Определение № 49 от 08.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Пазарджик, 08.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Венцислав Ст. Маратилов като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20225200500034 по описа за 2022 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК контрол по отношение разпореждане на районния съд .

- за въззивен

На 08. 09. 2021г. търговското дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД гр.София , ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ул. „Панайот Волов „ № 29, ет. 3, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р. П. Б. П. , ЕГН ********** , от гр. П., ул. „Н.М.“, №15.

Със Заповед № 254/17. 09. 2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на районен съд П. , постановена по ч. гр. д. № 679/ 2021г. по описа на същия съд , искането на заявителя е отхвърлено частично .

Против заповедта е подадена частна жалба от длъжника в заповедното производствоР. П. Б. П. , ЕГН ********** , от гр. П., ул. „Н.М.“, №15.

В частната жалба се твърди, че заповедта на районния съд е нищожен съдебен акт . Изложени са също така и съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е да се прогласи нищожността на обжалваната заповед, да се обезсили заповедта за изпълнение и да се прекрати производството по делото .Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от противната страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е да се остави без уважение частната жалба , като неоснователна и се потвърди обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно.

Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в заповедното производство ( длъжник в заповедното производство по чл. 410 от ГПК ) .

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

В текста на чл. 413 ал. 1 от ГПК е посочено ,че заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните само в частта за разноските по делото . В случаите , когато вземането на кредитора е отхвърлено изцяло или отчасти ,заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от заявителя в отхвърлителната част (чл. 413 ал. 2 от ГПК).

1

В конкретния казус заповедта за изпълнение се обжалва изцяло от длъжника в заповедното производство , включително и в частта за разноските по делото. Въззивната инстанция счита ,че в частта извън разноските по делото частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане , като се прекрати производството по делото в тази част. В частта за разноските по делото частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество .

От съдържанието на приложеното заповедно производство се установява ,че със заявлението по чл. 410 от ГПК ,заявителя е поискал присъждането на следните разноски : заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство в размер на25 лв.; юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв. ;

С обжалваната заповед районния съд е присъдил в полза на заявителя разноски в общ размер на75 лв. ,от които 25лв. ДТ за образуване на заповедното производство и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв. На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 26 от НЗПП е отхвърлено искането на заявителя за заплащане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв.

Въззивната инстанция счита ,че разноските в заповедното производство са определени правилно от районния съд и не подлежат на корекция .

При материален интерес 831,24лв. ДТ , която следва да бъде събрана в заповедното производство е сумата 33,24лв. ( чл.12 т. 1 от ТДТКСС). В случая районния съд е събрал минималната ДТ в размер на 25 лв. , което е под действителния размер на дължимата ДТ.

Размерът на юрисконсулското възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/. Според текста на чл. 26 от НЗПП ,размера на юрисконсулското възнаграждение при защита в заповедно производство е от 50 до 150 лв. Конкретният размер се определя от органа ,който извършва съответното процесуално действие , според фактическата и правна сложност на заповедното производство . Обосновано и законосъобразно , районния съд , отчитайки фактическата и правна сложност на делото е определил минимален размер на юрисконсулското възнаграждение , я именно сумата 50лв.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 413 ал. 2

Пазарджишкия окръжен съд от ГПК във вр. с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. П. Б. П. , ЕГН ********** , от гр. П., ул. „Н.М.“, №15, против Заповед № 254/17. 09. 2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,на районен съд П. , постановена по ч. гр. д. № 679/ 2021г. по описа на същия съд В ЧАСТТА относно дължимата главница , договорна лихва и мораторна лихва, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 254/17. 09. 2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,на районен съд П. , постановена по ч. гр. д. № 679/ 2021г. по описа на същия съдВ ЧАСТТА относно разноските по делото .

На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3