Решение № 4277 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4277 гр. С, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110101226 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответницата И.П. Й-Н, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „Ц А“ №, ет. 3, .., че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 237.21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонетен № .., ведно със законна лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 188.24 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 08.09.2021 г.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както следва: главница от 20.50 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането и 4.31 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2018 г. до 08.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот, находящ се в гр. С, ул. „Х Б“ №, ет. 4, таванско помещение.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава 1 енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответницата по делото е депозирала такъв, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, възникнали до 23.09.2018г. Порадя погасяване а главното вземане, погасено се явявало и вземането за лихви. Твърди, че не живее на процесния адрес, поради което няма качеството на ползвател на топлинна енергия за процесния период.

Излага, че на адреса живее племенницата й – М. ОРФ. М., поради което и тя се явявала реален потребител на топлинната енергия. Твърди също, че за исковия период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция, както и че доставената топлинна енергия не била определена точно по качество и количество, тъй като била изчислена на база предполагаемо, а не реално отчетено количество потребена енергия. Излага се, че топломерът не отговарял на изискванията, залегнали в Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Ищецът и третите лица помагачи не се явяват и не се представляват.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 54992/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за 1/2 от следните суми: главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 474.41 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2018г. до 08.09.2021 г. в размер на 376.49 лв., главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 41.00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 08.09.2021 г. в размер на 8.62 лв.

2

С възражение от 08.11.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.

Видно от саморъчно завещание, съставено от К П Й на 14.08.2011 г., обявено с протокол от 28.11.2021 г. от нотариус И Н, рег.№ от РНК, процесният имот е завещан на ответницата. В протокола е отразено, че завещателят К Й е починала на 16.10.2011 г. По делото са представени и доказателства, установяващи правото на собственост върху имота от страна на завещателя, а именно решение от 19.05.1975 г. по гр.д.№ 1326/1975 г. по описа на Софийски районен съд, Благоевски район, 6 състав, с което е поставен в дял на К П М. недвижим имот, представляващ апартамент, находяще с в гр.С, ул.“Г Г“ №, заедно с две тавански помещения и две мазета, както и 30/100 ид.ч. от общите части на сградата и на имота, в който тя е построена – парцел .. от кв.424 по плана на С, местност „Ц“.

Идентичността на имота, описан с различни адреси в различните документи, се установява от приложеното на л.11 от делото удостоверение, издадено от Столична община – район С.

Въз основа на молба-декларация от К П Й от 06.06.2002 г., е разкрита партида за доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.С, ул.“Х Б“ №, ет.4, след получено разрешение от ищеца да ползва допълнително количество топлинна енергия за отопление на таванското помещение в сградата /в тази насока отразеното в писмото, приложено на л.45 от делото/.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 25.07.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ООД. За целта е сключен с последното договор №/30.07.2002 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в исковия период отоплителни сезони, през сезон 2017/2018 г. и 2019/2020 г., е извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, като данните са отразени в издадените изравнителни сметки. За отоплителен сезон 2018/2019 г. е съставен протокол за неосигурен достъп.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Установило е извършени прихващания на задължения и суми за възстановяване, при което е намалено задължението със 17.12 лв.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“ ЕООД. Експертът е установил, че в имота има монтирани две отоплителни тела с 3 индивидуални разпределители – в помещения стая 1 и стая 2, както и отоплитено тяло без възможност за отчет, а именно щранг-лира в банята. Показанията на индивидуалните разпределители са отчитани след края на отоплителни сезони 2017/2018 г. и 2019/2020 г., включен в исковия период, като вещото лице е установило, че определяната от ФДР топлинна енергия за една дялова единица е в последователността, описана в методиката за дяловото разпределение. За отоплителен сезон 2018/2019 г. поради неосигурен достъп не е извършен реален отчет. За него е фирмата за дялово разпределение е процедирала по реда на чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота по ичислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /по норматив/.Експертът е посочил, че жилището е свързано към сградната инсталация за битово-гореща вода, която се отчита от един водомер.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 2428.10 лв. /след приспадане на вноските за дялово разпределение от общата сума по задача 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетото като писмено доказателство саморъчно завещание, съставено от К П Й на 14.08.2011 г., обявено с протокол от 28.11.2021 г. от нотариус И Н, рег.№ от РНК, процесният имот, като част от наследствената маса на завещателя, е придобит от ответницата след смъртта на К Й, за която в протокола на нотариус Николов е посочено, че починала на 16.10.2011 г. По делото не са представени категорични доказателства относно това дали К Й има наследници със запазена част, но 4 доколкото не се спори, че неподалият възражения длъжник по ч.гр.д.№ 54992/2021 г. по описа на СРС – М. ОРФ. М., е нейна дъщеря, то следва да се приеме, че по завещание ответницата е получила ½ от имуществото на К Й, вкл. и процесния имот.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. Действително, ищецът е представил молба-декларация за разкриване на партида от 2002 г., подадена от К Й, но доколкото последната е починала през 2011 г., то този факт е без правно значение за задълженията, формирани през исковия период. В хипотеза като настоящата, при която няма сключен договор с топлопреносното дружество от един от съсобствениците /евентуално този, който фактически обитава имота, което се твърди за М.М./, то двамата съсобственици остават задължени за цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че топлоснабденото жилище се ползва само от един от тях. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, а съобразно него ответницата притежава пасивна материална легитимация по иска за ½ от претендираните задължения. Обстоятелството, че имотът се ползва само от М.М. не освобождава И Й от задълженията й към топлопреносното предприятие, а единствено й дава възможност да предяви претенциите си спрямо другия съсобственик по пътя на неоснователното обогатяване.