Решение № 1668 от 03.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. М. като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110101168 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са установителни искове за нищожност на договор за потребителски кредит/ главен/ и на клауза за неустойка и клауза за ГПР / евентуален/, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД.

Ищцата И.- Х. М. Б. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * чрез пълномощника си адвокат Х. Р. от *АК , твърди, че е сключила с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр.София , рн Младост , бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, договор за потребителски кредит№ ******, по силата на който й е предоставена в заем на **.**.**** г. сумата от 1500 лева , включващ уговорка за заплащане на неустойка в случай, че не бъде представено обезпечение на кредитора.

Излага възражения /доводи / за недействителност на договора и моли съда да го обяви за такъв въз основа на положения/ обстоятелства на опороченост , поставящи го в несъответствие с повелителните изисквания на нормите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД : не е посочен действителния размер на ГПР , тъй-като в него не са включени разходите за възнаграждение за поръчителя и вземането за неустойка, представляваща „скрита добавка“ към възнаградителната лихва , поради което надвишава почти 6 пъти размера на законната лихва за просрочени задължения , определена с ПМС и влече нищожност на клаузата / чл.19, ал.5 от ЗПК/ ; размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави , понеже надвишава трикратния размер на законната лихва .

Ако съдът прецени , че договора е действителен, то да обяви за нищожна клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, както и клаузата за ГПР като противоречаща на закона .

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът чрез пълномощника си Адвокатско дружество „***“, действащо чрез адвокат 1

Х. М. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени с възражения / доводи/ за неизпълнение от ищцовата страна на разпределената й доказателствена тежест да установи главния юридически факт : сключен между страните договор за потребителски кредит; за съответствие на договора за потребителски кредит/ ако би се приело , че такъв съществува / с всички изисквания и ограничения на съответните приложими повелителни норми на ЗПК, с добрите нрави и несъществуване на твърдените основания за нищожност на оспорените клаузи.

Претендира присъждане на направените по производството разноски .

Вероятно е настъпил юридическия факт на сключен между страните на **.**.**** г. договор за потребителски кредит във вид на паричен заем за сумата от 1500 лева по смисъла на чл.

9, чл.10 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД/ доказателства за тази вероятност са представените от ответника разпечатки на хартиен носител на Искане за сключване на договор за кредит – л. 28 от делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити- л.30,31/ , но съдържанието му в оспорените му части/ клаузи / не е установено от ищцовата страна, в чиято е тежест беше да стори това/ чл.146 , ал.1, т.5 , чл.154, ал.1 от ГПК/ , тъй-като не е представила екземпляр на договорния документ, с какъвто несъмнено би трябвало да разполага, щом няма твърдения да е загубен или унищожен – чл. 10, ал.1 от ЗПК.

Поради неизпълнение на задължението на страната , произтичащо от правилото на чл.154, ал.1 от ГПК , съдът не разполага с възможност да установи дали твърденията й за съдържанието на договора/ възниква логичния въпрос откъде черпи сведение за него пълномощникът й ?!/ съответстват на действителността и съответно да прецени в конкретика / а не по принцип/ съществува ли несъответствие между повелителните изисквания на закона и добрите нрави и клаузите за ГПР , неустойка и възнаграждение за поръчител , или не .

Изводът е , че исковете подлежат на отхвърляне само поради указаната причина на доказателствено бездействие, без да е необходимо и допустимо съдът да разсъждава по съществения предмет на правния спор, така , както би трябвало да го направи, ако бе установен по съдържание договора за потребителски кредит- чл.235, ал.2 от ГПК.

При този изход на делото , ответникът има право на разноски / чл.78, ал.3 от ГПК/ , но съдът не може да му го удовлетвори с осъдителна санкция , тъй-като не е представил по делото, нито списък с разноските , нито писмени доказателства за сторени такива.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД от И.- Х. М.

Б. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * против „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н Младост , бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, искове да бъде прието за установено , че договор за потребителски кредит във вид на предоставен паричен заем в размер на 1500 лева № ****** от **.**.**** г. е недействителен, а евентуално: да обяви за нищожни клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, както и клаузата за ГПР поради противоречието й със закона, като неоснователни, поради недоказаност на съдържанието на твърдения договор за потребителски кредит .

Решението може да се обжалва връчването му на страните .

2 пред ВТОС в двуседмичен срок от

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

3