Определение № 426 от 10.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Габрово, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20264200100224 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. К. Г. от с. М., общ. С., чрез пълномощник адвокат И. И.-С., против «Агенция за събиране на вземания» ЕАД гр. С..

Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, като в законния едномесечен срок е представен писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. Н. Н.. В него е направено възражение за местна неподсъдност по чл. 105 от ГПК, тъй като седалището на дружеството е в гр. С., а в случая не се касае за иск на потребител. Посочено е също, че с исковата молба са предявени три обективно съединени иска.

Във връзка с така наведените възражения настоящият съдебен състав намира, че действително с исковата молба са предявени три обективно съединени отрицателни установителни иска по чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземания за главници в размер от 180,61 евро, 7 358,11 евро и 6 028,61 евро, за които са издадени изпълнителен лист от 24.02.2012 г. по ч.гр.д. № 224/2012 г. на PC Севлиево, изпълнителен лист от 24.02.2012 г. по ч.гр.д. № 225/2012 г. на PC Севлиево и изпълнителен лист от 23.02.2012 г. по ч.гр.д. № 226/2012 г. по описа на PC Севлиево, за събирането на които е образувано изп. д. №20257340401088 по описа на ЧСИ Звезделина Василева. Всяко едно от вземанията за главница се основава на отделен правопораждащ юридически факт.

Цената на всеки от един от трите иска е под 12 782,30 евро, с оглед на което и на осн. чл. 104, т. 4 ГПК делото е подсъдно на районен съд. Настоящият съдебен състав приема, че местно компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Севлиево, на осн. чл. 113 ГПК. Специалната подсъдност, регламентирана в посочената разпоредба се прилага за искове на и срещу потребители. В предметния обхват на разпоредбата са права, задължения или правоотношения, произтичащи от или свързани с договор, по който ищеца или ответника има качеството "потребител", а насрещната страна е търговец по същия договор или негов правоприемник. В исковата молба се твърди, че 1 ответникът е предприел действия за събиране на вземане, за което ищецът е задължено лице, като същото намира своето основание в договори, сключени между ищеца и «УниКредит Булбанк» АД, вземанията по който са цедирани на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД. Ответникът не оспорва това твърдение, като на стр. 2-ра в ОИМ се посочва, че се касае за договори за банкови кредити. По тези договори ищецът има качеството «потребител», съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО, като физическо лице-страна по договор извън своята професионална дейност. Обстоятелството, че настоящото исково производство е по чл.

439 ГПК и в него не се решава изначалната дължимост на вземанията от ищеца, а се преценява дали след издаване на изпълнителното основание е осъществен правопогасяващ факт, не променя характера на задълженията като потребителски, а от там и на спора като такъв. Това е така, защото предмет и на производството по чл. 439 ГПК са самите договорни вземания, а те не губят потребителския си характер след влизане в сила на изпълнителното основание, с което са установени. Качеството "длъжник" на ищеца по вземанията, а и в изпълнителното производство, не е несъвместимо с качеството "потребител". Всеки потребител може да бъде длъжник или кредитор по потребителския договор, съответно – може да бъде ищец или ответник по делото с такъв предмет. Разпоредбата не разграничава специалната подсъдност според вида на исковете на потребителя, поради което същата е приложима и при отрицателния установителен иск. Няма законово основание чл. 113 ГПК да бъде изключен при иск по чл. 439 ГПК, доколкото спорът е неразривно свързан с потребителски договор, както приема и ВКС в константната си практика.

(Определение 619/27.02.2026 г., по ч. т. д. 183/26 г. на ВКС, Определение 2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС и др.).

От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че ищецът е с настоящ адрес в с. М., общ. С., ул. „Първа“ №20, който попада в района на РС – Севлиево.

Налице са и предпоставките по чл. 119, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, с оглед на което делото пред ОС – Габрово следва да се прекрати и изпрати на родово и местно компетентния Районен съд - Севлиево.

Водим от горното и на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Окръжен съд - Габрово ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 224/2026 г. по описа на Окръжен съд - Габрово и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Севлиево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Районен съд Севлиево.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________

2