Решение № 260095 от 07.05.2021, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. Карлово, 07.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на девети април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: К. ШАХЪНСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

749 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член

124, ал. 1 от ГПК във връзка с във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че на 17.01.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *******, по силата на което вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД срещу Б.А.С., произтичащо от договор за стоков кредит № *******от 28.11.2016 г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „У.К.Ф.“ ЕАД съдържали изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.02.2018 г. било представено само с данните на длъжника Б.А.С., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни (чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД). Съгласно договора за цесия от 20.12.2016 г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „У.К.Ф.“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона до ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 29.01.2018 г., с известие за доставяне чрез Б.П.

ЕАД на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 29.01.2018 г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. І-во от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. На 28.11.2016 г. Б.А.С., в качеството на кредитополучател, сключил договор за стоков кредит № *******с „У.К.Ф.“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание общите условия, при които „У.К.Ф.“ ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на договора, кредитополучателят удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от общите ѝ условия, запознат е с тях и безусловно ги приема. Съгласно разпоредбите на общите условия към договора за стоков кредит, когато дружество „У.К.Ф.“ ЕАД отпускало стоков кредит, същият се отпускал за цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект. В този случай сумата по кредита се превеждала от кредитодателя директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на договора за стоков кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1294.00 лева, при който отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца на 30.11.2016 г. Съгласно договора за кредит и фактура № ********от 28.11.2016 г. на стойност 1294.00 лева, издадена от Л.69 ЕООД, кредитът бил използван за закупуване на мебели за обзавеждане. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1402.70 лева, който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита 1294.00 лева и застрахователна премия 108.70 лева, която кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 15 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който се съдържал в договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект, като страните договорили годишен лихвен процент в размер на 30,00%.

Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 296.65 лева.

Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1699.35 лева, която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 15 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113.29 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 21.12.2016 г., а последната била с падеж на 21.02.2018 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на 21.02.2018 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план), предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 207.28 лева за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 684.90 лева, с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 180.73 лева, главница: 499.66 лева и лихва за забава 4.51 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б.А.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** дължи н.

„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., *****, със законен представител Д.Б.Б. – ****: сумата от 903.04 лв. (деветстотин и три лева и четири стотинки), представляваща главница по 9 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017 г. до 21.02.2018 г.; сумата 112.46 лв. (сто и дванадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г. до 21.02.2018 г.; сумата 202.77 лв. (двеста и два лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 1023 от 13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1913/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Б.А.С., чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска като неоснователен. От приложените по делото доказателства било видно, че кредитополучателят започнал добросъвестно да изплаща своите задължения, като внесъл сума за погасяване в размер на 684.90 лева.

Впоследствие се появили непреодолими проблеми, които възпрепятствали ритъма на издължаване. Ответникът не бил уведомяван за просрочванията на дължимите плащания от кредитора. Освен това той не бил уведомен за извършената цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Заявлението за издаване на заповед било подадено от частния правоприемник по договора за цесия - А.з.с.н.в. Същият обаче не представил доказателства, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Не споделя наведения в исковата молба довод, че длъжникът можел да възразява за липса на уведомяване само, ако едновременно с това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор. Твърдяло се в исковата молба, че бил правен опит за уведомяване на ответника за извършената цесия. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД била категорична и не визирала само опит за уведомяване. Законът не поставял специални изисквания за начина, по който длъжникът следвало да е уведомен и именно затова счита, че не била изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Нямало данни ответникът да е търсен на посочения от него в договора за паричен заем настоящ адрес.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за стоков кредит № *******от

28.11.2016 г., дружество „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството си на кредитор, предоставило на ответника както кредитополучател сумата от 1 294 лева, която сума представлява цената на закупена стока от кредитополучателя, като страните се уговорили, че договорената сума по кредита се превежда от кредитора директно към търговеца съгласно чл.5, ал.1, пр. І-во от общите условия. Уговорен бил общ размер на кредита 1402.70 лева, включващ цена на стоката 1294.00 лева и застрахователна премия 108.70 лева. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 30% годишно и ГПХ в размер на 34.49% годишно. Общата дължима сума посочена в договора възлиза на 1699.35 лева. Кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора договорената сума на 15 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 113.29 лева. В договора е включен и погасителния план, като първото месечно плащане е уговорено на 21.12.2016 г., а последната вноска - на 21.02.2018 г. С подписване на договора ответникът се съгласил да погасява задълженията си. Не се спори и се установява от представената фактура № ********от 28.11.2016 г., че кредиторът е заплатил на търговеца дължимата цена на стоката в размер на 1294 лева. По делото е представен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *******, по силата на което вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД срещу Б.А.С., произтичащо от договор за стоков кредит № *******от 28.11.2016 г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, установено с представеното приложение № 1 към договора за цесия. По делото е представено писмено потвърждение за извършена цесия на вземания спрямо дължници, посочени в приложение № 1 от 17.01.2018 г., включващо и задължението на ответника. По делото е представено пълномощно от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД от 17.01.2018 г., с което на ищцовото дружество са делегирани пълномощия да уведомява от името на „„У.К.Ф.“ ЕАД всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени с договор за цесия от 17.01.2018 г., включително с правата ищецът да преупълномощава трети лица да извършат такова уведомяване. Представено е с исковата молба уведомление за цесия изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 29.01.2018 г., съдържащо данни за сключения договор за цесия. Уведомлението е изпратено от кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД чрез пълномощник