малкият син и се е грижил за цялото семейство, като им е помагал, ремонтирал е къщата и я обзавел, грижил се е за баща си, който е бил болен. Внезапната смърт на сина им е преобърнал живота им. Здравословното им състояние се е влошило, станали са позатворени, плачат и тъгуват, постоянно ходят на гроба на сина си.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Р. Е. е починал на 30г. в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 16.08.2021г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта на сина им родителите му са били съответно на 57г. и 54г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат, че починалият и неговите родители са били сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между родители и син. Синът им Р. е бил опора и надежда в живота им. Смъртта му е причинила на родителите му морални болки и страдания, с висок интензитет и времетраене, които продължават и по настоящем. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането към датата на деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“, макар последните да се явяват само помощен критерий. По този критерий съдът извърши съпоставка с размера на минималната работна заплата за 2021г., който е бил 650лв., а за 2025г. – 1 077лв.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД 4 обезщетение за понесените от всеки от родителите неимуществени вреди от смъртта на техния син Р. е в размер на сумата 120 000лв. или 61 355.03 евро.

С оглед на така изложеното и определеният от въззивния съд размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за родителите исковете са доказани и основателни до размера на сумата 120 000лв. за всеки от тях.

Поради което и решението в обжалваната му отхвърлителна част по исковете на родителите следва да бъде потвърдено.

По иска на брата:

Първият спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е легитимиран ли е ищецът Х. Е., брат на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт.

Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на 5 преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в близостта между двамата братя, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. Х.а Х. и Т.Н.Х., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че между двамата братя е съществувала емоционална връзка, отраснали са като деца заедно, били са близки, винаги са били заедно. Макар и пораснали и двамата са нямали свои семейства и са продължили да живеят в един дом заедно с родителите си.

Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка, въззивният съд намира, че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между двама братя – близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството.