Решение № 9 от 13.01.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Сандански, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20211250200561 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **** ****, пл.“***“, в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „*******, с ЕИК – *****, против Наказателно постановление № ******. н а Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, на основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Със жалбата си дружеството-жалбоподтел оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП. Твърди се, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението, посочената материално-правна норма, която се твърди, че е нарушена и адм.-наказателната разпоредба, на основанието на която е наложено наказанието имуществена санкция в размер на 3000 лева. Иска от съда да отмени НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призован - се явява процесуален представител, който подържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован – не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

За Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 23.08.2021 година длъжностно лице при РД“АА“ – София – актосъставителят Г.Н., в присъствието на свидетеля Г.Д., съставил на жалбоподателя акт за установяване на 1 административно нарушение Серия А-2012 № 295453, затова, че на същата дата – 23.08.2021г. около 13.00 часа във връзка с извършена тематична проверка в сградата на ОО“АА“ – Благоевград с известие № ******. на дружеството-жалбоподател - „******, притежаващ лиценз № *********за извършване на международен автомобилен превоз на пътници и след съставяне на констативен протокол от ******г., е установено следното нарушение:

1.Превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на пътници с автобус с рег. № *****, на 18.06.2021г. с водачът *******, ЕГН – **********, без да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност, видно от справка от информационна система на ИА АА и от пътен лист №********г.

Констатираното по време на проверката било възприето от св.Г.Н. - инспектор към РД“АА“ – София като нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за което съставил срещу „****** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия ******г. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на упълномощено от дружеството лице. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения акт.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. и свидетеля Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, които потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.

На следващо място, съдът счита, че при реализиране на административно2 наказателната отговорност са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в обстоятелствената част на акта за установяване на административното нарушение, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, липсва конкретика относно датата и мястото на извършване на нарушението. Не става ясно административно наказващия орган коя дата на административното нарушение приема. Същото се отнася и за мястото на извършване на административното нарушение. Датата и мястото на извършване на административното нарушение са съществени елементи, обуславящи индивидуализацията на деянието, и липсата на конкретика по отношение на тях води до незаконосъобразност на реализираната административно-наказателна отговорност.

Правилото на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател гласи, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, същата препраща към наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвПр, тъй като изискванията за психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма от закона. В разглеждания случай обаче описанието на нарушението и в двата административни акта е сведено единствено до допускане от страна на дружеството– жалбоподател, да бъде извършен превоз на товари от конкретният водач, който „не отговаря на изискванията за психологическа годност”, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него.

Така дадено описанието на установените обстоятелства по неговото извършване не дава в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение на наказаното дружество. Едва в хода на съдебното следствие от показанията на актосъставителя Н. се установява кое конкретно изискване за психологическата годност на водачите не е спазено, а именно водачът да притежава удостоверение за психологическа годност за превоз на пътници и товари, чиято липса е установена при извършената комплексна проверка на жалбоподателя. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката. Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. По този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Това 3 според настоящият съдебен състав е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.

Следва да се отбележи и че в случая наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но дори и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - наредбата, в която са уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт. Това обаче не отменя задължението на административнонаказващите органи да посочват конкретния нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от наказаното лице. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна и е следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение, което се приема да е било нарушено.

Още повече, че видно от приложеното в кориците на делото копие от удостоверение за психологическа годност № ******/л.24-25 от делото/, по несъмнен начин се установи, че към датата на инкриминираното нарушение – 23.08.2021г. водачът ******е притежавал удостоверение за психологическа годност, издадено на основание Протокол № ********г., поради което неправилно е бил санкциониран жалбоподателя за извършеното от него нарушение, което от своя страна е още едно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. се явява

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******. на Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя ********** от гр. *******, в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „********, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, на основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4